Евреи 4.1-13 (Апостол)

1Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял. 2Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра. 3А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: "затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище", макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира. 4Защото нейде е казано за седмия ден тъй: "и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела". 5И пак там: "не ще влязат в покоището Ми". 6И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство, 7пак определя един ден, "днес", думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си". 8Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден. 9Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна. 10Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите. 11И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство. 12Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни. 13И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.

Лука 21.12-19 (Евангелие)

12А преди всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предават в синагоги и в тъмници и ви водят пред царе и управници, заради Моето име; 13а това ще бъде вам за свидетелство. 14И тъй, турете си на сърце да не обмисляте отрано, що да отговаряте, 15понеже Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници. 16Ще бъдете предадени тъй също и от родители и от братя, и от роднини и приятели, и някои от вас ще умъртвят; 17и ще бъдете мразени от всички, заради Моето име; 18но и косъм от главата ви няма да загине; 19с търпението си спасявайте душите си.

Нашият преподобни отец Патапий (VI или VII в.)

Той е роден в Тива в Египет и в ранна възраст напуска благочестивите си родители, наследството и познатите си, за да живее в египетската пустиня, посвещавайки се на непрестанна молитва. След много години славата му се разпространява и въпреки желанието му за уединение, тълпи от поклонници го търсят за молитви и съвети. За да избегне вниманието на хората, той прави нещо изненадващо: напуска пустинята и се премества в Константинопол, установявайки се в квартал Влахерни, където сред градската суматоха може да остане незабелязан, по-сигурен в уединението си, отколкото в пещерите на Египет.

Докато растеше в послушание на Христовите заповеди, благодатта да върши чудеса нарастваше в него и той отново постепенно ставаше известен. Веднъж един сляп човек се хвърлил пред Патапий на улицата и светецът го излекувал мигновено, като призовал името Христово. Веднъж той изцелил човек, осакатен от водянка, като го помазал с масло от лампа и го обележил с кръст.

След като в продължение на много години благославял Църквата с молитвите и чудесата си, Свети Патапий починал в мир и бил погребан в църквата на Египетския манастир близо до Константинопол. През 1904 г. неговите скъпоценни и нетленни мощи били открити по време на строителство на малък манастир близо до Коринт. Оттогава манастирът е посветен на Свети Патапий и там се случват много чудеса.

Свети апостоли Состен, Аполос, Тихик и Епафродит, Кифа и Цезар

Всички тези апостоли са споменати в Новия завет. Состен е бил управител на синагогата в Коринт и е обърнат във вярата чрез проповедите на Свети Павел. След като пътува със Свети Павел в продължение на години, той става епископ на Колофон, близо до Ефес. Аполос е бил евреин от Александрия, добре образован и с дълбоки познания за Писанията. Той е доведен до пълнотата на християнската вяра от Прискила и Акила в Ефес и излиза да проповядва Евангелието сред езичниците. Красноречието му е било толкова възхитено, че за известно време езическата църква се разделя на две фракции, едната за Павел, а другата за Аполос. По-късно Свети Аполос става епископ на Кесария.

(Синаксарионът изброява тук Кифа и Цезар; но някои смятат, че позоваването на Свети Павел на Кифа в 1 Кор. 1:12 се отнася до апостол Петър, а не до отделен спътник на Свети Павел; и че „тези от Цезаревото домакинство“ (Фил. 4:22) се отнася до християните в императорския дворец в Рим, а не до християнин на име Цезар.)