Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 1.19-2.3
(6-ти час)
19Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни;
20ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят.
21Как вярната, изпълнена с правосъдие столица стана блудница! В нея правда обитаваше, а сега - убийци.
22Среброто ти стана на сгурия, виното ти е с вода смесено;
23твоите князе са законопрестъпници и съучастници на крадци; те всички обичат подаръци и ламтят за награда; не закрилят сирак, и тъжба на вдовица не стига до тях.
24Затова говори Господ, Господ Саваот, Силният Израилев: о, ще си оттуша над противниците Си и ще отмъстя на враговете Си!
25и ще обърна против тебе ръката Си и като в луга ще очистя от тебе сместа и ще отделя от тебе всичко оловено;
26и пак ще ти поставям съдии, както отпреди, и съветници, както изпървом; тогава ще говорят за тебе: град на правда, вярна столица.
27Сион ще се спаси чрез правосъдие, и обърналите се негови синове - чрез правда;
28а за всички отстъпници и грешници - гибел, и ония, които са оставили Господа, ще бъдат изтребени.
29Те ще бъдат посрамени зарад дъбравите, тъй многожелани от вас, и ще се червят от срам зарад градините, които сте си избрали;
30защото вие ще бъдете като дъб, чийто лист е опадал, и като градина, в която няма вода.
31И силният ще бъде отрепка, а делото му - искра; и ще горят заедно, - и никой не ще угаси.
1Слово, открито във видение на Амосовия син Исаия, за Иудея и Иерусалим.
2И ето, в последните дни планината на дома Господен ще бъде поставена начело на планините и ще се възвиси над хълмовете, и ще потекат към нея всички народи.
3И ще тръгнат много народи и ще кажат: дойдете, и ще възлезем на планината Господня, в дома на Бога Иаковов, и Той ще ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му; защото от Сион ще излезе законът и от Иерусалим - словото Господне.
Битие 1.14-23 (Вечерня)
14И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;
15да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.
16И създаде Бог двете големи светила; по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;
17и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,
18да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.
19Биде вечер, биде утро - ден четвърти.
20И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана.)
21И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни-влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.
22След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.
23Биде вечер, биде утро - ден пети.
Притчи 1.20-33 (Вечерня)
20Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
21проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:
22"докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?
23Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
24Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
25и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.
26Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
27кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.
28Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.
29Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;
30задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,
31затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.
32Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;
33но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло."
Евреи 7.7-17
(Апостол, Сретение)
7Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
8Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там - оня, за когото има свидетелство, че е жив.
9И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:
10защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.
11И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?
12Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.
13А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;
14защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.
15И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,
16Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.
17Защото свидетелствува се: "Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков".
Лука 2.22-40
(Евангелие, Сретение)
22А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа,
23както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;
24и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
25Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него.
26Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
27И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,
28той Го прегърна, благослови Бога и рече:
29сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;
30защото очите ми видяха Твоето спасение,
31що си приготвил пред лицето на всички народи, -
32светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
33А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
34И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, -
35и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.
36Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си;
37тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
38И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.
39И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
40А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.
Жития на светиите
Свети мъченик Никифор (ок. 257)
Свещеникът Саприций и мирянинът Никифор живеели в Антиохия, Сирия. Въпреки че били най-близки приятели, едно несъгласие между тях довело до отчуждение, а след това и до откровена вражда. С времето Никифор дошъл на себе си и осъзнал, че помирението и любовта между братята са ценни в очите на Господа, и изпратил пратеници при Саприций, за да поиска прошка от него в името на Христос. Но пратениците му били отпратени, а Саприций студено отказал всякакво помирение. В същото време той нарушил Господната заповед, като продължил да служи на олтара, без да се опита да сключи мир. Никифор най-накрая отишъл лично и паднал в краката на Саприций, но дори и това не дало резултат.
Скоро избухна преследване на християните и Саприций беше арестуван. Когато той изповяда Христос без страх и колебание и отказа да принесе жертва на идолите дори под мъчения, той беше осъден на обезглавяване. Никифор беше разтревожен, че Саприций може да даде живота си в името на Христос, докато все още е във вражда с брат; и че самият той ще загуби шанса си да сключи мир. Докато Саприций беше воден към мястото на екзекуцията, Никифор падна на колене пред него и извика: „Христови мъченик, прости ми прегрешенията, за които си ми ядосан!“ Въпреки това Саприций хладно отхвърли молбите на бившия си приятел. Поради това, когато палачът вдигна меча си и короната на мъченичеството беше само на секунди разстояние, Бог оттегли благодатта Си от свещеника, който се обърна към палача и заяви готовността си да се поклони на идолите. Никифор, който беше сред свидетелите, го умоляваше да не се отрече от вярата, но думите му не дадоха резултат. Тогава Никифор се обърна към палача и извика: „Аз съм християнин! Вярвам в нашия Господ Иисус Христос, когото той току-що отрече. Пуснете го и ме убийте на негово място!“
Управителят се съгласил и наредил освобождаването на Саприций и екзекуцията на Никифор. Мъченикът радостно положил врата си на дръвника и взел короната, която Саприций беше изхвърлил. Синаксарионът завършва така:
„Когато замина за небето, за да получи венеца на славата, свети Никифор остави на нас, християните, ярък пример за думите, изречени от Светия Дух: Ако предам тялото си на изгаряне, но нямам любов, нищо не печеля (1 Кор. 13:3). Ако не прощавате на хората прегрешенията им, нито вашият небесен Отец ще прости вашите прегрешения… Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Мат. 6:15; 7:2).“
Свещеномъченик Петър Дамаскин, епископ на Дамаск (ок. 776)
„Свети Петър е бил епископ на Дамаск по времето на царуването на Константин Копроним (ок. 776 г.) и съвременник на Свети Йоан Дамаскин. Той е бил арестуван по заповед на халифа Валид за това, че е осъждал еретическите учения на мюсюлманите и манихеите. Езикът му е бил отрязан и той е бил изпратен в изгнание в Южна Арабия (Арабия Феликс), където е продължил да проповядва истинската вяра и да служи на светите Тайнства, докато не е получил наградата за трудите си в небесата.“ (Синаксар)
Петър Дамаскински, исихаст (XII в.)
За него се знае малко, освен това, което е записано в „Филокалия“. Свети Никодим, съставител на „Филокалия“, пише, че неговото дело е „обобщение на святото бдение… кръг в кръг, концентрирана „Филокалия“ в рамките на по-обширната „Филокалия“.