Православен  Календар

14 Февруари 2048
Сирни петък

Пост — Месопуст

Богослужебни бележки

  • Няма литургия

Почитани светии

  • Мъченик Трифон
  • Светите мъченици Перпетуа и Фелицита и онези, които бяха с тях в Картаген (203)

Библейски четива (Синодален превод)

Захария 8.7-17 (6-ти час)

7Тъй казва Господ Саваот: ето, Аз ще спася Моя народ от източната страна и от страната на заник-слънце; 8ще ги доведа, и те ще живеят в Иерусалим и ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог, в истина и правда. 9Тъй казва Господ Саваот: укрепете ръцете си вие, които чувате сега тия думи от устата на пророците, които бяха при основаването дома на Господа Саваота, за да се съгради храмът. 10Защото преди ония дни нямаше заплата за човека, нито награда за труда на животните; нито за дохождащия, нито за отиващия имаше спокойствие от врага; и допущах Аз всеки човек да враждува против другиго. 11А сега за остатъка от тоя народ Аз не съм такъв, както в по-напрежни дни, казва Господ Саваот. 12Защото сеитбата ще бъде в мир; лозата ще даде плода си, земята ще даде произведенията си, и небесата ще дават росата си; и всичко това ще предам във владение на останалия тоя народ. 13И както вие, доме Иудин и доме Израилев, бяхте проклятие между народите, тъй Аз ще ви спася, и вие ще бъдете благословение; не бойте се; нека се укрепят ръцете ви! 14Защото тъй казва Господ Саваот: както бях определил да ви накажа, когато вашите бащи Ме прогневяваха, казва Господ Саваот, и не отмених, 15тъй пак Аз определих в тия дни да сторя добро на Иерусалим и на дома Иудин; не бойте се! 16Ето делата, които вие трябва да вършите: говорете истина един другиму; праведно и миролюбиво съдете при портите си. 17Никой от вас да не мисли в сърце си зло против ближния си, и лъжлива клетва не обичайте, защото всичко това Аз мразя, казва Господ.

Захария 8.19-23 (Вечерня)

19тъй казва Господ Саваот: постът на четвъртия месец, постът на петия, постът на седмия и постът на десетия ще стане за дома Иудин радост и весело тържество; само обичайте истина и мир. 20Тъй казва Господ Саваот: още ще дохождат народи и жители от много градове, 21и ще отидат жителите на един град при жителите на друг град и ще кажат: да идем да се молим пред лицето на Господа и да потърсим Господа Саваота; и всеки ще каже: ще ида и аз. 22И ще дохождат много племена и силни народи, за да търсят Господа Саваота в Иерусалим и да се помолят пред лицето на Господа. 23Тъй казва Господ Саваот: в ония дни ще се уловят десет души от всички разноезични народи, ще се уловят за полата на иудеянин и ще казват: ние ще дойдем с тебе, защото чухме, че Бог е с вас.

Жития на светиите

Свети мъченик Трифон (250)

Той беше син на скромни, благочестиви родители във Фригия и се издържаше с отглеждане на гъски. Още в ранна възраст му беше дарен дарът да лекува болести на хора и животни и да изгонва нечисти духове.

Дъщерята на император Гордиан (238-244) била обладана от демон, който нито един лекар или езически магьосник не бил способен да прогони. Един ден демонът извика: „Само Трифон може да ме изгони!“ Гордиан изпрати слуги да претърсят империята в търсене на неизвестния лечител; в крайна сметка разследванията им ги доведоха до тийнейджъра, който отглеждаше гъски, и го заведоха в Рим, където молитвите му веднага изгониха демона. Императорът засипа Трифон с подаръци, които той раздаде на бедните по пътя си към дома.

Когато избухна преследването на християните при Деций (250 г.), Трифон беше докладван на регионалното правителство като опасен разпространител на християнството (въпреки че той продължаваше да живее като скромен селянин, чудесата и изцеленията му го бяха направили известен). Предишната му служба към императора беше или забравена, или без значение за управителя, който го подложи на жестоки мъчения, а след това го изпрати в Никея за по-нататъшен разпит. Там, когато никакви мъчения не го убедили да се отрече от Христос или да се поклони на идолите, той бил обезглавен извън градските порти. Мощите му били върнати в Лампсак, близо до дома му, където той продължил да върши много чудеса на изцеление.

Свети Трифон се почита особено за защита на градините и земеделските земи от скакалци, влечуги и всички дребни вредители.

Светите мъченици Перпетуа и Фелицита и онези, които бяха с тях в Картаген (203)

Перпетуа, Фелицита, Сатур, Сатурнин, Секунд и Ревокатус бяха млади катехумени, живеещи близо до Картаген. Перпетуа беше от благородно потекло; Фелицита (Felicitas) беше нейна робиня. Всички бяха арестувани по време на гоненията на император Валериан и изпратени в Картаген. Перпетуа имаше малко дете, което все още кърмеше, и помоли да го вземе със себе си.

Светите мъченици се явили пред съда и с радост приели присъдата си да бъдат хвърлени на дивите зверове в арената. Фелицитас, която била бременна в осмия месец, се тревожела, че мъченичеството ѝ може да бъде отложено заради бременността ѝ, но по молитвите на приятелите ѝ тя родила три дни преди игрите. Докато тя стенеше от болките, един тъмничар я подиграваше, като й казваше, че болката, която изпитва, е нищо в сравнение с тази, която ще изпита в арената. Светецата отговори: „Тук страдам за себе си; тогава ще има Друг с мен, който ще страда с мен; и моите страдания ще бъдат за Него!“ Когато роди, тя повери новороденото си дете на грижите на християнска двойка и се подготви за края си.

В деня на игрите братята и сестрите в Христа влязоха заедно в арената. Мъжете скоро бяха убити от зверовете, но Перпетуа и Фелицита, макар и осакатени, останаха живи. Нетърпеливите преследватели заповядаха да бъдат обезглавени. Вървейки към центъра на арената, двете духовни сестри си размениха целувката на мира и предадоха душите си на Бога.

⚠ Съобщи за неточност