Галатяни 4.28-5.10 (Апостол)

28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание. 29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега. 30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната. 31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

1И тъй, стойте твърдо в свободата, която Христос ни дарува, и не се подлагайте пак под робско иго. 2Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрязвате, Христос нищо няма да ви ползува. 3Свидетелствувам пак на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжен да изпълни целия закон. 4Вие, които искате, да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта, 5а ние се надяваме и очакваме оправдание от вярата чрез Духа. 6Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действува чрез любов. 7Вие отивахте добре: кой ви спря, да се не покорявате на истината? 8Това придумване не е от Оногова, Който ви призовава. 9Малко квас заквася цялото тесто. 10Аз имам вяра у вас чрез Господа, че вие не ще мислите инак; а оня, който ви смущава, - който и да е той, - ще претърпи осъда.

Марк 6.54-7.8 (Евангелие)

54Когато излязоха от кораба, жителите веднага, като Го познаха, 55бързо обиколиха цялата оная околност и захванаха на носилки да донасят болните там, дето чуваха, че се намира Той. 56И където и да влизаше Той, в села ли, в градове, или в колиби, навсякъде поставяха болните по тържищата и Го молеха, да се допрат поне до полата на дрехата Му; и колкото души се допираха до Него, изцеряваха се.

1Събраха се при Него фарисеите и някои от книжниците, дошли от Иерусалим, 2и като видяха, че някои от учениците Му ядяха хляб с нечисти, сиреч, неумити ръце, укориха ги. 3Защото фарисеите и всички иудеи, придържайки се о преданието на старците, не ядат, докле си не умият ръцете до лактите; 4и като си дойдат от тържището, не ядат, докле се не умият. Има и много друго, което са приели да пазят: измиване чаши, шулци, котли и пейки. 5След това фарисеите и книжниците Го запитват: защо учениците Ти не постъпват по преданието на старците, а с неумити ръце ядат хляб? 6Той им отговори и рече: добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерците, както е писано: "тоя народ Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; 7ала напразно Ме почита, проповядвайки учения, - заповеди човечески." 8Защото вие, като оставихте Божията заповед, държите се о преданието човеческо, миете шулци, чаши и вършите много други подобни неща.

Светата ни майка Пелагия (461)

„Тази светица беше известна актриса от град Антиохия и езичница, която водеше живот на необуздана разпуснатост и доведе мнозина до погибел. Наставена и кръстена от един епископ на име Нонн (10 ноември), тя замина за Елеонската планина близо до Йерусалим, където живееше като отшелница, преструвайки се на евнух на име Пелагий. Тя живеела в такава святост и покаяние, че в рамките на три или четири години била счетена за достойна да почива в благоухание на святост, в средата на V век. Гробът ѝ на Елеонската планина е място за поклонение оттогава насам.“ (Великият Часослов). Прологът добавя, че Пелагия е натрупала голямо състояние като куртизанка, което изцяло раздала на бедните при обръщането си.

Света Таис, покаялата се блудница (IV в.)

Тя живеела в Александрия, където, когато била на седемнадесет години, собствената й майка я настанила в публичен дом, където благодарение на голямата си красота тя успяла да натрупа известно богатство. Свети Серапион (21 март), като чул за Таис и нейния начин на живот, бил подтикнат от Бога да се опита да я обърне към вярата. Той се облякъл като войник, намерил я, дал й златна монета и отишъл с нея в стаята й. Когато вратата се затвори, той свали туниката си, разкривайки монашеската си одежда, и я попита дали може да говори с нея. Сълзи в очите той й разказал за съдбата, която очаква грешниците, и за безкрайното милосърдие на Бога, който желае всички да бъдат спасени и приема всеки покаял се грешник. Таис, чието сърце се разтопило от думите му, изтичала на площада, изгорила всички скъпи дрехи и вещи, които беше придобила чрез занаята си, и отишла със Серапион в женски манастир. Там той я наставлява да остане в уединение в килията си, постоянно да моли за Божията милост и да яде само през ден; тя трябвало да прави това, докато не получи други указания. Таис живяла по този начин в продължение на три години, с такъв плам, че учудила всичките си монашески сестри. Междувременно свети Серапион отиде при свети Антоний Велики, за да го попита дали Бог е приел покаянието на Таис. Свети Антоний и неговите братя прекараха нощта в молитва и получиха видение, в което им беше потвърдено, че Таис е била счетена за достойна за Божията милост. Връщайки се в манастира, Серапион накара покаялата се светица да напусне килията си, макар че по това време тя вече желаеше само да прекара живота си в покайна молитва. След като прекарала само петнадесет дни в общия живот на манастира, святата Таис починала в мир.