Православен  Календар

13 Август 2037
Четвъртък от 12-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Празници

  • Предпразненство на Изнасяне на Животворящия Кръст

Почитани светии

  • Праведен Иосиф Ариматейски
  • Праведният Евдоким от Кападокия (9 в.)
  • Праведният Йосиф от Ариматея (1-ви век)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 7.1-10 (Апостол)

1И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий. 2Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме. 3Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно. 4Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб. 5Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън - нападения, отвътре - страхове. 6Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита, 7и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах. 8Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време. 9Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас. 10Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.

Марк 1.29-35 (Евангелие)

29И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Иакова и Иоана в къщата на Симона и Андрея. 30А тъщата Симонова лежеше от огница; и начаса Му казват за нея. 31Като се приближи, Той я хвана за ръка и я повдигна; и огницата веднага я остави, и тя им прислужваше. 32А привечер по заник-слънце, довеждаха при Него всички болни и хванати от бяс. 33И целият град се бе събрал пред вратата. 34И Той изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове, и не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос. 35А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше.

Жития на светиите

Праведният Евдоким от Кападокия (9 в.)

“ Свети Евдоким е бил от Кападокия, син на благочестиви и най-прочути родители, патриции по ранг. Той особено е култивирал целомъдрието и милосърдието, първото – като никога не е срещал погледа на жена, а второто – като с радост е задоволявал нуждите на бедните. Когато е бил назначен за военен командир на Кападокия, той е продължил по праведния си път, проявявайки милосърдие и правота във всичките си дела. Живеейки така в благочестие, тихо и без показност , той напусна този живот на трийсет и три години, около 840 г., по време на царуването на иконоборца Теофил. Не след дълго след погребението му, гробът му се превърна в извор на безкрайни чудеса, тъй като Бог разкри добродетелта, която Евдоким се беше стремил да скрие; когато по-късно гробът му беше отворен, тялото му беше намерено нетленно. Светите му мощи бяха пренесени в Константинопол.“ (Великият Часослов)

Праведният Йосиф от Ариматея (1-ви век)

„Благородният Йосиф“ беше таен последовател на Христос и богат член на еврейския Синедрион (управляващ съвет); именно той предостави гроба на Христос. Когато вярата му стана известна, той беше изгонен от Синедриона, от синагогите и от Светата земя и пътуваше из много земи, проповядвайки Евангелието на Христос. Според някои сведения той в крайна сметка стигна до Англия, където почина в мир.

⚠ Съобщи за неточност