Православен  Календар

01 Февруари 2061

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Макарий Велики
  • Нашият Свети Отец Макарий (Макариос) Велики (ок. 390)
  • Свети отец Марк Евгеникос, митрополит на Ефес и изповедник на православната вяра (1443)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Петрово 2.9-22 (Апостол)

9то Господ знае, как да избавя благочестивите от напасти, а неправедниците да държи в мъки за съдния ден, 10а най-вече ония, които вървят подир плътта в нейните гнусни похоти, презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта, 11когато и Ангелите, които са по-горни от тях по крепост и сила, не произнасят хулна присъда против тях пред Господа. 12А те, като безсловесни по природа животни, родени, за да бъдат ловени и изтребвани, хулейки това, що не разбират, в своето разтление ще погинат, 13като получат заплата за неправда. Те смятат за наслада всекидневния разкош; те са сквернители и безсрамници, наслаждават се със своите измами, гощавайки се с вас; 14те имат очи пълни с прелюбодеяние и непрестанен грях, прелъстяват неукрепналите души; сърцето им навикнало на користолюбие: те са чеда на проклятие; 15те оставиха правия път и се заблудиха, като тръгнаха по стъпките на Восоровия син Валаама, който обикна неправедна заплата, 16но биде изобличен за беззаконието си: безсловесната подяремница проговори с човешки глас и възпря безумието на пророка. 17Те са безводни извори, облаци и мъгли, от буря разнасяни: за тях е запазен мракът на тъмнината вовеки. 18Защото, като говорят надути празни думи, прелъстят в плътски похоти и разпътство ония, които напълно са се отдръпнали от живеещите в заблуда. 19Обещават им свобода, когато те сами са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен. 20Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива по-лошо от първото. 21За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед. 22С тях се е случило, според истинската пословица: "псето се върна на своята бълвотина", и: "изкъпаната свиня - в тинната кал".

Марк 13.14-23 (Евангелие)

14А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; 15и който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си; 16и който е на нивата, да се не връща назад да вземе дрехата си. 17Но горко на непразните и на кърмачките през ония дни! 18Затова молете се да се не случи бягството ви зиме. 19Защото през ония дни ще има такава скръб, каквато досега не е имало от начало на създанието, що е създал Бог, и няма да бъде. 20И ако Господ не скратеше ония дни, не би се спасил никой човек; но заради избраните, които Той избра, е скратил дните. 21Тогава, ако някой ви каже: ето, тук е Христос, или ето, там е, - не вярвайте. 22Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 23А вие се пазете: ето, казах ви отнапред всичко.

Жития на светиите

Нашият Свети Отец Макарий (Макариос) Велики (ок. 390)

Роден е около 300 г. в Египет и в младостта си е бил камилар. Докато все още живееше в селото си, той се оттеглил в малка килия, за да се посвети изцяло на аскеза и молитва. Когато хората там искали да го направят свещеник, той избягал в друго село. Там една млада жена, за която се разбрало, че е бременна, лъжливо обвинила Макарий, че е бащата. Макарий бил хванат, оскърбен и пребит, но не направил никакво усилие да се защити; вместо това поел още работа, за да издържа майката и детето й. Когато най-накрая се разкрила невинността му, жителите на града дошли да му поискат прошка; но той избягал в пустинята Скетис (сега наричана Вади Натрун). Тогава бил на трийсет години и до края на живота си прекарал в пустинята.

Скромността му и откъсването му от земните неща били толкова големи, че веднъж, когато забелязал крадец да краде малкото му имущество, той помогнал на мъжа да го натовари на камилата си, дори му посочил малкото неща, които беше пропуснал. Веднъж един демон му казал така: „Всичко, което правиш, правя и аз: ти постиш, но аз никога не ям; ти бдиш, но аз никога не спя; превъзхождаш ме само в едно: в смирението си. Заради това съм безпомощен срещу теб.“ Светецът казал, че демоните могат да бъдат разделени на две категории: онези, които възбуждат страсти като гняв, похот и алчност; и други, много по-страшни, които ни мамят чрез духовна илюзия, богохулство и ерес.

