Галатяни 3.23-4.5 (Апостол)

23Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. 24И тъй, законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; 25а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател. 26Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; 27всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. 28Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса. 29Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници.

1Казвам още: наследникът, докле е невръстен, с нищо се не отличава от роб, макар и да е господар на всичко; 2но е под настойници и домоуправители до определения от бащата срок. 3Така и ние, докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света; 4но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, 5за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

Марк 6.30-45 (Евангелие)

30И събраха се апостолите при Иисуса, та Му разказаха всичко, и какво са извършили, и на що са поучавали. 31Той им каза: дойдете сами в уединено място и си починете малко. Защото мнозина дохождаха и отхождаха, тъй че и да ядат нямаше кога. 32И отидоха с кораб в уединено място насаме. 33Народът видя, как те заминаваха, и познаха Го мнозина; и пешком се стекоха там от всички градове, изпревариха ги, и се събраха при Него. 34Иисус, като излезе, видя множество народ и се смили над тях, защото бяха като овци, които нямат пастир; и захвана да ги поучава много. 35И понеже времето бе вече много напреднало, учениците Му се приближават до Него и казват: тук мястото е пусто, и вече е късно; 36разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и си купят хляб, понеже няма какво да ядат. 37Той им отговори и рече: дайте им вие да ядат. А те Му казват: нима да идем да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат? 38А Той ги попита: колко хляба имате? идете и вижте. Като узнаха, казаха: пет хляба и две риби. 39Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини. 40И насядаха на лехи, на лехи по сто и по петдесет. 41Той взе петте хляба и двете риби и, като погледна към небето, благослови и разчупи хлябовете, и даде на учениците Си, за да им ги наслагат; също и двете риби раздели на всички. 42И ядоха всички, и се наситиха. 43И дигнаха къшеи хляб и остатъци от рибите дванайсет пълни коша. 44А ония, които ядоха хлябовете, бяха до пет хиляди мъже. 45И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида, докле Той разпусне народа.

Свещеномъченик Антимос, епископ на Никомедия, и онези, които бяха с него (303-304)

„След смъртта на 20 000-те мъченици от Никомедия (виж 28 декември), техният епископ Антимос избяга в едно село, за да се грижи за останалата си паства. Император Максимиан изпрати хора да го търсят. Когато го намерили, той обещал да им покаже Антим, но първо ги приел като гости, нахранил ги и едва тогава им се представил. Удивени от неговата доброта, войниците му обещали да кажат на Максимиан, че не са го намерили. Но Антимос доброволно тръгнал с тях и, обръщайки ги с наставленията си, ги кръстил по пътя. Той смело изповядал вярата си пред Максимиан и след ужасни мъчения бил обезглавен през 303 или 304 г. ” (Великият Часослов)

Днес се почита и нашият Свети Отец Теоктист, събрат-аскет на Свети Евтимий (451). Верен ученик на Свети Евтимий, той беше игумен на манастира на Свети Евтимий в Палестина до своето мирното почиване на деветдесетгодишна възраст.

Света мъченица Василиса (309)

Тя живеела близо до Никомедия по време на големите гонения на император Диоклетиан. Въпреки че била едва на девет години, тя била арестувана и заведена пред Александър, управителя на Витиния. Когато тя безстрашно изповяда вярата си в Христос, управителят я накара да я съблекат и да я бият, но тя само благодари на Бога. Разгневен от непоколебимостта на едно просто дете, управителят заповяда да я оковат и да я хвърлят с главата надолу в кипяща смола, след това да я хвърлят в пламтяща пещ, а накрая да я хвърлят на лъвовете. През всички тези мъчения тя беше чудесно запазена. Удивен от чудесата, които видя, Александър падна в краката на Василиса и призна, че и той вярва, че Христос е Спасителят. Той беше кръстен от епископа на Никомедия и умря не след дълго. Василиса отиде в пустинята извън града, за да благодари на Бога за издръжливостта си при мъченията и да Го помоли да приеме душата ѝ в мир. Докато се молеше по този начин, тя намери покой.

Светият ни отец Йоаникий, архиепископ и първи патриарх на Сърбия (1354)

„Роден в Призрем, той служи като първи секретар на крал Душан. През 1339 г. става архиепископ, а през 1346 г. е издигнат в ранг на патриарх. Той е бил ревностен пастир и е въвел ред в Сръбската църква, като е бил „голям защитник на църковните закони“. Починал е на 3 септември 1349 г., а мощите му се съхраняват в Печ.“ (Пролог)