Римляни 2.28-3.18 (Апостол)

28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

1И тъй, какво е предимството на иудеите, или каква е ползата от обрязването? 2Голямо е предимството във всяко отношение, а главно, че тям е поверено словото Божие. 3Та какво, ако някои не са повярвали? Нима неверието им ще унищожи Божията вярност? 4Съвсем не! Нека признаваме, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: "за да се оправдаеш в думите Си, и да победиш, когато си в съд". 5Ако пък нашата неправда изважда наяве правдата Божия, какво ще кажем? Нима Бог е несправедлив, кога проявява гняв (по човешки говоря)? 6Съвсем не! Защото, инак, как Бог ще съди света? 7Защото, ако истината Божия се възвеличава чрез моята лъжа за слава Божия, то защо още и мене да съдят като грешник? 8Не бива ли тогава да правим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и говорят, че уж тъй сме учели? Такива са справедливо осъдени. 9И тъй, какво? имаме ли предимство? Съвсем не; защото вече обвинихме, както иудеи, тъй и елини, че всички са под грях, 10както е писано: "няма нито един праведен, 11няма кой да разбира; няма кой да търси Бога, 12всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един". 13"Гърлото им - отворен гроб; с езиците си лъстят; под устните им - аспидина отрова; 14устата им пълни с клетва и горчилка. 15Нозете им бързи за проливане кръв; 16пустош и неволя по техните пътища; 17те не познаха пътя на мира. 18Страх Божий няма пред очите им".

Матей 6.31-34, 7.9-11 (Евангелие)

31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? 32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това. 33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде. 34И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му. 9Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък, 10и кога поиска риба, да му даде змия? 11И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?

Полагане на честната одежда на Пресвета Богородица във Влахерна

По време на управлението на Лъв Велики (457-474), двама благородници, пътуващи на поклонение в Светата земя, отседнали в дома на една стара вдовица. Виждайки чудесата, извършени в малко светилище в дома ѝ, те научили от нея, че тя държи дрехата на Пресвета Богородица, съхранявана в малък сандък в дома си. Старицата била потомка на една от двете девици, които са посещавали Богородица преди нейното успение; в последните си дни на земята тя дала на всяка от тях по една от дрехите си като благословия. Двамата поклонници откраднали дрехата и я занесли във Влахерна близо до Константинопол, където построили църква, посветена на светите Петър и Павел, и тайно оставили дрехата там. Отново множеството чудеса, извършени чрез дрехата, разкрили нейното присъствие и тя станала известна на император Лъв и на православните като цяло.

Свети Йоан (Максимович), архиепископ на Шанхай и Сан Франциско (1966) (19 юни OC)

Този яркосияен светец от нашето време е роден в Русия през 1896 г. През 1921 г. семейството му бяга от Руската революция в Сърбия, където той става монах и е ръкоположен за свещеник. От момента на постъпването си в монашески живот той възприема строго аскетичен начин на живот: до края на живота си никога не спеше в легло, спяйки само за кратко на стол или се поклонявайки пред иконите. Хранеше се веднъж на ден, вечер. Обучавайки семинаристите в Сърбия, той им напътстваше всеки ден да посвещават шест часа на богослужения, шест часа на молитва (без да се броят богослуженията!), шест часа на добри дела и шест часа на почивка (тези шест часа очевидно включват хранене и къпане, както и сън). Дали семинаристите му са следвали съветите му, не знаем, но самият той не само ги е следвал, но и ги е надминавал.