Свети Макарий скоро стана известен в цял Египет и много посетители идваха в неговия уединен дом. Той посрещаше всички с радост, не съдеше никого и предлагаше гостоприемство на всички. Състраданието му се простираше към всички и той се молеше дори за прокълнатите. Веднъж той намери черепа на езически свещеник, който се обърна към него, казвайки: „Всеки път, когато проявяваш милост към нас, които сме в мъки, потопени в огън и тъмнина, ние получаваме утеха и ни е позволено да видим лицата на нашите събратя по страдание.“

Свети Макарий стана ученик на Свети Антоний Велики и на свой ред се превърна в духовен отец на мнозина, които дойдоха да живеят близо до него в пустинята. Той се счита за основател на древната и почитаема монашеска общност в Скетис. На четиридесетгодишна възраст той беше ръкоположен за свещеник по настояване на Свети Антоний, за да не се налага на него и братята му да изминават четиридесет мили през пустинята до Нитрия, за да ходят на църква.

Знаейки, че скоро ще умре, той посети учениците си за последен път и им каза със сълзи в очите: „Нека плачем, братя, така че очите ни да се изпълват непрестанно със сълзи, преди да отидем там, където сълзите ни ще изгарят телата ни.“ Скоро след това той почина. Мощите му почиват в коптския манастир, който носи неговото име. Сборникът от петдесет духовни проповеди, приписвани на Свети Макарий, е съкровищница на православната духовност.

Свети отец Марк Евгеникос, митрополит на Ефес и изповедник на православната вяра (1443)

Този свят защитник на Единната, Света, Католическа и Апостолическа Църква е действал в последните дни на Византийската империя, когато, притиснат от всички страни от турците, императорът в отчаяние е търсил съюз с (или по-скоро подчинение на) папството, надявайки се да получи помощ от Запада. Свети Марк е бил този, който почти сам се е изправил, за да предотврати такава катастрофа за вярата.

Той е роден в Константинопол през 1392 г. в семейство на набожни родители. Получил е добро образование и изглеждало, че е предопределен за светска кариера, но на двадесет и шест години той се отказал от всички светски претенции и станал монах в малък манастир в Никомедия. Скоро турската заплаха го принудила да се върне в Константинопол, където, продължавайки монашеския живот, написал редица трактати за молитвата и догмите на Църквата. С времето той е ръкоположен за свещеник, а след това, по настояване на император Йоан VIII Палеолог, е назначен за митрополит на Ефес. Императорът също го убеждава да се присъедини към делегацията, която пътува към Събора във Флоренция, за да обсъди обединението на Православната църква и църквите под папството. (Свети Марк отива като екзарх на патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия, които не могат да присъстват.)

Гръцката делегация включваше императора и патриарха на Константинопол. Всички, включително митрополит Марк, започнаха с големи надежди, че от Събора може да произлезе истинско единство във вярата, но с напредването на заседанията скоро стана ясно, че папа Евгений и неговите богослови се интересуват единствено от осигуряване на подчинението на Източната църква на папството и неговата теология. Митрополитът се изказа категорично срещу различни латински догми като filioque и Чистилището, но гръцката делегация, отчаяна за западната помощ, се поддаде на удобството и се съгласи да подпише документ за съюз, който би отрекъл самата православна вяра. Свети Марк беше единственият член на делегацията, който отказа да подпише. Когато папата чу за това, той каза: „Епископът на Ефес не е подписал, така че не сме постигнали нищо!“

Когато делегацията се върна в Константинопол, подписалите фалшивия съюз бяха посрещнати с всеобщо осъждане от народа, докато митрополит Марк беше приветстван като герой. Църквите, ръководени от унионистите, скоро бяха почти празни, докато хората се стичаха в църквите, ръководени от верните на православието. Свети Марк напусна града, за да избегне съслужението с унионисткия патриарх. Той беше изпратен в изгнание от императора на остров Лемнос, но беше освободен през 1442 г. Той продължи да се противопоставя на унията до смъртта си през 1444 г. През 1452 г. унията беше официално провъзгласена в Константинопол, но очакваната помощ от Запада не дойде и градът падна в ръцете на турците през 1453 г.

⚠ Съобщи за неточност