Римляни 4.4-12 (Апостол)

4На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. 5Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, Който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание. 6Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона, като казва: 7"блажени са ония, чиито беззакония са простени и чиито грехове са покрити; 8блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". 9И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че на Авраама биде вменена вярата за оправдание. 10Кога биде вменена: след обрязването ли, или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. 11И знака на обрязването той получи като печат на оправданието чрез вярата, която имаше преди обрязването си, за да бъде отец на всички необрязани вярващи, та и тям да се вмени оправданието, 12и отец на обрязаните, ала не на ония, които само обрязване са приели, но които и вървят по стъпките на вярата на отца ни Авраама, що имаше той преди обрязването си.

Матей 7.15-21 (Евангелие)

15Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: 16по плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? 17Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: 18не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. 19Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. 20И тъй, по плодовете им ще ги познаете. 21Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.

Мъченик Хиацинт от Кесария Кападокийска и онези, които са с него (108)

Той бил млад придворен на император Траян и таен християнин. Когато императорът и неговият двор принасяли жертва на идолите, Хиацинт се отделял; бил забелязан и доведен пред императора, където, когато бил разпитван, се обявил за християнин и отказал да принесе жертва на езическите богове. Заради това бил жестоко бит с камшик, след което хвърлен в затвора, където императорът заповядал да му се дава само храна, принесена в жертва на идоли. Този Хиацинт отказал да яде и след осем дни починал в затвора.

Нашият Свети Отец Исая Самотник (491)

Един от отците на пустинята, той е живял в аскеза първо в Скит в Египет, след това в Палестина; починал е в Газа. Неговите поучителни писания често са цитирани от отците.

Авва Исая каза: Венецът на всички добри дела се състои в това: човек да възложи цялата си надежда на Бога, да прибегне към Него веднъж завинаги с цялото си сърце и сила, да се изпълни със състрадание към всички и да плаче пред Бога, молейки Неговата помощ и милост.

Свети отец Александър, основател на манастира „Неспящите“ (430)

„Роден в Азия и образован в Константинопол, той отишъл в армията след завършване на обучението си и станал офицер. Четейки Светото писание, той попаднал на думите на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай всичко, което имаш, и дай на сиромашите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай“ (Мат. 19:21). Тези думи му направили такова впечатление, че той продал и раздал всичко, което имал, и отишъл в пустинята. След дълъг аскетизъм и стремеж към пречистване, той основал общността на „Будните“ (Акомета) със специално правило. Според това правило службите в църквата продължавали денем и нощем в непрекъсната последователност. Братята били разделени на шест групи, всяка от които имала определени часове на деня или нощта, за да ходи на църква и да поеме четенето и пеенето от предишната група. Той пътувал много по Изток, водейки хората към вяра в Христа, спорейки с еретици, вършейки чудеса по Божията благодат и остарявайки в служба на Господ Иисус. Той завършил земния си път в Константинопол.“ през 430 г., където мощите му разкриха чудотворната сила и слава, с които Бог прослави светия Си слуга.“ (Пролог)

Отче наш сред светиите Анатолий, архиепископ на Константинопол (458)

Той бил свещеник от Александрия. На „Разбойническия събор“ в Ефес през 449 г. Диоскор, монофизитът, който заемал патриаршеския престол в Александрия, назначил Анатолий за патриарх на Константинопол, мислейки си, че ще се окаже съюзник. Но Анатолий бързо се очертал като пламенен защитник на православието: той свикал събор на епископите точно преди Халкидонския събор през 451 г., на който бил одобрен православният „Томос“ на папа Лъв (виж 18 февруари), въпреки че Диоскор не позволил той да бъде прочетен на Разбойническия събор. На Халкидонския събор Анатолий осъдил Несторий, Евтихий и неговия разочарован покровител Диоскор. Той починал в мир през 458 г.

Смята се, че Анатолий е авторът на „Анатолийските стихири“, които се намират в седмичните служби на вечернята и утренята; но е възможно те да са съставени от друг Анатолий, монах и ученик на Свети Теодор Студит.