Библейски четива (Синодален превод)
2 Коринтяни 4.13-18 (Апостол)
13А като имаме същия дух на вярата, както е писано: "повярвах и затова говорих", и ние вярваме, затова и говорим,
14като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.
15Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.
16Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.
17Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,
18като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото - вечно.
Галатяни 4.22-31
(Апостол, Св. Анна)
22Защото писано е: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.
23Но който беше от робинята, по плът се роди; а който беше от свободната - по обещание.
24Това се разбира иносказателно. Това са двата завета, единият от Синайската планина, който ражда за робство и който е Агар,
25понеже Агар означава планина Синай в Арабия и съответствува на сегашния Иерусалим и робува с децата си;
26а горният Иерусалим е свободен: той е майка на всинца ни.
27Защото писано е: "развесели се, неплодна, ти, която не раждаш; възкликни и извикай ти, която не си изпитала родилни мъки; защото напустеницата има много повече деца от оная, която има мъж".
28Ние пък, братя, сме като Исаака, чеда на обещание.
29Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по дух, тъй и сега.
30А какво говори Писанието? - Изпъди робинята и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник заедно със сина на свободната.
31И тъй, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.
Матей 24.27-33, 42-51 (Евангелие)
27защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човечески;
28защото, дето бъде трупът, там ще се съберат орлите.
29И веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят;
30тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески; и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма;
31и ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра, от единия до другия край на небесата.
32От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято;
33тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата.
42И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
43Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.
45А кой е оня верен и благоразумен слуга, когото господарят му е поставил над слугите си, за да им раздава навреме храна?
46Блазе на оня слуга, чийто господар, кога дойде, го намери, че постъпва тъй;
47истина ви казвам, че той ще постави него над целия си имот.
48Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: няма да си дойде скоро господарят ми, -
49па начене да бие другарите си и да яде и пие с пияниците, -
50господарят на тоя слуга ще дойде в ден, в който не очаква, и в час, който не знае,
51и ще го отдели и подложи на еднаква участ с лицемерците; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
Лука 8.16-21
(Евангелие, Св. Анна)
16И никой, като запали светило, не го захлупва със съд, нито го туря под одър, а го туря на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
17Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.
19И дойдоха при Него майка Му и братята Му, и не можаха да се приближат до Него поради народа.
20И Му обадиха, като казваха: майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
21А Той им отговори и рече: Моя майка и Мои братя са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.
Жития на светиите
Успение на праведната Анна, майка на Пресветата Богородица
Според преданието, както Анна, така и съпругът ѝ Йоаким са починали, когато Пресветата Богородица е била на около единадесет години и е живяла в Храма; така, когато тя достигнала зрелост, била сираче и била поверена на грижите на благородния Йосиф. Молитвите на Света Анна се призовават за зачеване на деца и за помощ при трудно раждане. Главният ѝ празник е на 9 септември.
Помен на светите 165 отци на Петия Вселенски събор (553)
Този събор се е състоял в Константинопол по времето на Юстиниан Велики. Съборът е осъдил различните форми на монофизитството, еретическите писания на Теодор Мопсуестийски и Теодорет, както и писанията на Ориген (особено относно всеобщото спасение).
Света Олимпиа, дякониса (408)
Тя е родена в благородно семейство в Константинопол: баща ѝ Анисий Секунд е бил сенатор. Тя е била сгодена за благородник, който е починал, преди да успеят да се оженят; отхвърляйки всички съвети да си вземе друг съпруг, Олимпиада се посвещава изцяло на Бога, дарявайки голямото си наследство на Църквата и на бедните. Тя служи като дякониса, първо при патриарх Нектарий, а след това при Св. Йоан Златоуст. Когато Св. Йоан е изпратен в изгнание, той я съветва да остане в Константинопол и да продължи да служи на Църквата, независимо кой патриарх ще заеме мястото му. Но веднага след като светият йерарх заминава в изгнание, пожар унищожава голяма част от града, а враговете на Свети Йоан обвиняват святата Олимпиада, че е запалила огъня. Тя от своя страна е била изпратена в изгнание в Никомедия, където е починала през 408 г. Тя е оставила указания тялото ѝ да бъде поставено в ковчег и хвърлено в морето, за да бъде погребано там, където бъде изхвърлено. Ковчегът е изплувал на брега във Врохтой и е бил погребан там в църква, посветена на апостол Тома. Мощите ѝ продължават да бъдат източник на велики чудеса на изцеление.
По време на изгнанието си св. Йоан Златоуст написал редица писма до св. Олимпиада, седемнадесет от които са се запазили през вековете. В едно от тях той пише: „Сега съм дълбоко радостен, не само защото си се избавила от болестта, но още повече защото понасяш несгодите с такава твърдост, наричайки ги дреболии — характеристика на душа, изпълнена със сила и изобилстваща от богатите плодове на смелостта. Ти не само понасяш нещастието с твърдост, но го пренебрегваш по начин, който изглежда без усилие, радвайки се и триумфирайки над него – това е доказателство за най-голямата мъдрост.“