Православен  Календар

02 Февруари 2048
Неделя на Блудния син

Няма пост

Празници

  • Преп. Евтимий Велики

Почитани светии

  • Нашият преподобен отец Евтимий Велики (473)
  • Светите мъченици Инна, Пинна и Римма (Нира) (I – II в.)
  • Свети Петър митарят (VI в.)
  • Св. патриарх Евтимий Търновски (ок. 1404)

Библейски четива (Синодален превод)

Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)

15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния. 16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата. 17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете; 18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд; 19ще вземе за непобедим щит - светостта; 20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците. 21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата, 22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят; 23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър. 24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.

1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища! 2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите! 3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.

Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)

1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне. 2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, 3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир. 4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие. 5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него. 6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва. 7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище. 8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки. 9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)

7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, 8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва. 9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта. 10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран; 11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му. 12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум. 13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; 14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, 15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.

Матей 28.16-20 (1-во утринно Евангелие)

16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

Матей 11.27-30 (Утринно Евангелие)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

1 Коринтяни 6.12-20 (Апостол)

12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. 13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. 14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. 15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! 16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". 17А който се съединява с Господа, един дух е с Него. 18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. 19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? 20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

Евреи 13.17-21 (Апостол, Св. Евтимий)

17Покорявайте се на наставниците си и бъдете послушни, защото те, бидейки длъжни да отговарят, бдят за вашите души, - та с радост това да вършат, а не с въздишки, понеже туй не е полезно за вас. 18Молете се за нас; защото сме уверени, че имаме добра съвест, като във всичко желаем да се обхождаме добре. 19Още повече моля да вършите това, за да ви бъда върнат по-скоро. 20А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овците - Господа нашего Иисуса (Христа), 21нека ви направи съвършени във всяко добро дело, за да изпълните волята Му, като върши у вас, каквото Му е благоугодно, чрез Христа Иисуса; Нему слава вовеки веков! Амин.

Лука 15.11-32 (Евангелие)

11И още каза: един човек имаше двама сина; 12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. 13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; 15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; 16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. 17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! 18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, 19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. 21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; 23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, 24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; 26и като повика едного от слугите, попита: що е това? 27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. 29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. 31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; 32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Лука 6.17-23 (Евангелие, Св. Евтимий)

17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; 18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха. 19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички. 20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. 21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. 22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески. 23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.

Жития на светиите

Нашият преподобен отец Евтимий Велики (473)

„Този светец, който беше от Мелитина в Армения, беше син на благочестиви родители на име Павел и Дионисия. Той се роди около 377 г. Тъй като майка му беше бездетна, той беше кръстен Евтимий, което означава „добро настроение“ или „радост“, защото това е, което родителите му изпитаха при раждането му. Учил е при Еутрой, епископ на Мелитина, от когото е бил ръкоположен и на когото е била поверена грижата за манастирите в Мелитина. След това, след като е дошъл в Палестина около 406 г., той е станал водач на множество монаси. Чрез него голямо племе от араби се е обърнало към благочестието, когато той е излекувал болния син на техния вожд Аспебетос. Аспебетос се кръстил заедно с целия си народ; приел християнското име Петър и по-късно бил посветен за епископ на племето си, наричан „Епископът на шатрите“. Свети Евтимий също се борил срещу несторианците, евтихианците и манихеите. Когато Евдокия, вдовицата на Свети Теодосий Млади, се заселила в Палестина и попаднала в ереста на монофизитите, която в Палестина се отстоявала от някой си Теодосий, тя изпратила пратеници до Свети Симеон Стилит в Сирия (виж 1 септември), питайки го за мнението му относно Евтихий и Халкидонския събор, който го осъдил; Свети Симеон, възхвалявайки святостта и православието на свети Евтимий, близо до когото тя живеела, я изпратил при него, за да бъде избавена от заблуждението си (светата императрица Евдокия се почита на 13 август). Той станал божественото оракуло на Църквата, или по-скоро „съдът на божественото слово“, както пише един историк. Той беше наставник и старец на Свети Сава Освятения. Живял деветдесет и шест години, той починал през 473 г., на 20 януари. (Великият Часослов)

Светите мъченици Инна, Пинна и Римма (Нира) (I – II в.)

Те са били ученици на свети апостол Андрей, първият мисионер в земите на север от Черно море. Те са свидетелствали за Христос около река Дунав и са обърнали много хора към вярата. Те са били арестувани и осъдени и са умрели, потопени до врата в ледена вода.

В „Пролога“ Свети Николай Велимирович ги описва като „първите славянски мъченици, споменати в STORYта“. В древните мартирологии те са наричани скити, термин, прилаган за народите, живеещи около Черно море в ранната християнска епоха. Съмнително е дали са били членове на славянския народ, както го разбираме днес, макар че изглежда, че са били първите мъченици в земите, които днес са населени от славянски народи.

Свети Петър митарят (VI в.)

„Свети Петър, който е бил от патрициански произход, е бил назначен от император Юстиниан (527-65) да управлява римската провинция Африка. Суров и без капка състрадание, той станал всеизвестен като „Скъперникът“. Един ден един просяк го молеше настоятелно за милостиня, затова той взе един от топлите хлябове, които слугата му току-що беше донесъл, и го хвърли като камък по главата му. Просякът го хвана с радост и избяга. Два дни по-късно Петър внезапно се разболя от треска и видя себе си да се явява на Страшния съд, за да даде отчет за всичките си дела. Пред него донесоха везни и мрачни същества сложиха всичките му зли дела в лявата чаша, докато светли ангели стояха отдясно, отчаяни, че нямат нищо добро, което да сложат в дясната чаша, освен хляба, който той беше хвърлил в гняв по просяка. Тогава Петър се събуди с трепет и, забравил за болестта си, побърза да раздаде всичките си вещи на нуждаещите се, дори дрехите си. По-късно в сън видя Христос, облечен в дрехите, които беше раздал, и затова реши да не спира дотук, а да се продаде като роб на златар, за да даде милостиня от цената, платена за него. Малко по-късно, страхувайки се, че самоличността му ще бъде разкрита, той избяга в Йерусалим, а оттам в Константинопол, където в старата си къща предаде душата си в мир на Бога.“ (Синаксарион)

Източникът на тази STORY е по-дългият Житието на Свети Йоан Милостивия (12 ноември).

Св. патриарх Евтимий Търновски (ок. 1404)

Свети Евтимий е последният патриарх на Второто Българско царство (1375-1393). Роден е около 1327 г. в Търново. Ученик на Свети Теодосий Търновски, той възприема исихастката традиция и прекарва години в подвижнически живот в различни манастири. След като е ръкоположен за патриарх, той полага огромни усилия за реформа на българската книжовност и богослужение, като провежда правописна и езикова реформа.

При падането на Търново под османска власт през 1393 г. Св. Евтимий остава единственият от духовните и светските водачи в столицата. Той е заточен в Бачковския манастир, където прекарва последните години от живота си. Паметта му се чества заедно с тази на Свети Евтимий Велики.

⚠ Съобщи за неточност