Православен  Календар

20 Февруари 2048
Четвъртък от първата седмица на Великия пост

Великденски пост — Без изключения

Богослужебни бележки

  • Велик канон

Почитани светии

  • Св. Партений, епископ Лампсакски
  • Светият ни отец Партений, епископ на Лампсак (IV в.)
  • Нашият преподобен отец Лука Новият от планината Стирион (ок. 950)

Библейски четива (Синодален превод)

Исаия 2.11-21 (6-ти час)

11Ще бъдат сведени надолу горделивите погледи човешки, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден. 12Защото иде денят на Господа Саваота против всичко горделиво и високомерно и против всичко превъзнесено, - и то ще бъде унизено, - 13против всички кедри ливански, високи и величави, и против всички дъбове васански, 14против всички високи планини и против всички издигащи се хълмове, 15против всяка висока кула и против всяка крепка стена, 16против всички тарсиски кораби и против всички многожелани техни украшения. 17И ще падне човешкото величие, и онова, що е високо у човеците, ще се унизи; и един Господ ще стои високо в оня ден, 18и идолите съвсем ще изчезнат. 19И ще влязат човеците в скални пещери и в земни пропасти от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята. 20В оня ден човек ще хвърли на къртове и на прилепи своите сребърни идоли и своите златни идоли, които си е направил да им се кланя, 21за да влезе в скални проломи и в планински долища от страх пред Господа и от славата на Неговото величие, кога се дигне Той да съкруши земята.

Битие 2.4-19 (Вечерня)

4Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, 5и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва, 6но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. 7И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа. 8И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. 9И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло. 10От Едем изтичаше река, за да напоява рая, и подир се разклоняваше на четири реки. 11Името на едната е Фисон: тя обикаля цялата земя Хавилска, там, дето има злато; 12златото на тая земя е добро; там има бдолах и камък оникс. 13Името на втората река е Гихон (Геон); тя обикаля цялата земя Куш. 14Името на третата река е Хидекел (Тигър): тя тече пред Асирия. Четвъртата река е Ефрат. 15След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. 16И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; 17а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. 18И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен. 19Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.

Притчи 3.1-18 (Вечерня)

1Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди; 2защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир. 3Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, - 4и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците. 5Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум. 6Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки. 7Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото: 8това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости. 9Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, - 10и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст. 11Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. 13Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, - 14защото нея да придобиеш е по-добре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато: 15тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да й се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея. 16В десницата й е дългоденствие, а в левицата й - богатство и слава; (от устата й излиза правда; закон и милост носи на езика си;) 17пътищата й са приятни пътища, и всичките й пътеки - мирни. 18Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.

Жития на светиите

Светият ни отец Партений, епископ на Лампсак (IV в.)

Той бил неграмотен рибар, но винаги слушал внимателно четенията от Свещеното Писание в църквата и се стремял да прилага на практика техните учения. Всичко, което спечелвал от занаята си, давал на бедните, без да задържа нищо за себе си. Милосърдието му станало толкова известно, че Филет, епископ на Мелитополис, го ръкоположил за свещеник, възлагайки му да пътува из цялата епархия и да посещава християните. Партений изпълняваше мисията си по възхитителен начин, а многобройните му чудеса и изцеления – дори възкресяване на мъртви – показваха, че Божията благосклонност почиваше върху него. Аскал, митрополит на Кизик, го направи епископ на Лампсак, който по онова време беше почти изцяло езически град. Благодарение на проповедите, молитвите и поста си, с времето Свети Партений обърна целия град към Христос.

Чудесата на изцеление се изливаха от светия епископ толкова надеждно (според Синаксарион), че лекарите на града станаха излишни. Демоните бягаха при приближаването на светеца. Веднъж, когато той заповяда на един демон да напусне един беден човек, духът го помоли: „Дай ми място, където да живея, дори и в свине!“ „Не“, отговори епископът, „но можеш да дойдеш и да се заселиш в мен!“ Демонът избяга, викайки като изгорен: „Как мога да вляза в Божия дом? Велика е силата на християните!“

Веднъж Партений посети Хераклея във Тракия, чийто епископ Хипатиан беше тежко болен. Светецът разкри на епископа, че алчността е истинската причина за болестта му. „Дай на бедните благата, които им отказваш, и ще оздравееш.“ Митрополитът се остави да го занесат в църквата на носилка и публично раздаде всичките си притежания на бедните. Три дни по-късно той се излекува напълно. При напускането на града Партений казал на митрополита, че собствената му смърт наближава, и скоро след завръщането си в Лампсак починал в мир.

Нашият преподобен отец Лука Новият от планината Стирион (ок. 950)

Има ли такова нещо като естествен монах? Свети Лука е роден през 896 г. от благочестиви родители, които произхождали от Егина, но били принудени да се заселят на гръцкия континент поради набезите на сарацините. Още от най-ранните си години той проявявал желание за живот на аскеза и съзерцание, което обикновено се среща само при опитни старейшини. Той се въздържал от всякаква месо, сирене, яйца и деликатеси, пиел само вода и спазвал пълен пост в сряда и петък. Докато пасял добитъка или обработвал семейните ниви, често раздавал храната си и дори дрехите си на бедните, връщайки се у дома гол. Когато баща му починал, той изоставил селскостопанската работа, за да се посвети изцяло на молитвата, постигайки такъв напредък, че често се издигал над земята, докато се молел. След известно време той тайно напусна дома си и влезе в манастир в Атина (тогава беше едва на четиринадесет години), но игуменът го изпрати у дома, след като всяка нощ сънуваше майка му, която със сълзи на очи викаше сина си. Той се върна у дома за известно време, но когато получи нейното разрешение да замине отново, се отправи към монашеския живот. Пътуваше много, живееше като отшелник на различни места, понякога свързан с манастир, а понякога не. Често бил принуждаван да се премества заради множеството посетители, които научавали за неговата святост, независимо колко тайно се опитвал да живее, и идвали при него за молитва, съвет или пророчество. Веднъж живял три години на остров Ампелон; сестра му от време на време му носела хляб, но той раздавал голяма част от него на нуждаещите се или на минаващите моряци. Накрая, с влошено здраве, той се върнал на сушата по молбите на учениците си и се заселил на място, наречено Стирион (което може да е изкривяване на Сотерион), където построил скит.

Свети Лука се разболял през седмата си година в Стирион. Прегърнал учениците си, той ги помолил да се молят за него, пророкувайки, че мястото, където ще умре, един ден ще бъде мястото на голяма църква и манастир; след това той починал в мир и радост.

От гроба му се излъчвало ароматно масло, което било събирано и изгаряно в лампа, а при гроба се случвали много чудеса и изцеления. Както светецът беше предсказал, там били построени две църкви и манастир, а манастирът „Хосиос Лукас“ се превърнал в голямо място за поклонение, какъвто остава и до днес.

⚠ Съобщи за неточност