Православен  Календар

10 Февруари 2056
Четвъртък Месопустен

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Ефрем Сирин
  • Нашият Свети Отец Ефрем Сирин (373)
  • Нашият Свети Отец Исаак Сириец, епископ на Ниневия (VII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 4.20-5.21 (Апостол)

20Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? 21И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си.

1Всякой, който вярва, че Иисус е Христос, от Бога е роден, и всякой, който люби Родилия, люби и Родения от Него. 2По това познаваме, че любим чедата Божии, като любим Бога и пазим Неговите заповеди. 3Защото любовта към Бога се състои в това: да пазим заповедите Му. И Неговите заповеди не са тежки. 4Защото всякой, който е роден от Бога, побеждава света; и тази е победата, която победи света - нашата вяра. 5Кой побеждава света, ако не онзи, който вярва, че Иисус е Син Божий? 6Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. 7Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. 8И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват. 9Ако приемаме човешкото свидетелство, Божието свидетелство е по-голямо, защото това е свидетелството Божие, с което Бог свидетелствува за Своя Син. 10Който вярва в Сина Божий, има свидетелството в себе си; който не вярва в Бога, прави Го лъжец, защото не е повярвал в свидетелството, с което е свидетелствувал Бог за Своя Син. 11А свидетелството е това, че Бог ни е дарувал живот вечен; и тоя живот е в Неговия Син. 12Който има Сина Божий, има тоя живот; който няма Сина Божий, няма тоя живот. 13Това писах до вас, вярващите в името на Сина Божий, за да знаете, че имате живот вечен, и да вярвате в името на Сина Божий. 14И дръзновението, що имаме пред Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, слуша ни; 15и ако знаем, че ни слуша за каквото бихме просили, знаем и че получаваме, каквото сме просили от Него. 16Ако някой види брата си да съгрешава с грях не за смърт, нека се моли, и Бог ще даде живот нему, - сиреч, на оногова, който съгрешава не за смърт. Има грях за смърт: не за него, казвам, да се моли. 17Всяка неправда е грях, но има грях не за смърт. 18Знаем, че всеки, роден от Бога, не греши; но роденият от Бога пази себе си, и лукавият го не докосва. 19Знаем, че ние сме от Бога, и че цял свят лежи в злото. 20Знаем също, че Син Божий дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога - Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен. 21Чеда, пазете себе си от идолите. Амин.

Марк 15.1-15 (Евангелие)

1Веднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата. 2Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш. 3И първосвещениците Го обвиняваха в много неща. 4А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. 5Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. 6А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили. 7Тогава беше затворен някой си, на име Вара'ва, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство. 8И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги. 9А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар? 10Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист. 11Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Вара'ва. 12Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар? 13Те отново закрещяха: разпни Го! 14Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го! 15Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.

Жития на светиите

Нашият Свети Отец Ефрем Сирин (373)

Често го наричат „Арфата на Светия Дух“ заради възвишеността на неговите писания. Роден е в Нисибис, Месопотамия, около 306 г. Приел е християнската вяра още в младостта си и заради това е бил изгонен от дома си от баща си, езически свещеник. Попаднал е под грижите на Св. Яков от Нисибис (13 януари), който е бил един от епископите на Никейския събор. Той води строго аскетичен живот, отказвайки се от всички притежания и лишавайки се от всякакви удобства. Казват, че от очите му постоянно текат сълзи: сълзи на разкаяние за собствените му грехове или сълзи на радост, докато съзерцава чудесата на Божията благодат.

На двадесет години той се кръстил и се оттеглил в пустинята, след което се заселил в Едеса. Веднъж, докато вървял към града, към него се приближила блудница. Преструвайки се, че приема предложението ѝ, той я завел на градския площад и ѝ предложил да лежат заедно там, на видно място. Ужасена, жената го смъмри, казвайки: „Нямаш ли срам?“ Светият отговори: „Бедна жено, ти се страхуваш да не те видят другите хора; но защо не се страхуваш да те види Бог, Който вижда всичко и в последния ден ще съди всичките ни дела и най-тайните ни мисли?“ Жената се покая и с помощта на светеца започна нов живот.

