Православен  Календар

14 Юни 2061
Вторник от 3-а седмица след Петдесетница

Петров пост — Разрешава се вино и елей

Почитани светии

  • Мъченик Иустин Философ
  • Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)
  • Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 7.14-8.2 (Апостол)

14Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. 15А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. 16Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър; 17а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене. 18Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. 19Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. 20А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. 21И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. 22Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, 23но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми. 24Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? 25Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.

1И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Иисуса и живеят не по плът, а по дух, 2защото законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта.

Матей 10.9-15 (Евангелие)

9Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, 10ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга; защото работникът заслужава своята прехрана. 11В който град или село влезете, разпитвайте, кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете. 12А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща! 13И ако къщата бъде достойна, вашият мир нека дойде върху нея; ако ли не бъде достойна, вашият мир да се върне при вас. 14Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си. 15Истина ви казвам: по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден, отколкото на оня град.

Жития на светиите

Мъченик Юстин Философ и онези, които бяха с него в Рим (166)

Роден през 103 г., той е философ от самарянския град Сихем в Палестина, посветил живота си на търсенето на истината, опитвайки много философски школи и източници на човешка мъдрост: стоиците, перипатетиците, питагорейците и накрая платониците. Един ден му се явил старец (чието име и произход са неизвестни) и му разказал за пророците и апостолите, които били научили за Бога не чрез собствената си мъдрост, а чрез откровение от самия Бог. Той чел писанията и се убедил в истинността на вярата, но не искал да бъде кръстен, нито да се нарече християнин, докато не изпитал всички аргументи на езичниците срещу християнството. За тази цел той пътувал до Рим, където участвал в дебати на философски събрания, впечатлявайки всички с мъдростта си. В Рим той също така бил свидетел на мъченическата смърт на светите Птолемей и Лукиан; това го подтикнало да напише Апология за християнската вяра и християнския народ, която той дал на император Антонин и Сената. Те били толкова развълнувани от този документ, че императорът заповядал преследването на християните да бъде прекратено.

До края на живота си Юстин посветил всичките си умения на проповядването на Евангелието и защитата на християните. До края на живота си, където и да проповядвал за Христос, той винаги носел философските си одежди. В допълнение към своята Апология, той написал редица други научни защити на вярата.

В крайна сметка той е хвърлен в затвора след лъжливите обвинения на Кресценс, ревнив циничен философ. Той умира (един източник казва чрез обезглавяване, друг чрез отравяне) в Рим през 167 г. при управлението на император Марк Аврелий, наследник на Антонин.

Свети отец Агапит Киевски Печерски (1095)

„Лекар по природа, той бил ученик на Свети Антоний Киевски. Лекувал хората с молитва и с предписване на зеле, което те приготвяли на вид хляб. Княз Владимир Мономах бил излекуван по този начин и това направило Агапит известен отвсякъде. Княжеският лекар, арменец, чувайки това, започнал да разпространява клевети за него. Когато Агапит се разболял, арменецът дошъл и като го погледнал, казал, че ще умре след три дни и че ако не го направи, тогава той, арменецът, ще стане монах. Агапит му казал, че му е било открито от Бога, че ще умре не след три дни, а след три месеца. И така се случило. След смъртта на Агапит арменецът отишъл при игумена на Пещерния манастир и го помолил да го постриже за монах. Той обяснил, че Агапит му се явил от онзи свят и му напомнил за обещанието му. И така някогашният завистник станал смирен монах, по Божието провидение, чиято грижа е всички хора да бъдат спасени.“ Свети Агапит почива около 1095 г.“ (Пролог)

⚠ Съобщи за неточност