През 1934 г. е посветен на епископ Шанхай (в Руската задгранична църква), където служи не само на руската емигрантска общност, но и на редица местни китайски православни; от време на време отслужва Божествената литургия на китайски език. Когато комунистите идват на власт в Китай, той неуморно работи, за да евакуира паството си на сигурно място, първо във Филипините, а след това в различни западни страни, включително Съединените щати. Служи като епископ в Париж и Брюксел, а след това, през 1962 г., е посветен на архиепископ на Сан Франциско. През целия си живот като монах и йерарх е почитан (а понякога и осъждан) заради аскетичния си труд и непрестанните си ходатайства. През живота му и оттогава насам, чрез неговите молитви са извършени множество чудотворни изцеления от всякакви болести. Веднъж в Шанхай, пазач, разследвайки странни шумове в катедралата след полунощ, открива епископ Йоан, стоящ в камбанарията, гледащ надолу към града и молещ се за хората. Години по-късно, когато посетил манастира „Света Троица“ в Джорданвил, Ню Йорк, свещеникът, отговорен за приемането му, намерил светеца да се разхожда из залите на манастира, застанал пред вратата на всяка стая и да се моли за монаха или семинариста, който спял вътре. След като архиепископът се помолил пред всяка стая, той се върнал в началото на обиколката си и започнал да се моли отново; и така прекарал цялата нощ.

Дори като архиепископ, той живеел в почти абсолютна бедност. Външният му вид бил поразителен: расото му било направено от син китайски „селски плат“, грубо украсено с кръстове, избродирани от сираци, които били под негова грижа в Шанхай. Неговата епископска „митра“ често била платнена шапка, на която бил залепил хартиени икони. Дори в Съединените щати, дори докато отслужвал Божествената литургия (което правил всеки ден), той ходел бос през всички сезони. (В крайна сметка, след като бил хоспитализиран с инфектиран крак, неговият митрополит му наредил да носи обувки; след това той носел сандали). Излишно е да се казва, че той бил срам за онези, които обичат епископите им да изглеждат по-светски, но сред различните му паства по целия свят винаги е имало такива, които са го признавали за светец още приживе.

След смъртта му през 1966 г., чрез неговите молитви се извършва постоянен поток от изцеления и други чудеса, а през 1996 г. той е прославен като светец на Църквата. Неговите нетленни и чудотворни мощи могат да бъдат почитани в неговата катедрала в Сан Франциско. На погребението на Свети Йоан, панегирикът казал на опечалените си (и на всички нас): тъй като архиепископ Йоан успял да живее духовността на Православната църква толкова пълноценно, дори в съвременното, западно, градско общество, ние сме без извинение.

Бележка под линия: Познат монах Йоан веднъж го срещнал във влак в Сърбия. Когато го попитали за дестинацията му, монах Йоан отговорил: „Ще поправя една грешка. Получих писмо, предназначено за друг Йоан, когото възнамеряват да направят епископ.“ Същият човек го срещнал отново на връщане и го попитал дали е успял да разреши проблема си. Йоан отговорил: „Грешката е много по-лоша, отколкото си мислех: наистина ме направиха епископ.“

Свети Ювеналий, патриарх на Йерусалим (458)

Ревностен йерарх, той участва в два Вселенски събора: Третия в Ефес, който осъжда ученията на Несторий; и Четвъртия в Халкидон, който осъжда ученията на Евтихий и Диоскор, че Христос има само една природа, божествена, но не и човешка. След тези събори той се завръща в ерусалимския си престол. Но поради заговора на съюзниците на Диоскор, той е свален от трона си и на негово място е поставен Теодосий, монофизит. Императрица Евдокия, вдовица на император Теодосий Младши, първоначално подкрепя еретиците. Но, несигурна в истинското православно учение, тя отива да се допита до Свети Симеон Стълпник, който осъжда монофизитското учение и казва на императрицата да направи всичко възможно, за да поддържа учението на съборите. Подчинявайки му се, тя осъжда лъжепатриарх Теодосий и убеждава император Маркиан да го свали от власт. Така Свети Ювеналий най-накрая е възстановен на патриаршеския си престол. Той служи на Църквата в мир, общо тридесет и осем години, и почина в дълбока старост.

Свети Ювеналий, първи мъченик на Америка и Аляска (1796 г.)

„Свети Ювеналий е бил (заедно със Свети Герман, виж 12 декември) член на първата мисия, изпратена от Русия да провъзгласява Евангелието в Новия свят. Той е бил свещеник-монах и ревностен последовател на апостолите и е кръстил стотици местни жители на Аляска. Той е бил мъченически убит от разярени езичници през 1796 г.“ (Великият часовослов)