Православен  Календар

23 Март 2061
Сряда от петата седмица на Великия пост

Великденски пост — Разрешава се вино и елей

Богослужебни бележки

  • Преждеосвещена литургия

Почитани светии

  • Мъченик Квадрат и другарите му
  • Мъчениците Кодрат (Квадрат) и сподвижниците му (258)
  • Светата ни майка Анастасия (563)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 41.4-14 (6-ти час)

4Кой направи и извърши това? Оня, Който отначало извика родовете; Аз, Господ, съм първият, и между последните Аз съм същият. 5Островите видяха и се ужасиха, краищата земни затрепериха. Те се сближиха и събраха; 6всякой помага на другаря си и казва на брата си: дръж се! 7Ковачът ободрява леяра; който разплесква с чук листовете, ободрява оногова, който кове на наковалня, думайки за спойката: "добра е"; и я заякчава с гвоздеи, за да бъде твърда. 8А ти, ти, Израилю, рабе Мой, Иакове, когото Аз избрах, семе на Авраама, Моя приятел, - 9ти, когото взех от краищата на земята и повиках от краищата й, и ти рекох: ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля, 10не бой се, защото Аз съм с тебе, не се смущавай, защото Аз съм Бог твой; Аз ще те укрепя и ще ти помогна, и ще те поддържа с десницата на Моята правда. 11Ето, в стид и срам ще останат всички, които са наежени против тебе, - ще бъдат като нищо и ще погинат, които се с тебе препират. 12Ще ги търсиш, и няма да ги намериш, тях, които враждуват против тебе; които се борят с тебе, ще бъдат като нищо, съвършено нищо; 13защото, Аз съм Господ, Бог твой; държа те за твоята дясна ръка, казвам ти: "не бой се, Аз ти помагам". 14Не бой се, червей Иакове, малолюдни Израилю, - Аз ти помагам, казва Господ и твоят Изкупител, Светият Израилев.

Битие 17.1-9 (Вечерня)

1Аврам беше на деветдесет и девет години, и Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Бог Всемогъщий, ходи пред Мене и бъди непорочен; 2и ще сключа Моя завет между Мене и тебе, и много, твърде много ще те размножа. 3Тогава Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: 4Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, 5и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи 6и много, твърде много ще те разплодя, и ще произведа от тебе народи, и царе ще произлязат от тебе. 7И Моя завет между Мене и тебе и между твоите потомци подир тебе в родовете им Аз ще направя завет вечен, за да бъда Бог на тебе и на твоите потомци след тебе. 8И ще дам на тебе и на твоите потомци след тебе на земята, по която странствуваш, цяла Ханаанска земя, за вечно владение; и ще им бъда Бог. 9И рече Бог на Авраама: а ти запази Моя завет, ти и твоите потомци след тебе в родовете им.

Притчи 15.20-16.9 (LXX) (Вечерня)

20Мъдър син радва баща си, а глупав човек нехае за майка си. 21За малоумен глупостта е радост, а разумен човек ходи по правия път. 22Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват. 23Радост за човека е добрият отговор от устата му, и колко добра е дума, казана о'време! 24За мъдрия пътят на живота е нагоре, за да се отклони от преизподнята долу. 25Господ ще съсипе дома на горделивите, а междата на вдовицата ще заякчи. 26Помислите на лошавите са гнусота пред Господа, а думите на непорочните са угодни Нему. 27Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее. 28Сърцето на праведния обмисля отговора, а устата на нечестивите изригват зло. (Приятни са пред Господа пътищата на праведните; чрез тях и врагове стават приятели.) 29Господ е далеч от нечестивите, но чува молитвата на праведните. 30Светъл поглед сърце радва, добра вест кости гои. 31Ухо, внимателно към учението на живота, между мъдри пребъдва. 32Който отхвърля поука, немари за душата си; а който слуша изобличение, разум придобива. 33Страхът Господен учи на мъдрост, и пред славата върви смирение.

1Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа. 2Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите. 3Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят. 4Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден. 5Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е - да се върши правда; това е по-угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.) 6С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява. 7Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него. 8По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда. 9Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.

Жития на светиите

Мъчениците Кодрат (Квадрат) и сподвижниците му (258)

„В време на преследване на християните много от вярващите избягали в планините и пещерите. Майката на този Кодрат направила същото. Тя била бременна по това време и родила Кодрат в гората, като умряла почти веднага. Той бил пазен и хранен от Божията провидение и неговия ангел-пазител. Кодрат израснал в уединение сред природата. Този, който даде манна от небето на израилтяните в пустинята, изля сладка роса от облак върху устата на детето Кодрат. Когато навърши дванадесет години, той слезе в града, където някои добри хора го харесаха и го образоваха. Той изучаваше медицина и след това започна да лекува болните, като използваше както естествени лекарства, така и, което е по-важно, духовната сила и молитвата, които бяха с него от детството му. Когато под Деций възникнало ново преследване, Кодрат бил отведен на съд и хвърлен в затвора. Пет от неговите приятели застанали до него и изповядали името на Христос. Те били: Киприан, Дионисий, Анект, Павел и Кресценс. Всички те били влачени по улиците и бити с пръчки и камъни от невярващите, особено от децата, докато стигнали до ешафода. Тук мъчениците се помолиха на Бога и бяха обезглавени с меч. На това място извираше извор, който и до днес носи името на Кодрат и възпоменава героичната смърт за Христа на светите шестима. Те пострадаха с чест за истината в Коринт през 250 г., по времето на император Деций и неговия управител Ясон.“ (Пролог)

Светата ни майка Анастасия (563)

Тя била благородна дама при императорския двор на император Юстиниан и съпругата му Теодора. Но когато овдовяла, напуснала Константинопол и всичките си привилегии и избягала в египетската пустиня. Там Аба Даниел я постриг и, по нейна молба, я представи на братята като евнуха Анастасий, за да не бъде открита от императорските следователи. Тя се затвори в малка килия, където прекара двадесет и осем години в молитва и аскеза. Малко преди смъртта й, нейният наставник Даниел видя лицето й да блести като слънце.

⚠ Съобщи за неточност