Светецът се върнал за известно време в пустинята, а след това в Нисибис, за да помогне на персийските християни, преследвани, защото били считани за съюзници на римляните. Когато Нисибис най-накрая паднал под персийско владичество, св. Ефрем и неговият духовен отец св. Яков се заселили в Едеса. По това време Едеса беше разтърсвана от гностическия еретик Бардаисан, чиито хитрости включваха съчиняването на привлекателни химни, които ставаха популярни и отклоняваха мнозина от истината. Вземайки оръжията на самия Бардаисан, св. Ефрем състави редица химни, красиви по текст и мелодия, които поетично излагаха истинската вяра.

Чувайки за святостта на Свети Василий Велики, Свети Ефрем пътува до Кападокия, за да се срещне с него. Записано е, че при първата им среща Свети Василий го поздравява: „Ти ли си Ефрем, който красиво е навел глава и е поел върху себе си игото на спасителното Слово?“; на което Свети Ефрем отговаря: „Аз съм Ефрем, който си пречи да върви по пътя към небето.“ След като разговарял известно време със сирийския светец, Свети Василий възкликнал: „О, ако само имах твоите грехове!“ Тогава Василий ръкоположил Свети Ефрем в дяконство. Би го ръкоположил и за свещеник, но Свети Ефрем, чувствайки се недостоен, отказал да бъде ръкоположен, както тогава, така и за остатъка от живота си.

Светецът се върнал към живот в уединение; но когато през 372 г. в Едеса настъпил глад, той излязъл, за да изобличи богатите, че не споделят богатството си с бедните. Някои отговориха, че не познават никого, на когото да поведат имуществото си, затова Свети Ефрем ги убеди да дадат милостинята си на него, за да я разпредели на бедните. Като истински дякон, той се грижеше за болните със собствените си ръце. На следващата година той почина в мир.

Свети Ефрем е първият, който използва химнография и песен, за да изрази учението на Църквата, и затова може да бъде наречен първият химнограф на Църквата. Неговите произведения вероятно са били вдъхновение за свети Роман Мелодист, също сириец. Казват, че е написал повече от три милиона стиха на сирийски, в допълнение към много проповеди и трактати. Преведена е само малка част от неговото творчество.

Красива подборка от писанията на Свети Ефрем може да бъде намерена в „Духовен псалтир“, сборник, редактиран от Свети Теофан Затворник, достъпен на английски език.

Нашият Свети Отец Исаак Сириец, епископ на Ниневия (VII в.)

Той е роден в началото на VII век на Изток. Мястото на раждането му не е ясно: „Великият часослов“ казва, че е роден в Източна Арабия (днешния Катар); „Синаксарион“ – че е роден в Кюрдистан. Още млад той влиза в Лаврата на Св. Матей заедно с брат си, но след няколко години монашески живот, като е напреднал далеч в послушанието и молитвената практика, той се оттегля в пустинята. Славата му за святост достигнала до град Ниневия, където хората убедили йерархията да го ръкоположи за техен епископ през 670 г. Неохотно, но послушно, Св. Исаак поел задълженията на пастир на своето стадо в Ниневия. След няколко месеца бил призован да разреши спор между двама вярващи, но те отхвърлили съвета му и казали: „Остави Евангелието си настрана от този въпрос!“ Светият епископ каза: „Ако те не са готови да се подчинят на заповедите на нашия Господ, за какво им съм аз?“, и се оттегли да живее като отшелник в планините на Кюрдистан. По-късно той се установи в манастира Рабан Шапур, където написа своите „Аскетични проповеди“ и други скъпоценни произведения за духовния живот. Там той почина в мир.

Славата на проповедите на Свети Исаак се разпространи и около сто години след написването им те бяха преведени от сирийски на гръцки от двама монаси в Палестина. В този вид те се разпространиха из целия монашески свят, превръщайки се в ценен пътеводител за онези, които търсят пълнотата на молитвения живот. Синаксарионът казва: „Книгата на Свети Исаак е, заедно с „Стълбата“ на Свети Йоан Климак, незаменим пътеводител за всяка православна душа, за да пътува безопасно към Бога. Затова, не много отдавна, един свят духовен отец, Йероним от Егина (починал през 1966 г.), препоръча да се проси, ако е необходимо, за да може да се купи екземпляр.“ Ние сме благословени да разполагаме с добър превод на „Аскетичните проповеди“ на английски език.

Свети Исаак е много необичаен случай на православен светец, живял извън каноничните граници на Църквата: той е бил епископ на „несторианската“ общност, днес наричана понякога „източноправославна“. Чистотата на неговата православна вяра е толкова ясно видима в неговите писания, че Църквата все пак е признала неговата святост.

⚠ Съобщи за неточност