Галатяни 3.23-4.5 (Апостол)

23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; 25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. 26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. 29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

1Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; 2но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. 3Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; 4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, 5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

Марк 6.30-45 (Евангелие)

30И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. 31Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. 35И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. 39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42И ядоха всички, и се наситиха. 43И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. 44А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Свещеномъченик Йеротеос, епископ на Атина (I в.)

Вероятно е бил първият епископ на Атина, ръкоположен от самия Свети апостол Павел. Свети Дионисий (виж 3 октомври) описва Свети Йеротеос като свой учител и приятел „след Павел“. Заедно със Св. Дионисий, Св. Йеротеос бил чудесно пренесен от силата на Светия Дух, за да присъства при апостолите при Успение Богородично. Починал в мир.

Светият ни отец Амон Египетски (IV в.)

„Родителите на нашия свети отец Амон починаха, когато той беше още дете. Той беше отгледан от чичо си, който го ожени, когато той беше още много млад. В нощта на сватбата си, веднага щом той и съпругата му се оттеглиха в брачната стая, Амон взе Свещеното Писание и прочете пасажа от Посланието до коринтяните, където апостолът говори за недостатъците на брака поради всички неприятности и грижи, които го съпътстват, докато девиците, посветени на Господа, могат да се посветят без разсейване на молитвата и на духовния труд. И двамата съпрузи приеха буквално следните думи: Отсега нататък, нека онези, които имат жени, да бъдат като че ли нямат... и онези, които се занимават със света, като че ли нямат нищо общо с него (1 Кор. 7:29,31) . Те решиха да останат в девственост и да се оттеглят заедно в пустинно място, където да се отдадат на молитва и пост. Тръгнаха към планината Нитрия, на известно разстояние от Александрия, и се настаниха там в малка колиба. Но, живеейки заедно като мъж и жена, скоро осъзнаха, че е нецелесъобразно да предизвикват природата и да провокират атаките на демоните. Затова се разделиха, всеки да живее отделно в аскеза. Амон никога не употребяваше вино или масло, а се хранеше само със сух хляб, който ядеше на всеки два или три дни.

„Начинът му на живот беше угоден на Господа и много братя, които искаха да прегърнат монашеския живот, скоро дойдоха да се присъединят към него. Когато пристигнеше нов кандидат, Амон веднага му предоставяше собствена килия с всичко необходимо в нея, а другите братя тайно носеха провизии на новодошлия или каквото друго, което можеше да му е полезно. Това показваше, че братската любов беше на първо място сред законите, спазвани в това постоянно растящо братство. За няколко години, под ръководството на Амон, пустинята Нитрия се превърна в истински град. Някои от братята вече искаха да си построят килии на разстояние, където да могат да живеят в по-голяма уединеност, така че когато един ден Свети Антоний Велики дойде да го посети, Аба Амон потърси съвета му относно мястото, което да избере. В деветия час, след като заедно хапнаха скромна храна, те се разходиха из пустинята до залез слънце, когато издигнаха кръст на мястото, до което бяха стигнали, така че онези, които желаеха, да могат да си построят килии там с благословията на двамата старейшини. „По този начин“, каза Аба Антоний, „братята, идващи от Нитрия, след хранене в деветия час, за да видят онези, които са тук, ще се срещнат с тях в този момент. И ако онези, които напускат това място, за да отидат в Нитрия, правят същото, те няма да загубят своята хесихия (тишината).“ Така се създаде пустинята Келия („Келиите“) на почти двайсет километра от Нитрия. Скоро там живееха повече от шестстотин монаси, всеки в собствената си келия.

„Свети Амон и Свети Антоний бяха обединени от дълбока духовна дружба. Когато Аба Амон предаде душата си в мир на Господа в Нитрия, Антоний, далеч на своята планина, прекъсна разговора, който водеше с някои монаси, и в екстаз видя душата на Амон да се издига към Небето, придружена от радостните химни на множество ангели. Сред другите думи, вдъхновени от Светия Дух, Свети Амон каза: „Търпете всички, както Бог търпи вас.“ (Синаксарион)