Православен  Календар

01 Септември 2037
Вторник от 15-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Мъченик Андрей Стратилат и другарите му
  • Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

Библейски четива (Синодален превод)

Галатяни 2.21-3.7 (Апостол)

21Не отхвърлям Божията благодат; защото, ако чрез закона е оправданието, тогава Христос напразно умря.

1О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изобразен така, като да бе разпнат помежду ви? 2Това само искам да науча от вас: чрез дела по закона ли получихте Духа, или чрез послушание на вярата? 3Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате? 4Нима напразно толкова много претърпяхте? Да беше само напразно! 5Тоя, прочее, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез дела по закона ли върши това, или чрез послушание на вярата? 6Тъй, Авраам повярва на Бога, и това му се вмени за оправдание. 7Знайте, прочее, че ония, които се облягат на вярата, са синове Авраамови.

Марк 6.1-7 (Евангелие)

1Оттам Той излезе и дойде в отечеството Си; а учениците Му Го следваха. 2Като настана събота, Той захвана да поучава в синагогата; и мнозина, които слушаха, с учудване говореха: откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? 3Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук между нас сестрите Му? И падаха в съблазън поради Него. 4А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си. 5И не можеше да извърши там никакво чудо; само малцина болни изцери, като възложи ръце върху им. 6И се чудеше на неверието им. И ходеше по околните села и поучаваше. 7Като повика дванайсетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.

Жития на светиите

Мъченик Андрей Стрателит и 2593 войници с него в Киликия (ок. 289 г.)

„Той беше офицер, трибун, в римската армия по времето на император Максимиан. Сириец по рождение, той служеше в родната си земя. Когато персите нападнаха имперската римска армия, на този Андрей беше поверено командването в битката срещу врага — откъдето идва и титлата му: командир, стрателит. Тайно християнин, макар и все още некръстен, Андрей се препоръча на живия Бог и, вземайки само елита на армията, отиде на война. Преди битката той каза на войниците си, че ако всички призоват помощта на единствения, истинския Бог, Христос Господ, враговете им ще станат като прах, разпръснат пред тях. Всички войници, запалени от ентусиазъм от Андрей и неговата вяра, призоваха помощта на Христос и атакуваха. Персийската армия беше напълно разгромена. Когато победоносният Андрей се върна в Антиохия, някои завистливи мъже го обявиха за християнин и императорският управител го призова на съд. Андрей открито провъзгласи своята непоколебима вяра в Христос. След жестоки мъчения управителят хвърли Андрей в затвора и написа писмо до императора в Рим. Знаейки за популярността на Андрей сред народа и в армията, императорът заповяда на управителя да освободи Андрей, но да потърси друг повод и друго извинение (не вярата му), за да го убие. Чрез Божие откровение Андрей научи за тази императорска заповед и, вземайки със себе си верните си войници (общо 2 593), замина за Тарс в Киликия, където всички бяха кръстени от епископа Петър. Преследвани и тук от имперската мощ, Андрей и спътниците му се оттеглиха дълбоко в арменската планина Таврос. Там, в една клисура, докато се молеха, римската армия ги намери и всички ги обезглави. Никой от тях не се отрече, всички бяха решени да умрат като мъченици за Христа. На мястото, където течеше поток от кръвта на мъчениците, извира извор с лечебна вода, изцеляваща всяка болест. Епископът Петър, дойде тайно със своя народ и погреба телата на мъчениците на същото място. Всички те пострадаха с чест в края на III век и бяха увенчани с венци на вечна слава, влизайки в Царството на Христос, нашия Бог.” (Пролог)

⚠ Съобщи за неточност