Библейски четива (Синодален превод)
Йоан 20.11-18
(8-мо утринно Евангелие)
11А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12и вижда два Ангела в бяло облекло да седят - единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13И те й казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15Иисус й казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16Иисус й казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: "Равуни!" което значи Учителю.
17Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това й казал.
1 Коринтяни 1.10-18 (Апостол)
10Моля ви, братя, в името на Господа нашего Иисуса Христа, да говорите всички едно и също, и да няма помежду ви разцепления, а да бъдете съединени в един дух и в една мисъл.
11Защото узнах от домашните на Хлоя за вас, братя мои, че помежду ви имало раздори.
12А това казвам, защото един от вас дума: "аз съм Павлов", друг: "аз пък - Аполосов", трети: "аз съм Кифин", а друг: "аз пък - Христов".
13Нима Христос се е разделил? нима Павел биде разпнат за вас? или в име Павлово се кръстихте?
14Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия,
15та да не каже някой, че съм кръстил в мое име.
16Кръстих също и Стефаниновия дом, а дали съм кръстил и другиго някого, не зная.
17Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов.
18Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.
Матей 14.14-22 (Евангелие)
14И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.
15А на мръкване приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна.
16Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.
17А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.
18Той рече: донесете Ми ги тука.
19И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.
20И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша;
21а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.
22И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа.
Жития на светиите
Празник на чудесата (451) на великомученицата Евфимия Всехвалената от Халкедон (304)
Света Евфимия се почита на 16 септември; днес почитаме чудото, извършено от нейните мощи по време на Четвъртия Вселенски събор. След дълги дебати и липса на напредък между защитниците на Православието и привържениците на монофизитската ерес, двете страни се съгласиха всяка да напише своето различно определение на вярата в две отделни книги и да помолят Бога да им покаже истината. Те поставиха двете книги в шкафа, съдържащ мощите на Света Евфимия, запечатаха шкафа и си тръгнаха. След три дни на непрестанно бдение и молитви, те отвориха реликвария в присъствието на императора и намериха монофизитската книга под краката на Светата, а православната книга в дясната ѝ ръка.
Блажената равноапостолна Олга, руска принцеса, кръстена Елена (969).
„Света Олга, прочута с мъдростта и трезвостта си, в младостта си стана съпруга на Игор, великия княз на Киев, който управляваше през Х век. След смъртта на съпруга си тя сама управляваше умело и накрая се реши да приеме християнската вяра. Тя пътува до Константинопол, за да приеме Светото кръщение. Императорът, виждайки външната ѝ красота и вътрешната ѝ величие, я помоли да се омъжи за него. Тя отговори, че не може да направи това, преди да бъде кръстена; освен това го помоли да ѝ бъде кръстник при кръщелния купел, на което той се съгласи. След като беше кръстена (получавайки името Елена), императорът повтори предложението си за брак. Тя отговорила, че сега той е нейният баща чрез Светото кръщение и че дори сред езичниците не се е чувало мъж да се жени за дъщеря си. Приемайки с достойнство, че е бил надхитрен от нея, той я изпратил обратно в земята й със свещеници, свещени текстове и свети икони. Въпреки че синът й Светослав останал езичник, тя засяла семето на вярата във внука си Владимир (виж 15 юли). Тя починала в мир през 969 г.” (Велики Хорологион)
Новите мъченици Никодим (1722) и Нектарий (1820)
Тези двама мъченици не са били роднини, но историите им са сходни. И двамата са били християни, които приели исляма в ранна възраст под турско владичество. По-късно и двамата се покаяли и, след като изтърпели покаяние, решили да се върнат на мястото на своето отстъпничество и да приемат мъченичеството. И двамата се представили пред турците, провъзгласили християнската си вяра и били обезглавени според ислямския закон.
Свети Никодим не само е приел исляма, но е принудил и семейството си да направи същото. Един от синовете му е избягал на Светата Гора и е станал монах. Бащата го е преследвал там, но е бил подтикнат към покаяние от святостта на мястото и сам е станал монах. След три години покаяние той е решил да се върне у дома в Албания и да приеме мъченичеството си.
Свети Нектарий се е обърнал към исляма (Прологът казва, че под натиск) на седемнадесетгодишна възраст. Когато майка му го видя облечен като турчин, тя извика: „Махни се от мен! Не те познавам. Аз те родих като християнин, а не като турчин!“ Покаял се за постъпката си, той отиде на Светата планина и стана монах. Подобно на Свети Никодим, след няколко години той реши да се върне у дома и да приеме мъченичеството за Христа.
-- -
Свети Софроний от Есекс (1993) (28 юни по стария календар)
Роден е в Русия през 1896 г. Като млад човек е водил живот на художник, опитвайки се да успее като живописец, докато се занимава с широкообхватно духовно търсене, включващо изучаване на източните религии. По време на Руската революция той е избягал в Париж. Там той преоткрива православието от детството си и посвещава живота си изцяло на покаяние и молитва, често прекарвайки часове наред прострян и плачещ на пода в апартамента си в Париж. През 1925 г. се премества на Атон, където живее като монах повече от двадесет години. На Светата Гора той става духовно дете на светия старец Силуан. След почиването на св. Силуан, като здравето му беше сериозно увредено от живота в влажна пещера, той получи разрешение от манастира си да напусне Светата Гора и да напише житие на св. Силуан. Това е „Св. Силуан от Атон“, велико духовно съкровище, което включва писанията на светеца, както и дълбоките размисли на о. Софроний за неговия живот. (До голяма степен благодарение на работата на отец Софроний свети Силуан, който е живял почти напълно уединен живот, е бил прославен от Църквата).
През 1959 г. отец Софроний основава манастира „Свети Йоан Кръстител“ в Есекс, Англия, където е живял до смъртта си. Той беше духовен отец на митрополит Йеротеос от Нафпактос, един от най-дълбоките духовни писатели на съвременното православие, който е казал за него следното: „Още от първата ни среща установих… че отец Софроний беше богослов на нашата Църква, видял Бога. Осъзнах, че Старецът е видял Несътворената Светлина… Разбрах, че той наистина е Божевидец, защото в противен случай целият му живот, цялото му поведение, думите, които изричаше, съветите и, във всеки случай, цялата му личност, не биха могли да бъдат оправдани. Той беше буквално променен от несъздадената Божия благодат.“ В Есекс той беше известен като духовен отец на мнозина и (малко популяризиран) като чудотворец и застъпник. Почина в мир през 1993 г. През 2019 г. беше официално провъзгласен за светец на Църквата от Константинополската патриаршия.
Всеки, който желае да се напои от дълбокия извор на неговото учение, може да прочете (в допълнение към Св. Силуан) книгите му „За молитвата“ и „Ще Го видим такъв, какъвто е“.
„Всяка догматична грешка неизбежно ще се отрази на духовния живот на човека.“ — Старец Софроний