Битие 14.14-20 (Вечерня)

14Аврам, като чу, че сродникът му (Лот) е взет в плен, въоръжи своите триста и осемнайсет слуги, родени в дома му, и гони неприятелите до Дан; 15и, като раздели дружината си, нападна върху тях нощем, той и слугите му, разби ги и ги гони дори до Хова, която е отляво на Дамаск; 16и върна всичкия имот и сродника си Лота, върна и имота му, както и жените и народа. 17Когато той се връщаше подир разбиване на Кедорлаомера и на царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долина Шаве, която е сега царска долина; 18и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни, 19и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята; 20благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко.

Второзаконие 1.8-11, 15-17 (Вечерня)

8ето, давам ви тая земя, вървете, вземете в наследство земята, що Господ с клетва бе обещал да даде на отците ви Авраама, Исаака и Иакова, тям и на потомството им. 9И аз ви казах в онова време: не мога сам да ви водя; 10Господ, Бог ваш, ви размножи, и ето, вие сте сега многобройни като звездите небесни; 11Господ, Бог на отците ви, нека ви умножи хиляди пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови, както ви бе говорил! 15И взех първенците от вашите колена, мъже мъдри (разумни) и изпитани, и ги поставих за началници над вас: хилядоначалници, стоначалници, петдесетоначалници, десетоначалници и надзиратели, според вашите колена. 16И дадох заповед на съдиите ви в онова време, като казах: изслушвайте братята си и съдете справедливо както брата с брат, тъй и неговия чужденец; 17в съда не правете разлика между лицата, изслушвайте и малък, и голям: не бойте се от лице човешко, понеже съдът е дело Божие; а дело, което е мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.

Второзаконие 10.14-21 (Вечерня)

14Ето, небето и небето на небесата, земята и всичко, що е на нея, е на Господа, твоя Бог; 15но само твоите отци е приел Господ и ги е обикнал, и е избрал вас, тяхното семе подир тях, от всички народи, както видиш днес. 16И тъй, обрежете крайната плът на сърцето си и занапред не бъдете твърдоглави; 17защото Господ, Бог ваш, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа на лице и не взема дарове, 18Който право отсъжда на сираче и на вдовица, обича пришълеца и му дава хляб и облекло. 19Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в Египетската земя. 20Бой се от Господа, твоя Бог, (и само) Нему служи, към Него се привържи и в Негово име се кълни: 21Той е твоя похвала. Той е твой Бог, Който направи с тебе ония велики и страшни дела, каквито видяха очите ти:

Йоан 20.19-31 (9-то утринно Евангелие)

19А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! 20И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. 21А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. 22И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. 23На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. 24А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. 25Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. 26След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! 27После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. 28Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! 29Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. 30И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. 31А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.

Галатяни 1.11-19 (Апостол)

11Известявам ви, братя, че Евангелието, което аз благовестих, не е човешко, 12защото и аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение Иисус Христово. 13Слушали сте за някогашното мое поведание в иудейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, 14и преуспявах в иудейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за отеческите ми предания. 15А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призва чрез благодатта Си, благоволи 16да открие в мене Своя Син, за да благовестя за Него между езичниците, - аз веднага се не съветвах с плът и кръв, 17нито възлязох в Иерусалим при ония, които преди мене бяха апостоли, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск. 18Отпосле, подир три години, възлязох в Иерусалим да се видя с Петра, и преседях у него петнайсет дена. 19Другиго от апостолите не видях, освен Иакова, брата Господен.

Евреи 13.7-16 (Апостол, Отци)

7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки. 9Не се увличайте от разни и чужди учения; защото добре е с благодат да се укрепява сърцето, а не с ястия, от които полза не получиха ония, които ги употребиха. 10Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат ония, които служат на скинията. 11Понеже телата на животните, чиято кръв за очистяне греховете първосвещеникът внася в светилището, се изгарят отвън стана, 12затова и Иисус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. 13И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; 14защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. 15Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. 16А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.

Лука 7.11-16 (Евангелие)

11На другия ден Иисус отиваше в града, наречен Наи'н; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. 12А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. 13Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. 14И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! 15Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. 16И страх обвзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Йоан 17.1-13 (Евангелие, Отци)

1Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, 2според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. 3А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; 4Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня. 5И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. 6Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. 7Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; 8защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил. 9Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. 10И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. 11Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние. 12Когато бях с тях на света, Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. 13А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна.

Свети апостол Филип, един от седемте дякони

Той беше женен и имаше четири дъщери, девици, посветени на Христос, на всяка от които беше дарен дарът на пророчеството (Деяния 21) . Когато апостолите за първи път назначиха дякони, Филип беше избран заедно със Свети Стефан и още петима (Деяния 6). Той не само служеше на бедните и вдовиците, но беше и силен проповедник на Евангелието: Симон Магьосникът беше кръстен, след като видя неговите чудеса, и именно Свети Филип кръсти евнуха на кралица Кандаке от Етиопия. В по-късния си живот той беше ръкоположен за епископ и почина в мир.

