Православен  Календар

29 Февруари 2048
Втора събота на Великия пост

Великденски пост — Разрешава се вино и елей

Празници

  • Задушница

Почитани светии

  • Мъченик Памфил и другарите му
  • Мъчениците Памфилий и сподвижниците му, в Кесария в Палестина (308)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 3.12-16 (Апостол)

12Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог. 13Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва "днес", за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха; 14защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра, 15докле се казва: "днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте". 16Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.

1 Солунци 4.13-17 (Апостол, Починали)

13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. 14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. 15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, 16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; 17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.

Марк 1.35-44 (Евангелие)

35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше. 36Симон и ония, които бяха с Него, притърчаха подире Му; 37и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят. 38Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл. 39И проповядваше в синагогите им по цяла Галилея и изгонваше бесовете. 40Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти. 41А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се! 42След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист. 43И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати, 44и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Моисей, тям за свидетелство.

Йоан 5.24-30 (Евангелие, Починали)

24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот. 25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. 26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; 27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески. 28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий 29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. 30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.

Жития на светиите

Мъчениците Памфилий и сподвижниците му, в Кесария в Палестина (308)

Тези дванадесет свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан.

„Първият от тях, Памфилий, беше свещеник в църквата в Кесария в Палестина; учен и набожен човек, той поправяше грешките на различни преписвачи в текста на Новия Завет. Самият той преписваше тази спасителна книга и я даваше на всеки, който я желаеше. Вторият беше дяконът Валентин, възрастен и сив от мъдрост. Той беше голям познавач на Свещеното Писание, което знаеше наизуст. Третият беше Павел, уважаван и изтъкнат човек, който по-рано беше хвърлен в огъня заради Христа. С тях бяха пет египтяни, братя по кръв и душа, които се връщаха в родната си земя, след като бяха излежали присъда в мините на Киликия. Когато стигнаха до портите на град Кесария, те заявиха, че са християни, и затова бяха изправени на съд. Когато ги попитаха как се казват, те отговориха: „Ние сме отхвърлили езическите имена, дадени ни от майка ни, и се наричаме Илия, Исая, Еремия, Самуил и Даниил.“ Когато ги попитаха откъде са, те отговориха: „От Йерусалим, който е горе.“ Всички те бяха обезглавени, а млад мъж на име Порфирий, който беше търсил телата им, за да ги погребе, пострада скоро след това. Него изгориха. Офицерът Селевк, който се беше приближил до мъчениците и ги беше прегърнал, преди мечът да се спусне върху главите им, също беше изгорен, както и един старец, Теодул, слуга на римския съдия, който беше прегърнал един от мъчениците, докато те бяха под ескорт. Накрая Юлиан, който целуна труповете на мъчениците и ги почете, последва ги в смъртта. Така те размениха малкото за по-голямото, кичозното за ценното и смъртта за безсмъртието и отидоха при Господа през 308 г.“ (Пролог)

Синаксарионът завършва така: „След мъченичеството на Памфилий, водачът на славната кохорта, нечестивият управител заповяда тялото му и тези на спътниците му да бъдат оставени там, където лежаха, като храна за хищни животни. Но по Божията провидение никое животно не се приближи до светите им мощи, които християните успяха да погребат с подобаваща чест.“ Разказът за тези мъченици е написан от Евсевий Кесарийски, ученик на Памфилий.

⚠ Съобщи за неточност