05 Октомври 1956
Петък от 15-а седмица след Петдесетница

Пост

Почитани светии

Свв. Петър, Алексий, Йона, Филип, Гермоген, митр. Московски
Света мъченица Харитина от Амисос (304)
Светите йерарси на Москва Петър (1326), Алексий (1378), Йона (1461), Макарий (1563), Филип (1569), Хермоген (1612), Филарет (1867), Инокентий (1879) и Тихон (1925)
Светата ни майка Методия от Кимолос (1865)

Библейски четива (Синодален превод)

Галатяни 4.8-21 (Апостол)

8Но тогава, понеже не знаехте Бога, служехте на богове, които по естество не са богове; 9а сега, като познахте Бога, или, по-добре, като бидохте познати от Бога, как се връщате пак към немощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? 10Тачите дни, месеци, времена и години. 11Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви. 12Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не сте ме обидили: 13знаете, че, когато ви благовестих за пръв път, аз бях немощен по плът, 14и при все това, вие не презряхте моето в плътта ми изкушение и не се погнусихте от него, но ме приехте като Ангел Божий, като Христа Иисуса. 15Колко благатки бяхте тогава! Свидетелствувам за вас, че, ако да можеше, очите си щяхте да изтръгнете и да ми ги дадете. 16И тъй, враг ваш ли станах, като ви говоря истината? 17Ревнуват за вас не с добра цел, но искат да ви отлъчат от мене, та вие за тях да ревнувате. 18Добре е да имате ревност към доброто винаги, а не само когато съм помежду ви. 19Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос, 20искал бих сега да бъда помежду ви и да изменя гласа си, защото съм в недоумение за вас. 21Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона: не слушате ли закона?

Марк 6.45-53 (Евангелие)

45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа. 46И като се отдели от тях, отиде на планината, за да се помоли. 47Привечер корабът беше сред морето, а Той самичък на сушата. 48И ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето, и искаше да ги отмине. 49Като Го видяха да ходи по морето, те помислиха, че това е привидение, и извикаха; 50защото всички Го видяха и се смутиха. Той веднага заговори с тях и им рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се! 51И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна. И те извънредно се слисаха и чудеха в себе си. 52Защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило. 53И като преплуваха, пристигнаха в земята Генисаретска, и пристанаха на брега.

Жития на светиите

Света мъченица Харитина от Амисос (304)

Тя била слугиня (според Великия Хорологион) или осиновена дъщеря (според Пролога) на един знатен римски гражданин на име Клавдий, по времето на царуването на Диоклетиан. Тя била предадена като християнка на управителя Дометиан, пред когото безстрашно изповядала вярата си. След като претърпяла много жестоки мъчения, управителят изпратил няколко разпуснати младежи да я изнасилят. След като се помолила да бъде пощадена от това безчестие, й било позволено да предаде душата си на Бога.

Светите йерарси на Москва Петър (1326), Алексий (1378), Йона (1461), Макарий (1563), Филип (1569), Хермоген (1612), Филарет (1867), Инокентий (1879) и Тихон (1925)

Празникът на Московските йерарси е установен по времето на царя Теодор и патриарх Йов през 1596 г. Всички те се почитат както поотделно, така и на този ден. Само светиите Петър, Алексий, Йона и Филип са конкретно споменати в службата на Менаион, но през годините към почитането са добавени и други свети йерарси на Москва.

Светата ни майка Методия от Кимолос (1865)

Тя е родена през 1865 г. на остров Кимолос. Против нейната воля родителите ѝ я омъжили за моряк, но той се удавил скоро след сватбата им. Въпреки че скърбяла за него, тя приела загубата му като знак, че трябва да следва пътя, който винаги е желала най-силно — затова постъпила в манастир, приемайки името Методия. След това се затворила в малка килия, където се посветила на молитвата безрезервно, почти без да я напуска. Молела се практически денонощно и спазвала строг пост всеки ден, освен в събота и неделя, когато напускала килията си, за да причасти. По време на Великия пост не приемала никакви посетители; през останалото време приемала само жени. Тя стана известна в целия си регион като съветник и лечителка. Почина в мир на възраст от четиридесет и две години, през 1908 г.