Синаксис на Светите Старци от Оптинския манастир

Днес се почитат нашите свети отци Мойсей, Антоний, Леонид (Лев), Макарий, Иларион, Амбросий, Анатолий I, Исаак I, Йосиф, Барсануфий, Анатолий Младши, Нектарий, Никон Изповедник и свещеномъченик Исаак Младши. Свещеномъченик Исаак е бил застрелян от болшевиките на 26 декември 1937 г.

Този празник почита няколко от светите отци, които превърнаха Оптинската пустиня (Пустин) в център на мощното обновяващо движение, което се разпространи в Църквата в Русия в началото на XIX век и продължи до (и дори през) атеистичните гонения на XX век. Свети Паисий Величковски (15 ноември) оказа силно влияние върху възстановяването на почти изгубена хесихастична традиция на православната духовност в Русия през XVIII век, а неговите усилия намериха в Оптинския манастир „щаб“, откъдето се разпространиха из цялата руска земя. Самият манастир е съществувал поне от XVI век, но беше запустял поради антимонашеската политика на Екатерина II и други модернизиращи владетели. Около 1790 г. митрополит Платон Московски се зае с мисията да възстанови и съживи манастира в традицията, установена от Св. Паисий. Към началото на 1800-те години манастирът (разположен на около 80 мили от Москва) се беше превърнал в фар на православната духовност, отчасти чрез публикуването на православни духовни текстове, но по-важното – чрез рода на божествено просветени духовни отци (старци), които служеха като водачи на онези, благородници и селяни, които се стичаха в манастира за техния свят съвет. Отците предизвикаха известни спорове по своето време; няколко критици (някои от тях от други манастири) не одобряваха това, че те позволяваха Иисусовата молитва да стане широко известна сред хората, опасявайки се, че това ще доведе до духовно заблуждение (прелест). За чудесно описание на дълбокото влияние на Иисусовата молитва върху руския живот през този период прочетете написаната анонимно книга „Пътят на един поклонник“.

С настъпването на Руската революция през 1917 г. манастирът, разбира се, беше официално закрит, но някои от отците успяха да го поддържат за известно време като „селскостопанска легион“. С течение на годините повечето от отците бяха разпръснати, за да умрат в изгнание, в лагери или пред екзекуционен отряд. За много от тях е известно, че са продължили да действат като старци за своите духовни деца, въпреки големите опасности и трудности, до края на земния си живот.

Почитането на старците от Оптина е одобрено от Синода на Руската църква в чужбина през 1990 г. и от Московската патриаршия през 1996 г. Самият манастир Оптина е официално възстановен през 1987 г.

Свети Теофан Химнограф (Белязаният) (847)

Роден е в Арабия в семейство на заможни християни. Той и брат му Теодор (27 декември) стават монаси в манастира на Свети Сава Освятения. По време на иконоборческите гонения те са изпратени от патриарх Тома от Йерусалим при император Лъв Арменеца, за да защитят почитането на иконите. Императорът подлага двамата братя на мъчения и ги хвърля в затвора; след това, като последна обида, наредил да им бъде изгорена (или, според друг разказ, татуирана) присъда на лицата им в дванадесет реда ямбичен стих. Когато преследванията на иконоборците приключили, Теофан бил освободен и скоро бил ръкоположен за епископ. Общо взето, той страдал за светите икони в продължение на двадесет и пет години. И той, и брат му Теодор съставили много канони и химни, които все още се използват в богослуженията на Църквата. Починал в мир.

- --

Светият ни отец Филотеос Кокинос, патриарх на Константинопол (1379)

Роден е в Солун около 1300 г.; майка му е била новоповярвала от юдаизма. Посвещава се на монашеския живот, първо на планината Синай, а след това във Великата Лавра на Атон. Тогава бушуваше така наречената „ хесихастката полемика”, и св. Филотеос стана един от най-твърдите и най-ефективни поддръжници на св. Григорий Паламас (14 ноември) в защитата му на православието срещу вдъхновените от Запада атаки срещу доктрините за нетварната благодат и възможността за истинско единение с Бога. Свети Филотей е този, който изготвя Агиоритската тома, манифеста на монасите от Атон, в който се излага как светиите участват в Божествената и несътворена Светлина, която апостолите са видели при Преображението на Христос. През 1351 г. той взе участие в „Хесихасткия събор“ в Константинопол и написа неговите Актове. През 1354 г. той беше избран за патриарх на Константинопол; той се оттегли след една година, но беше призован обратно на патриаршеския престол през 1364 г. Той продължи да бъде ревностен защитник на чистата православна вяра, написвайки трактати, излагащи богословието на Несътворените Енергии на Бога и опровергаващи схоластичната философия, която тогава заразяваше Западната църква. Въпреки (или заради?) своята безкомпромисна православност, той винаги търсеше истинско, а не политическо помирение със Запада, и дори работи за свикването на Вселенски събор, за да разреши различията между църквите. Този свят патриарх е свален от престола през 1376 г., когато на трона се възкачва император Андроник IV; той умира в изгнание през 1379 г.

Св. Филотеос е съставил църковните служби за Св. Григорий Паламас. Той не е включен в Синаксарите, но се почита като светец в гръцката църква.