Библейски четива (Синодален превод)
Премъдрост Соломонова 3.1-9 (Вечерня)
1А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
2В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
3и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
4Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.
5И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.
6Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.
7Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.
8Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.
9Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.
Премъдрост Соломонова 5.15-6.3 (Вечерня)
15А праведниците живеят довека; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния.
16Затова те ще получат царство на славата и венец на красотата от ръката на Господа, защото Той ще ги закрили с десницата и ще ги защити с мишцата.
17Той ще вземе за всеоръжие - Своята ревност, и ще въоръжи тварите за отмъщение на враговете;
18ще облече за броня правдата, и ще Си наложи за шлем - нелицеприятния съд;
19ще вземе за непобедим щит - светостта;
20строгия Си гняв ще изостри като меч, и светът ще се опълчи с Него против безумците.
21Ще захвъркат праволучни светкавични стрели, и от облаците, като от силно опнат лък, ще полетят в лучата,
22и като от каменометно оръдие с ярост ще се изсипе град; ще възнегодува против тях морската вода, и реките свирепо ще ги издавят;
23ще въстане против тях духът на силата и ще ги разнесе като вихър.
24Тъй беззаконието ще опустоши цялата земя, и злодеянието ще катурне престолите на силните.
1Затова, слушайте, царе, и разберете, научете се, съдии от земните краища!
2Внимавайте, вие, които владеете множествата и които се гордеете пред народите!
3От Господа ви е дадена властта, и силата - от Вишния, Който изследва делата ви и изпитва намеренията.
Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)
7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
Матей 11.27-30
(Утринно Евангелие)
27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.
28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя;
29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;
30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.
Ефесяни 1.1-9 (Апостол)
1Павел, апостол на Иисуса Христа по воля Божия - до намиращите се в Ефес светии и вярващи в Христа Иисуса:
2благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
3Благословен да бъде Бог и Отец на Господа нашего Иисуса Христа, Който ни благослови в Христа с всяко духовно благословение от небесата,
4както и ни избра чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети и непорочни пред Него с любов,
5както предопредели да ни осинови за Себе Си чрез Иисуса Христа, по благоволение на Своята воля,
6за да бъде хвалена славата на Неговата благодат, с която Той ни е облагодатствувал чрез Своя Възлюбен,
7в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете по богатството на Неговата благодат.
8Тая благодат Той изобилно ни дарува във всяка премъдрост и разум,
9като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си,
Галатяни 5.22-6.2
(Апостол, Св. Йов)
22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
23кротост, въздържание. Против такива няма закон.
24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме.
26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.
1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.
2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.
Марк 7.24-30 (Евангелие)
24И като стана оттам, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и като влезе в една къща, не желаеше никой да Го узнае; ала не можа да се укрие.
25Защото чу за Него една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, и като дойде, падна пред нозете Му;
26а тая жена беше езичница, родом сирофиникиянка; и Го молеше да изгони беса из дъщеря й.
27Но Иисус й рече: нека първом да се наситят чедата; защото не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата.
28А тя Му отговори и рече: да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата.
29И каза й: за тая дума, иди си: бесът излезе из дъщеря ти.
30И като отиде у дома си, тя намери, че бесът беше излязъл, и дъщеря й лежеше на постелката.
Лука 6.17-23
(Евангелие, Св. Йов)
17И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Иерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си;
18бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.
19И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.
20И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.
21Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.
23Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. Тъй постъпваха техните бащи с пророците.
Жития на светиите
Свети Мойсей от Етиопия (400)
Наричан е още Мойсей Черния. Бил е роб, но е бил изгонен от господаря си поради нечестивия си живот. След това станал водач на банда убийствени разбойници в Египет. Покаял се и приел монашеския живот в пустинята при св. Исидор Скетиски. В продължение на много години той неуморно се борел чрез молитва, пост и бдения срещу похотливи и насилствени мисли; накрая се освободи от тях чрез молитвите на Св. Исидор. Той беше почитан от всички братя за аскетичния си живот, мъдростта си и дълбокото си смирение. Веднъж един брат извършил някакъв грях и монасите се събрали, за да го съдят. Мойсей първоначално отказал изобщо да отиде, но когато настояли, той напълнил една стара, пробита кошница с пясък и я занесъл на събранието на гърба си. Когато братята го попитали какво означава това, той отговорил: „Моите грехове се изсипват зад мен и аз дори не ги виждам, а съм дошъл да съдя моя брат.“ Монахът бил простен. С времето славата на този най-смирен от монасите се разпространила толкова далеч, че царе и епископи пътували в пустинята, за да търсят неговата мъдрост и благословия. В старостта си той беше предупреден, че банда разбойници идва да нападнат скита. Той отказа да напусне, като каза: „Написано е: който живее с меча, от меч ще умре.“ Така, съзнавайки, че е убивал други с меч, той доброволно очакваше собственото си убийство. Шестима други монаси, които останаха с него, също бяха убити.
Откриване на мощите на Св. Йов Почаевски (1651)
За живота му виж 6 май.
Праведната пророчица Анна (I в.)
---
Праведният Езекия, цар на Юда (691 г. пр. Хр.)
---
Новият свещеномъченик Хризостом, митрополит на Смирна (1922)
---
Почиване на стареца Йосиф Исихаст от Атон (1959) (15 август по стария календар)
Роден на остров Парос през 1898 г., той постъпва в монашество през 1921 г. в отговор на небесно видение. Отивайки на Атон, първоначално води общностен монашески живот, но по-късно се премества в скит за по-голяма уединеност. Там получава дара на непрестанната молитва. Старци Йосиф и неговият съратник в борбата, старец Арсений, се преместили в скита „Света Ана“, където останали до края на живота си. Тук около тях бавно се събрала малка група ученици. Мнозина от тях, като мълчаливи апостоли, се разпръснали из православния свят, допринасяйки много за неговото духовно обновление.