Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 29.13-23
(6-ти час)
13И рече Господ: понеже този народ се приближава към Мене с устата си, и с езика си Ме почита, а сърцето му отстои далеч от Мене, и благоговението им пред Мене е да изучват човешки заповеди;
14то ето, Аз ще постъпя пак необикновено с този народ, чудно и дивно, тъй че мъдростта на мъдреците му ще загине, и разум у разумните му не ще има.
15Горко на ония, които мислят да се скрият в дълбочината, за да утаят кроежа си от Господа, които вършат делата си в мрак и казват: кой ще ни види? и кой ще ни узнае?
16Какво безразсъдство! Можем ли да смятаме грънчаря за глина? Ще каже ли изделието за оногова, който го е направил: той не ме е направил? и ще каже ли изделието за художника си: той не разбира?
17Още малко, твърде малко, и Ливан не ще ли се превърне в градина, а градината не ще ли я смятат за гора?
18И в оня ден глухите ще чуят думите на книгата, и очите на слепите ще прогледат из тъмнина и мрак.
19И страдащите повече и повече ще се радват у Господа, и бедните люде ще тържествуват у Светия Израилев;
20защото няма вече да има оскърбител, и хулникът ще изчезне, и ще бъдат изтребени всички поборници на неправдата,
21които объркват човека с думи и разпъват мрежи ономува, който търси съд при портите, и отблъсват правия.
22Затова тъй казва за Иакововия дом Господ, Който изкупи Авраама: тогава Иаков не ще бъде в срам, и лицето му вече не ще побледнее.
23Защото, кога види около себе си децата си, дело на Моите ръце, той свето ще почита името Ми и свето ще почита Светия Иаковов, и ще благоговее пред Бога Израилев.
Битие 12.1-7 (Вечерня)
1И рече Господ на Аврама: излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа;
2и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен.
3Аз ще благословя ония, които те благославят, и ще прокълна ония, които те злословят; и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.
4И тръгна Аврам, както му каза Господ, а с него заедно тръгна и Лот. Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5И взе Аврам със себе си жена си Сара, братанеца си Лота и всичкия имот, що бяха спечелили, и колкото души бяха придобили в Харан; и излязоха, за да идат в Ханаанската земя; и стигнаха в Ханаанската земя.
6Аврам премина (надлъж) тая земя до мястото Сихем, до дъбравата Море': в тая земя тогава (живееха) хананейци.
7И яви се Господ на Аврама и (му) рече: тая земя ще дам на потомството ти. И съгради там (Аврам) жертвеник на Господа, Който му се яви.
Притчи 14.15-26 (Вечерня)
15Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
16Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
17Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
18Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите - при вратата на праведника.
20Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
21Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
22Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
23От всеки труд има печалба, а от празнословие - само вреда.
24Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
25Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
26В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.