Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 14.24-32
(6-ти час)
24С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане,
25за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им.
26Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи,
27защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне?
28В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово:
29недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей.
30Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък.
31Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища.
32А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.
Битие 8.21-9.7 (Вечерня)
21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
1И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
2да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
3всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
4само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте;
5Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
6който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
7а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
Притчи 11.19-12.6 (Вечерня)
19Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си.
20Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни.
21Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси.
22Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна.
23Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв.
24Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден.
25Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен.
26Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение.
27Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира.
28Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят.
29Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце.
30Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича.
31Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.
1Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.
2Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.
3Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.
4Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.
5Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство.
6Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.
1 Йоаново 2.18-3.10
(Апостол, Св. Йоан)
18Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време.
19Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши.
20И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко.
21Не ви писах, че не знаете истината, а че я знаете, както и че никоя лъжа не иде от истината.
22Кой е лъжец, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина.
23Всякой, който отрича Сина, няма и Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.
24И тъй, каквото вие сте чули отначало, то и да пребъдва у вас; ако пребъде у вас което сте чули изпърво, и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.
25И това е обещанието, което Сам ни обеща - вечният живот.
26Това ви писах поради ония, които ви прелъстяват.
27И помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то пребъдвайте в него, според както ви е научило.
28И тъй, чеда, пребъдвайте в Него, та, когато се яви, да имаме дръзновение и да се не посрамим от Него, кога дойде.
29Ако знаете, че Той е праведник, знайте и това, че всякой, който върши правда, е роден от Него.
1Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.
2Възлюбени, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е.
3И всякой, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.
4Всякой, който прави грях, прави и беззаконие; и грехът е беззаконие.
5И знаете, че Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма.
6Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.
7Чеда, никой да ви не прелъстява! Който върши правда, праведен е, както Той е праведен.
8Който прави грях, от дявола е, защото открай време дяволът съгрешава. Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.
9Всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото семето Му пребъдва в него; и не може да греши, защото е роден от Бога.
10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.
Марк 11.1-11
(Евангелие, Св. Йоан)
1Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
2и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
3И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
4Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
5И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
6А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
7И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
8А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
9И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
10Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
11И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.