Православен  Календар

14 Март 2061
Понеделник от четвъртата седмица на Великия пост

Великденски пост

Почитани светии

  • Мъченица Евдокия Илиополска
  • Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 14.24-32 (6-ти час)

24С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане, 25за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им. 26Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи, 27защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне? 28В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово: 29недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей. 30Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък. 31Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища. 32А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.

Битие 8.21-9.7 (Вечерня)

21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; 22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

1И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте); 2да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; 3всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; 4само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте; 5Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; 6който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий; 7а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

Притчи 11.19-12.6 (Вечерня)

19Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си. 20Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни. 21Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. 22Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна. 23Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. 24Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. 25Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен. 26Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение. 27Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. 28Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят. 29Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце. 30Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича. 31Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.

1Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е. 2Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди. 3Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен. 4Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му. 5Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство. 6Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.

Жития на светиите

Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)

Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.

„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).

„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).

⚠ Съобщи за неточност