Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 28.14-22
(6-ти час)
14И тъй, слушайте словото Господне, хулители, управници на тоя народ, който е в Иерусалим.
15Понеже говорите: "сключили сме съюз със смъртта и с преизподнята сме договор направили: кога всепоражаващият бич минава, той не ще дойде до нас, защото лъжата направихме наше прибежище и с измама ще се прикрием", -
16затова тъй казва Господ Бог: ето, Аз полагам на Сион в основата камък, - камък изпитан, краеъгълен, драгоценен, здраво утвърден: който вярва в него, няма да се посрами.
17И ще поставя съда за мерило и правдата за къпони; и град ще изтреби прибежището на лъжата, и води ще потопят мястото на укривателството.
18И съюзът ви със смъртта ще се унищожи, и договорът ви с преизподнята не ще устои. Кога мине всепоражаващият бич, вие ще бъдете стъпкани.
19Щом той мине, ще ви хване; а той ще ходи всяка заран, денем и нощем, и само слухът за него ще внушава ужас.
20Твърде къса ще бъде постелката, за да се протяга; твърде тясна и завивката, за да се завие с нея.
21Защото Господ ще се вдигне, както на Перацим планина; ще се разгневи, както в Гаваонската долина, за да извърши делото Си, необикновено дело, и да свърши действието Си, чудното Си действие.
22И тъй, не кощунствувайте, за да не станат оковите ви по-яки; защото аз чух от Господа, Бога Саваота, че е определено изтреба за цяла земя.
Битие 10.32-11.9 (Вечерня)
32Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
1По цялата земя имаше един език и един говор.
2Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
3И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола - вместо вар.
4И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
5Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
6И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
7нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
8И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
9Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
Притчи 13.19-14.6 (Вечерня)
19Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
20Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
21Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
22Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
23Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
24Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
25Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
26Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.
1Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
2Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
3В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
4Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
5Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
6Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
Жития на светиите
Блаженият Николай от Псков, Христови блажен (1576)
„Редката безстрашност е характерна черта на безумците за Христа. Блаженият Николай тичаше по улиците на Псков, преструвайки се на луд, изобличаваше хората за тайните им грехове и предсказваше какво ще им се случи. Когато цар Иван Грозни влезе в Псков, целият град беше обзет от страх и ужас пред ужасния цар… Царят, научавайки за този блажен човек, кой и какъв е той, го посети в неговата малка килия. [Иван беше голям почитател на външната набожност.] Беше първата седмица на Великия пост. Като чу, че царът идва да го посети, Николай намери парче сурово месо и, когато царът влезе в килията му, Николай се поклони и предложи месото на царя. „Яж, малки Иван, яж!“ Страшният цар му отговори яростно: „Аз съм християнин и не ям месо по време на поста.“ Тогава Божият човек отвърна: „Ти правиш това и дори по-лошо; ти се храниш с човешка плът и кръв, забравяйки не само поста, но и Бога.“ Тази лекция проникна дълбоко в сърцето на цар Иван и той веднага напусна Псков, обзет от срам, след като имаше намерение да извърши голямо клане там.“ (Пролог)
Света новомученица Кирана (1751)
Тази благочестива и красива девица живеела в село близо до Солун. Един ден един еничар, дошъл да събира данъци, я видял и бил обзет от похот. Когато тя отхвърлила ухажванията му, злият чиновник я завел пред съдията в Солун и, използвайки други войници като лъжесвидетели, заявил, че тя е съгласна да се омъжи за него и да приеме исляма. На всички тези твърдения Кирана отговорила: „Аз съм християнка и нямам друг младоженец освен Христос, на когото съм посветила девствеността си като зестра. Него обичам и за Него съм готова да пролея кръвта си! Това е отговорът ми; не очаквайте друг от мен.“ Като казала това, тя „се затворила в мълчание“ (Синаксарион) и не свидетелствала повече. Тя беше хвърлена в затвора, където беше измъчвана и накрая пребита до смърт от своя надзирател. Когато умря, божествена Светлина я обгърна и озари целия затвор. Когато новината за чудото се разнесе, засрамените турски чиновници предадоха тялото ѝ на християните, които го погребаха извън града.