Библейски четива (Синодален превод)
Лука 24.12-35
(5-то утринно Евангелие)
12Но Петър стана, затече се към гроба и, като се наведе, видя вътре само повивките и се върна, чудейки се сам в себе си за станалото.
13В същия ден двама от тях отиваха в едно село, на име Емаус, което беше на шейсет стадии далеч от Иерусалим,
14и разговаряха се помежду си за всичко онова, що се бе случило.
15И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях;
16но очите им се премрежиха, за да Го не познаят.
17А Той им рече: какви са тия думи, които, вървешком, разменяте помежду си, и защо сте тъжни?
18Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори и рече: Ти ли си само странник в Иерусалим и не си узнал това, което е в него станало през тия дни?
19И попита ги: кое? Те Му отговориха: което стана с Иисуса Назарееца, Който беше пророк, силен на дело и слово пред Бога и целия народ;
20как нашите първосвещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха;
21а ние се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля; но при всичко това днес е вече трети ден, откак стана това;
22па и някои жени от нашите ни слисаха: те ходили рано на гроба,
23и не намерили тялото Му; и като дойдоха, разправяха, че им се явили и Ангели, които казвали, че Той е жив;
24и някои от нашите отидоха на гроба, и намерили тъй, както и жените казаха; ала Него не видели.
25Тогава Той им рече: о, несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!
26Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?
27И като начена от Моисея и от всички пророци, обясняваше им казаното за Него в цялото Писание.
28И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той показваше вид, че иска да върви по-нататък;
29но те Го задържаха, като казваха: остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали. И Той влезе, за да остане с тях.
30И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше;
31тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.
32И те си казаха един другиму: не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?
33И в същия час станаха, върнаха се в Иерусалим и намериха събрани единайсетте и ония, които бяха с тях,
34да казват, че Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
35И те разказваха за случилото се по пътя, и как Го познаха, когато преломяваше хляба.
2 Коринтяни 6.1-10 (Апостол)
1Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2Защото казано е: "в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах". Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
Матей 25.14-30 (Евангелие)
14Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си:
15и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
16Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта;
17също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два;
18а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
19След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
20И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
21Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
22Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
23Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
24Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал;
25и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
26А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал;
27затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва;
28вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта;
29защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има;
30а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!
Жития на светиите
Полагането на пояса на Пресветата Богородица (395-408? 886- 912?)
При Успение на Пресветата Богородица, нейният пояс преминава във владение на апостол Тома и след различни премествания стига до Кападокия. По-късно е пренесен оттам в Константинопол, където е съхраняван в запечатан ковчег в църквата на Богородица в Блачернае, по времето на император Аркадий (395-408). Скринчето не е било отваряно до времето на император Лъв Мъдри (886–912), когато императрица Зоя, която била болна, имала видение, в което й било казано да й бъде поставен пояса. Императорът получил благословията на патриарха, поясът е бил поставен върху императрицата и тя веднага се е излекувала. Някои разкази твърдят, че днешният празник чества принасянето на пояса в Константинопол; други – че той възпоменава чудотворното изцеление на императрицата.
Свещеномъченик Киприан, епископ на Картаген (258)
Роден е около 190 г. от езически родители в Северна Африка. Преди кръщението си се е отличавал в Картаген като учител по философия и реторика. Повярвал е в Христа и е бил кръстен в ранна възраст; веднага щом станал християнин, той се отказал от престижната си длъжност , продава многобройните си притежания и раздава цялото си богатство на бедните. През 247 г. е ръкоположен за презвитер, а през 248 г. – за епископ на Картаген. Известен е с кротостта си и бащинската грижа за паството си, съчетани с твърда опозиция срещу еретиците. Обширните му писания и до днес служат за ръководство на Църквата.
Заради изповядването си на Христос той е бил обезглавен по времето на император Валериан на 14 септември; тъй като това е датата на Въздигането на Кръста, неговият празник се чества днес. В момента на екзекуцията си той е оставил двадесет и пет златни монети (огромна сума) на палача, който го е обезглавил.
Св. Геннадий, патриарх на Константинопол (471)
Той е бил известен с кротостта си и аскетичния си начин на живот. Не е ръкополагал никого, който не е знаел Псалтира наизуст. Той е председателствал местен събор, на който симонията в Църквата е била анатемосана. Още приживе е вършил чудеса, а времето на смъртта му му е било съобщено във видение. Известният манастир Студион е построен по негово време, с неговото благословение. Починал е в мир.
- --