Евреи 3.5-11, 17-19 (Апостол)

5И Моисей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести. 6А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай. 7Поради това, както Светий Дух казва: "днес, кога чуете гласа Му, 8да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята, 9дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години. 10Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми. 11Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище". 17Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята? 18А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните? 19И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.

Лука 20.27-44 (Евангелие)

27Тогава дойдоха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 28Учителю, Моисей ни е написал: ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брата си; 29имаше, прочее, седем братя, и първият, след като взе жена, умря бездетен; 30тая жена взе вторият; и той умря бездетен; 31взе я третият, - тъй също и всички седмина, и умряха, без да оставят деца; 32след всички умря и жената; 33и тъй, при възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. 34Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; 35но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, 36и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии. 37А че мъртвите ще възкръснат, и Моисей го каза при къпината, когато нарече Господа Бог Авраамов, и Бог Исааков, и Бог Иаковов. 38Но Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи. 39На това някои от книжниците рекоха: Учителю, добре каза. 40И не смееха вече да Го питат за нищо. А Той им рече: 41как казват, че Христос е син Давидов? 42А сам Давид казва в книгата на псалмите: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, 43докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти". 44И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той му е син?

Отче наш сред светиите Амвросий, епископ на Милано (397)

Този прочут светилник на Православието в Западната църква е роден в Галия през 349 г., но овдовялата му майка отвежда семейството в Рим, докато той е още малко дете. Блестящ и добре образован, той е назначен за провинциален управител през 375 г. и се установява в Милано. По онова време арианската ерес все още разделя Църквата, въпреки отхвърлянето ѝ на Никейския събор през 325 г. Когато идва време да се избере нов епископ в Милано, православната и арианската партии са толкова разделени, че не могат да постигнат съгласие за нов епископ. Когато Амвросий идва като управител, за да се опита да възстанови мира и реда, едно малко дете, божествено вдъхновено, извиква: „Амвросий, епископе!“. За учудване на Амвросий, хората подемат виковете и самият Амвросий е избран, въпреки че се опитва да откаже, протестирайки, че е само катехумен (в онези дни все още е било обичайно да се отлага Светото Кръщение от страх да не се оскверни с грях). Той дори се опитва да избяга, но конят му го връща в града. Предавайки се на Божията воля, той бил кръстен и само седмица по-късно бил въздигнат за епископ. Веднага се отказал от всички притежания, раздал всичките си пари на бедните и дал именията си на Църквата. Веднага започнал пламенна защита на Православието в своите проповеди и писания, за ужас на арианите, които подкрепили избора му. Скоро той убедил Грациан, император на Запада, да свика Аквилейския събор, който сложил край на арианството в Западната църква. (Арианството обаче продължило да процъфтява сред варварските народи в продължение на много години; вижте Африканските мъченици, които също се отбелязват днес).

Няколко пъти светият епископ е бил призоваван да защитава Църквата от господството на светските власти. Веднъж, потушавайки въстание в Солун, император Теодосий наказва града, като нарежда избиването на хиляди негови жители. Когато по-късно императорът посещава Милано и идва в катедралата, за да присъства на литургията, свети Амвросий го спира на вратата, осъжда престъплението му пред целия народ, забранява му да влиза в църквата и го отлъчва от църквата за осем месеца. Императорът си тръгва плачейки и се подчинява смирено на църковната дисциплина. Когато се завръща след дълго покаяние, за да бъде възстановен в Причастие, той влиза в светилището заедно с духовенството, както е било обичайно за императорите от времето на Константин Велики. Но отново свети Амвросий го смирява пред очите на целия народ, казвайки: „Излез и заеми мястото си сред миряните; багряница не прави свещеници, а само императори.“ Теодосий си тръгва без възражения, заема мястото си сред каещите се и никога повече не се опитва да влезе в светилището на църква. (Когато императорът почина, епископ Амвросий проведе надгробна реч).

Чрез учение, проповядване и писане свети Амвросий довел безброй езичници до вярата. Най-известният му новопокръстен е свети Августин (15 юни), който става негов ученик и в крайна сметка епископ. Многобройните богословски и катехизически произведения на Амвросий спомагат значително за разпространението на учението на гръцките отци в латинския свят. Той е написал много славни антифонни химни, които някога са били едни от бисерите на латинските служби.

Свети Амвросий починал в мир през 397 г.; мощите му все още почиват в базиликата в Милано.

Африканските мъченици, пострадали по време на преследването на вандалите (429 г. и след това)

През 429 г. осемдесет хиляди вандали прекосили Испания в Африка и в течение на десет години кланета и грабежи завладели по-голямата част от римските територии в Северна Африка. Много хора си представят тези варвари като езичници, но всъщност те били ариански еретици, които под ръководството на своя водач Гензерих започнали ожесточено преследване на Църквата, където и да я срещнали. Мъченията, които хиляди претърпели в изповядването на вярата си, са твърде ужасни, за да бъдат описани тук; духовенството било откроено заради особена жестокост.

Днес почитаме особено православните верни, които вандалите изгориха до смърт в църквата им и които продължиха да пеят химни и да хвалят Бога до момента на смъртта си. Също така почитаме тристата мъченици в Картаген, които загинаха от меч, вместо да приемат арианското кръщение.

Смъртта на Гензерих през 454 г. донесла малко облекчение, тъй като след кратка пауза неговите наследници Хунерих (477-484) и Гонтамунд (484-497) продължили преследването също толкова жестоко, както преди. Християнска Африка живяла под вандалско иго почти 100 години: свободата от преследване не била сигурна, докато силите на Юстиниан не победили и не прогонили вандалите през 523-525 г. Африканската църква, някога фар на християнството, никога не възвърнала предишната си жизненост.

Нашият достопочтен отец Антоний от Сия (1556)

Свети Антоний е един от светите закрилници на иконографите.

Той е роден през 1477 г. в руско село близо до Архангел. От ранна възраст се посвещава на четене на свещени книги и изработване на икони. Когато родителите му умират, той постъпва на служба при богат господар в Новгород и по-късно се жени за дъщерята на господаря. Но по-малко от година след женитбата си овдовява. Отчаял се от земните утехи, той раздава богатството си на бедните и, притежавайки само дрехите, които носи, отива да стане монах в манастира „Свети Пахомий“. Там той се отличава в молитва, бдение и аскеза, молейки се през по-голямата част от нощта, поемайки най-тежката работа през деня и хранейки се само през ден. След кратко време е ръкоположен за свещеник.

Няколко години по-късно той и двама негови спътници, търсейки по-уединен живот за молитва, пътуват до студените брегове на Бяло море и основават малко монашеско братство, където река Сия се влива в езерото Михайлов. Те живеят в пълна бедност, препитавайки се от събиране на гъби и диви плодове. Много пъти чуват звука на камбани, въпреки че наблизо няма църква или жилище. С течение на времето други братя са привлечени към мястото и с помощта на великия московски княз е основан манастир. Когато манастирската църква изгаря, икона на Света Троица, нарисувана от Свети Антоний, по чудо оцелява невредима и по-късно извършва много чудеса. Самият светец се оттегля в горите, живеейки сам в продължение на много години, докато не е призован обратно от духовните си деца, за да служи като игумен на манастира. Предвидил собствения си край, той почина в мир през 1556 г. Той моли тялото му да бъде хвърлено в езерото, но учениците му, послушни във всяко друго отношение, не изпълняват молбата му. Гробницата му е източник на много чудеса през следващите години.