Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 45.11-17
(6-ти час)
11Тъй казва Господ, Светият на Израиля и негов Създател: ще Ме питате ли за бъдещето на синовете Ми и ще искате ли да Ми се месите в делото на ръцете Ми?
12Аз създадох земята и сътворих на нея човека; Аз - Моите ръце простряха небесата, и на цялото им воинство Аз дадох закон.
13Аз го въздигнах в правда и ще уравня всичките му пътища. Той ще съгради Моя град и ще отпусне пленниците Ми не за откуп, нито за дарове, казва Господ Саваот.
14Тъй казва Господ: печалбите на египтяни и търговията на етиопци, и савейци, люде снажни, към тебе ще преминат и твои ще бъдат; ще те последват, във вериги ще дойдат, ще паднат пред тебе ничком и ще те молят, думайки: само ти имаш Бог, и няма друг бог.
15Наистина, Ти си Бог съкровен, Бог Израилев, Спасител.
16Те всички ще бъдат посрамени и постидени; заедно с тях ще отидат със срам и всички, които правят идоли.
17А Израил ще бъде спасен с вечно спасение от Господа; вие не ще бъдете посрамени и постидени во веки веков.
Битие 22.1-18 (Вечерня)
1Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!
2Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.
3Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана та отиде на мястото, за което Бог му говори.
4На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото.
5И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.
6И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно.
7Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огънят и дървата, а де е агнето за всесъжение?
8Авраам рече: Бог ще Си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.
9И стигнаха до мястото, за което му бе казал Бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и, като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.
10Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11Но Ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!
12Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от Бога и не пожали едничкия си син за Мене.
13Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).
14И нарече Авраам онова място: Иехова-ире *; затова и сега се казва: на планината Господ ще предвиди.
15И Ангел Господен втори път викна Аврааму от небето
16и рече: кълна се в Мене Си, казва Господ, че, понеже ти направи туй нещо и не пожали (за Мене) едничкия си син,
17Аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си;
18и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа Ми.
Притчи 17.17-18.5 (Вечерня)
17Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
18Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
19Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
20Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
21Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
22Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
23Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
24Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
25Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
26Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
27Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
28И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.
1Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
2Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
3С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието - позор.
4Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
5Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
Жития на светиите
Свети Григорий Велики (Диалогът), папа на Рим (604)
Роден е в Рим в богато сенаторско семейство. Получава добро образование в светски и духовни науки и става префект на Рим. Докато все още е в света, той използва голямото си богатство предимно за доброто на Църквата, като построява шест манастира в Сицилия и още един в самия Рим. В този манастир, посветен на апостол Андрей, Григорий е постриган за монах. Назначен е за архидякон на Рим, а след това, през 579 г., за папски легат в Константинопол, където живее близо седем години. Завръща се в Рим през 585 г. и е избран за папа през 590 г.
Той е известен с многобройните си писания, щедрата си благотворителност (давал почти целия си доход на бедните и често канел бедните да споделят трапезата му) и с това, че поставил началото на мисионерската работа сред англосаксонските народи. Литургията на Предсвещените Дарове, която се отслужва в сряда и петък вечер по време на Великия пост, е съставена от него. Свети Григорий въвежда елементи от песнопенията, които е чул в Константинопол, в песнопенията на Западната църква: Грегорианското песнопение, което украсява западните църкви в продължение на много години, е кръстено на него. Системата му от ладове е свързана с осемте тона на Източната църква. Наричан е „Диалогистът“ по името на книгата си „Диалози“, която разказва за живота и чудесата на италианските светци.
Свети Григорий почина в мир през 604 г.
Нашият Свети Отец Теофан Изповедник (818)
Роден е през 760 г. в знатно и много богато семейство — той е роднина на император Лъв Исаврийски. В ранните си години живее в голям разкош, жени се и става член на императорския двор. По-късно, със съгласието на съпругата си, той напуска дома си, богатството си и положението си, за да живее скромно в манастир. (Съпругата му също постъпила в манастир; и двамата се присъединили към манастири, които сами създали със своето богатство). Теофан, макар и свикнал с живот на разкош и лекота, с радост живял като най-нисшия от монасите в продължение на много години. Той станал толкова известен със своята вяра, чистота и мъдрост, че бил поканен на Седмия вселенски събор в Никея през 787 г. Той се молеше непрестанно за болните и страдащите и му беше дарен дарът на чудотворството: молитвите му изцеляваха всякакви болести, но особено мания и лудост. Когато самият той се разболя тежко за дълъг период, той отказа да се моли за собственото си изцеление, но прие немощта си с благодарност.
Когато под император Лъв Арменеца настъпи втори иконоборчески период, Теофан, който беше широко известен със защитата си на светите икони, беше отведен в Константинопол и затворен в изключително тежки условия в продължение на две години. След това императорът го изпрати в изгнание на остров Самотраки. Там, с тялото си съсипано от жестокото затваряне, той живя само двадесет и три дни, преди да предаде душата си на Бога.
Почиването на свети Симеон Новия Богослов (1021)
Основният му празник е на 12 октомври.