Великденски пост — Разрешава се вино и елей
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй. 10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите. 11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай, 12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето. 48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните; 49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния. 50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление. 51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим 52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим; 53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие. 54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа". 55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" 56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът. 57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие. 32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка. 33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; 34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се. 35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто. 36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. 37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Името му, Бенедиктус, означава „благословен“ на латински. Той е роден през 480 г. в Нурсия, малко градче на североизток от Рим. Получил е само елементарно образование: по-късно той пише за страха си, че чрез ученето от книги може да „загуби великото разбиране на душата си“. Още в ранна възраст той бяга в манастир, където е постриган; след това се оттегля в отдалечена планина, където живее няколко години в пещера, усъвършенствайки се в молитвата. Единствената му храна е малко хляб, който му носи Роман, монахът, който го е постригал. Когато стана известен в района, той избяга от пещерата си, за да избегне вниманието на благочестивите; но бягството се оказа безполезно и с времето около него се формира общност от монаси. Той получи много духовни дарове: лекуваше болните и изгонваше злите духове, възкресяваше мъртвите и се явяваше във видения на други хора на много километри разстояние.
Бенедикт основава дванадесет манастира, най-известният от които е този в Монте Касино. В началото всеки манастир имал по дванадесет монаси, за да подражава на броя на Дванадесетте апостоли. Правилата, които той установил за монасите си, се основавали на трудовете на Св. Йоан Касиан и Св. Василий Велики и станали стандарт за западните манастири. Затова понякога го наричат първият учител на монасите в Запада.
Шест дни преди смъртта си светецът заповяда гроба му да бъде отворен, събра всичките си монаси, даде им съвет, а след това предаде душата си на Бога в деня, който беше предсказал. В момента на смъртта му двама монаси на различни места имали едно и също видение: видели пътека от земята към небето, богато украсена и оградена от двете страни с редици от хора. На върха на пътеката стоял мъж, облечен в светлина и неописуемо красив, който им казал, че пътеката е подготвена за Бенедикт, възлюбения от Бога. По този начин монасите разбрали, че техният абат е отишъл да почива в мир.
Той се родил в Гърция и наследил Свети Петър Киевски като митрополит на този град. Някои от враговете му сред собственото му паство го донесли на монголския владетел, като казали, че той не е събирал данък от църквите си, за да го плати на монголите. Призован пред монголския принц и попитан за това, той отговорил: „Христос, нашият Бог, изкупи Църквата Си от неверниците със Своята скъпоценна Кръв. Защо да плащаме данък на неверниците?“ Връщайки се у дома, той управлява Църквата още двадесет и пет години и почива в мир през 1353 г.