Православен  Календар

09 Март 2048
Понеделник от четвъртата седмица на Великия пост

Великденски пост

Почитани светии

  • Св. Тарасий, архиепископ Константинополски
  • Свети Тарасий, архиепископ на Константинопол (806)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 14.24-32 (6-ти час)

24С клетва казва Господ Саваот: както намислих, тъй и ще бъде; както реших, тъй и ще стане, 25за да съкруша Асура в Моята земя и да го стъпча в Моите планини; и ще падне от тях яремът му, и бремето му ще се снеме от рамената им. 26Такова е решението, определено за цялата земя, и ето ръката, простряна върху всички народи, 27защото Господ Саваот е решил, - и кой може да отмени това? Ръката Му е простряна, - и кой ще я отвърне? 28В годината, когато умря цар Ахаз, биде такова пророческо слово: 29недей се радва, земьо Филистимска, че е съкрушен жезълът, който те поразяваше; защото от змийния корен ще излезе аспида, и плодът й ще бъде хвъркат змей. 30Тогава най-бедните ще бъдат нахранени, и немотните ще си почиват в безопасност; а твоя корен с глад ще уморя, и той ще убие твоя остатък. 31Ридайте, порти! с глас викай, граде! Ще се раздробиш ти, цяла земьо Филистимска; защото от север иде дим, и няма изморен в техните пълчища. 32А какво ще обадят вестителите народни? - Това, че Господ е утвърдил Сион, и в него ще намерят убежище сиромасите от народа Му.

Битие 8.21-9.7 (Вечерня)

21И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; 22занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

1И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте); 2да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени; 3всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; 4само плът с душата й, сиреч с кръвта й, не яжте; 5Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; 6който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий; 7а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.

Притчи 11.19-12.6 (Вечерня)

19Праведността води към живот, а който се стреми към зло, стреми се към смъртта си. 20Коварните по сърце са гнусота пред Господа, а непорочните в своя път са Нему благоугодни. 21Може да се обзаложиш, че порочният няма да остане ненаказан, а семето на праведните ще се спаси. 22Каквото е златна брънка на носа у свиня, също е жена хубава, но - безразсъдна. 23Праведните желаят само добро, нечестивите ги очаква гняв. 24Един раздава щедро, и още му се прибавя; а друг извън мярка е пестелив, и пак си е беден. 25Добротворната душа ще бъде наситена, и който напоява другите, и той са ще бъде напоен. 26Който задържа у себе си храна, него народът проклина; а който я продава - върху главата му благословение. 27Който се стреми към добро, той дири благоволение; а който дири зло, то го и намира. 28Който се надява на богатството си, ще падне; а праведниците като лист ще се зеленеят. 29Който разсипва къщата си, ще наследи вятъра, а глупавият ще бъде роб на мъдрия по сърце. 30Плодът на праведника е дърво на живот, и мъдрият души привлича. 31Ако на праведника се въздава на земята, толкова повече на нечестивеца и на грешника.

1Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е. 2Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди. 3Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен. 4Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му. 5Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците - коварство. 6Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.

Жития на светиите

Свети Тарасий, архиепископ на Константинопол (806)

Той е благородник, роден в Константинопол, и се е отличил в светската си кариера, като през 780 г. се издига до рангта на протосекретис, главен държавен секретар на император Константин VI и неговата майка императрица Ирина, която е била регент.

Животът му претърпява внезапна промяна, когато през 784 г. патриарх Павел IV подава оставка, препоръчвайки Тарасий като единствения човек, способен да възстанови патриаршията, опустошена от иконоборческата ерес, към истинската вяра и пълно общение с другите патриаршии. Тарасий, макар и неохотно, е бил на практика принуден да приеме патриархата от владетелите и Сената: накрая той се съгласил при условие, че незабавно бъде свикан Вселенски събор, за да се сложи край на иконоборческата ерес. За няколко дни той е издигнат от мирянин през всички степени на духовенството и на 25 декември 784 г. е ръкоположен за архиепископ на Константинопол.

По настояване на Свети Тарасий императорските владетели свикват Църковен събор, който се събира в Константинопол през 786 г. Още преди да започнат заседанията, иконоборците нахлуват в църквата и изгонват отците, които са принудени да се съберат отново в Никея, където се открива първото заседание. Патриарх Тарасий председателства, а Съборът завършва с осъждане на иконоборческата ерес и възстановяване на почитането на светите образи.

Като архиепископ светецът беше образец на смирение, състрадание и твърдост във вярата. Той отказваше да има слуги и се обличаше скромно, като жив укор към разкоша, който беше развратил духовенството по онова време. Благотворителните му дела бяха толкова велики, че хората го наричаха „новият Йосиф“: той основаваше приюти и убежища, раздаваше богатството на Църквата на бедните и често канеше бедните на собствената си трапеза, за да споделят скромната му храна. Той настояваше да се проявява всякаква нежност и милосърдие при връщането на покаялите се еретици в Църквата, политика, която срещна съпротива от по-строгите водачи на Студийския манастир. В същото време той беше непреклонен в защитата на вярата: когато император Константин навърши пълнолетие, той се разведе с жена си Мария, за да се ожени за Теодота, една от нейните слугини. Патриархът отказа да благослови прелюбодейния съюз и заплаши императора с отлъчване, ако той продължи да греши. Императорът хвърлил Тарасий в затвора, принудил законната му съпруга да влезе в манастир и намерил свещеник, Йосиф, който да благослови втория му брак. На следващата година Константин бил ослепен и детрониран, а Тарасий си възвърнал свободата.

Светият патриарх продължи да служи вярно на Църквата си, заемайки епископския престол в продължение на общо двадесет и шест години. В последните си години, въпреки дългата и мъчителна болест, той продължи да служи Божествената литургия ежедневно, подпирайки се на посочката си. През 806 г., докато служеше пред олтара, той започна да пее от Псалом 85: „Наведи ухото Си, Господи, и ме чуй“, и предаде душата си на Бога.

„През 820 г. император Лъв Арменецът, който в продължение на седем години беше подкрепял иконоборците и жестоко преследваше православните, имал тревожен сън. Видял строгия на вид Свети Тарасий, който заповядвал на човек на име Михаил да промуши самия Лъв с меч. Шест дни по-късно Лъв действително беше убит от Михаил Заек, който взе властта… Казват, че по външен вид Свети Тарасий много приличал на Свети Григорий Богослов.“ (Синаксарион)

⚠ Съобщи за неточност