Галатяни 6.2-10 (Апостол)

2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов. 3Защото, който счита себе си за нещо, бидейки нищо, той себе си мами. 4Нека всеки изпитва делата си, и тогава ще има похвала само в себе си, а не пред другиго, 5защото всеки ще понесе своето бреме. 6Наставляваният със слово да дели всяко благо с оногова, който го наставлява. 7Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне: 8който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление; а който сее в духа, от духа ще пожъне вечен живот. 9Като правим добро, да се не обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. 10И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

Марк 7.14-24 (Евангелие)

14И като повика целия народ, думаше им: слушайте Ме всички и разбирайте: 15нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека. 16Ако някой има уши да слуша, нека слуша! 17И когато Той се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за притчата. 18Той им рече: нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни? 19Защото не в сърцето му то влиза, а в корема, и излиза навън, чрез което се очистя всяка храна. 20Още рече: което излиза от човека, то осквернява човека. 21Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, 22кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. 23Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека. 24И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.

Светите мъченици Еулампий и Еулампия (196)

Те бяха брат и сестра от Никомедия, които пострадаха за Христа по времето на царуването на Максимиан. Еулампий е бил арестуван заради християнската си вяра; когато сестра му е получила вестта, тя се е притекла да се присъедини към него. И двамата са били подложени на различни жестоки мъчения, включително хвърляне в огън и вряща смола, от които по чудо са излезли невредими. Накрая Еулампий е бил обезглавен, а Еулампия е издъхнала, преди и тя да бъде обезглавена.

Блаженият безумен за Христа Андрей от Тотма (1637)

„Свети Андрей произхождал от семейство на набожни, неграмотни селяни. Той получил образование, като ходел на църква, и след смъртта на родителите си станал послушник в манастира в Галич, в епархията на Кострома. Игуменът, който се отличавал с мъдростта си, разпознал духовните дарби на Андрей и го насърчил да предприеме необичайната и трудна аскеза на безумието за Христа. Андрей напусна манастира, за да води скитнически живот, но често се връщаше, за да разкрива мислите и делата си на своя старец. След смъртта на своя старец той се заселил близо до църквата „Възкресение Христово“ в град Тотма, където бил напълно неизвестен. Прекарвал цялата нощ в молитва, а през деня просел милостиня, която веднага раздавал на бедните. Ходел бос лято и зима и се хранел само с хляб и вода. Всяка година извършвал поклонение до светите места в региона. Един ден към него се обърна вождът на едно дивашко племе. Човекът страдаше от очно заболяване и помоли Андрей, който вече се смяташе за чудотворец, да го излекува. Андрей избяга, но дивакът изми очите си в снега, стъпкан от светеца, и се излекува.

„Изтощен от аскеза и лишения, Свети Андрей предвидял деня на своята кончина. Той повикал свещеник, изповядал се и причастил се със Светите Тайнства, и не след дълго заспал в Господа, като небесен аромат изпълнил стаята, където лежало тялото му. Малко по-късно светецът се явил на една болна жена, докато тя спела, държейки Евангелието, за да го почита, и й казал да се моли на гроба му. Когато се събуди, жената беше изцелена.“ (Синаксар)