Филипяни 4.10-23 (Апостол)

10Аз твърде много се зарадвах в Господа, задето вече отново почнахте да се грижите за мене; вие и по-преди се грижехте за мене, ала нямахте сгодно време. 11Казвам това, не защото се нуждая, понеже се научих да се задоволявам с каквото имам: 12знам да живея и в оскъдност, знам да живея и в изобилие; научен съм на всичко и всякак, и сит да бъда и глад да търпя, и в обилие да бъда и в лишение. 13Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява. 14При все това добре сторихте, като взехте участие в моята скръб. 15А знаете и вие, филипяни, че в начало на благовестието, когато излязох из Македония, нямаше нито една църква, която да ми даде, или от която да приема нещо, освен вас еднички; 16защото и в Солун, и веднъж, и дваж ми пращахте за нуждите ми. 17Казвам това, не че искам да ми давате, но търся плода, който се умножава във ваша полза. 18Получих всичко и имам излишно; преизпълних се с блага, като приех пратения от вас по Епафродита дар, който е мирис благоуханен, жертва приятна, благоугодна Богу. 19Бог мой, по Своето богатство, да запълни всяка ваша нужда, за слава чрез Христа Иисуса. 20А на Бога, нашия Отец, слава вовеки веков. Амин. 21Поздравете всеки светия в Христа Иисуса. Поздравяват ви братята, които са с мене. 22Поздравяват ви всички светии, а особено които са от кесаревия дом. 23Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Лука 7.36-50 (Евангелие)

36Някой от фарисеите Го помоли да яде с него; и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. 37И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро; 38и като застана отзад при нозете Му, плачейки, почна да облива нозете Му със сълзи; и ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. 39Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. 40Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отвърна: кажи, Учителю! 41Иисус рече: един заимодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият - петдесет; 42но, понеже нямаха с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне? 43Симон отговори и рече: мисля, тоя, комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. 44И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. 45Ти целование Ми не даде; а тая, откак влязох, не престана да целува нозете Ми. 46Ти с елей не помаза главата Ми; а тая с миро помаза нозете Ми. 47Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна; а комуто малко се прощава, той малко обича. 48Ней пък рече: прощават ти се греховете. 49И тия, които седяха с Него, на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? 50А Той рече на жената: твоята вяра те спаси; иди си смиром.

Свети Симеон Новият Богослов (1022)

Като млад мъж той става монах в Студитския манастир в Константинопол; по-късно става игумен на манастира „Св. Мамас“, също в Константинопол. След живот на голям аскетизъм, включващ много изпитания, критики и страдания, той почива в мир. (Почива на 12 март, но тъй като този ден винаги попада по време на Великия пост, празникът му се чества днес. ) Неговото учение за способността на душата да влезе директно в общение с Бога в този живот предизвиква известна съпротива по негово време, а титлата „Нов Богослов“ не винаги се използва в положителен смисъл. Неговите опитни, мистични учения са здраво вкоренени в неговата доктрина за Църквата: неговите писания съдържат много силни утвърждения за централната роля на участието в Тайнствата в нашата борба за спасение. Той е автор на много възвишено красиви проповеди, писания и химни, като редица от тях са в римиран стих. Заедно със Св. Йоан Богослов и Св. Григорий, патриарх на Константинопол, той е един от само тримата, които Църквата официално е нарекла „Богослов“.

Светите мъченици Пробус, Тарах и Андроник (304)

И тримата са претърпели мъки по времето на царуването на Диоклетиан. Въпреки че са родени на три различни места, тримата са били разкрити като християни в Помпейополис в Киликия, арестувани заедно и доведени пред управителя Нумериан Максимус. Тарах е бил на шестдесет и пет години по време на ареста си, но неговите похитители не са проявили никакво уважение към възрастта му, измъчвайки го толкова жестоко, колкото и останалите. И тримата незабавно и смело са изповядали вярата си и са били подложени на много жестоки мъчения, по време на които Пробус е казал на Максимус: „Това кръвопролитие е масло и парфюм, с които да се помажа с радост за по-нататъшни състезания.“ В един момент преследвачите насилствено натъпкаха устата на Андроник с месо и вино, които бяха принесени в жертва на идолите, мислейки, че по този начин печелят победа. Андроник само се подиграваше на тях, обяснявайки, че само умишленото отстъпничество носи поражение на християнина.

Накрая Максимус заповяда да ги заведат в театъра и да ги хвърлят на дивите зверове за забавление на народа. Въпреки че зверовете току-що бяха разкъсали други на парчета, те не докоснаха светите мъченици, а си играеха и се ласкаеха около тях: свирепа мечка облизваше раните им, а лъвица си играеше нежно около Тарах. Виждайки това, мнозина от тълпата повярваха в Христос и осъдиха управителя. Разяреният Максимус заповяда на войниците си да влязат в арената и да разкъсат тримата на парчета. Трима християни, които бяха станали свидетели на зрелището, дойдоха през нощта, за да вземат телата им, но не можаха да разпознаят мощите на мъчениците среди общата касапница. Когато се помолиха за божествена помощ, над телата на тримата светии се появиха три светлини и те бяха погребани с почести в планинска пещера.