Православен  Календар

29 Май 2037
Петък от 1-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Теодор Освещени
  • Пренасяне мощите на Ефрем, игумен Перекопски
  • Свети наш отец Теодор Освещени (368), ученик на Свети Пахомий Велики
  • Свети Николай Мистик, патриарх Константинополски (930)
  • Благословената Муса Девица (V в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Римляни 2.14-29 (Апостол)

14защото, щом езичниците, които нямат закон, по природа вършат законното, те, без да имат закон, сами на себе са закон; 15че делото на закона е написано в техните сърца, те показват в туй време, когато тяхната съвест свидетелствува, и мислите им една друга се обвиняват, или се оправдават), 16в деня, когато, съгласно моето благовестие, Бог чрез Иисуса Христа ще съди тайните на човеците. 17Ето, ти се казваш иудеин, и на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, 18и знаеш волята Му, и разбираш по-доброто, понеже се поучаваш от закона, 19и си уверен, че ти си водач на слепци, светлина на ония, които са в мрак, 20наставник на неразумни, учител на младенци, който в закона имаш образеца на знанието и истината. 21Прочее, как ти, който учиш другиго, себе си не учиш? 22който проповядваш да се не краде, крадеш? който казваш да се не прелюбодействува, прелюбодействуваш? който се гнусиш от идолите, светотатствуваш? 23който се хвалиш със закона, безчестиш Бога, като тъпчеш закона? 24"Защото заради вас името Божие се хули между езичниците", както е писано. 25Обрязването, наистина, е полезно, но ако изпълняваш закона; ако пък престъпваш закона, обрязването ти е станало необрязване. 26И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, то необрязването му няма ли да му се сметне за обрязване? 27и необрязаният по плът, като изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който при Писание и обрязване престъпваш закона? 28Защото не онзи е иудеин, който е такъв по външност, нито онова е обрязване, що е външно, върху плътта; 29а онзи е иудеин, който вътрешно е такъв, и онова е обрязване, що е в сърцето, по дух, а не по буква: нему похвалата иде не от човеци, а от Бога.

Матей 5.33-41 (Евангелие)

33Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си". 34Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий; 35ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар; 36ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия. 38Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб". 39Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. 40И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха. 41И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

Жития на светиите

Свети наш отец Теодор Освещени (368), ученик на Свети Пахомий Велики

Той е роден и израснал като невярващ, но приема вярата в Христос като млад мъж. Скоро след кръщението си, той чува за Пахомий (память на 15 май) и бяга, за да се присъедини към него в пустинята. Свети Пахомий приема Теодор за монах и заради неговото смирение и послушание, започва да го цени най-много от всички братя. Сестрата на Теодор се присъединява към него в пустинята, като приема живот в женски манастир и става негова игуменка. Когато майка им идва да ги върне от пустинята, тя от своя страна е убедена да остане в женския манастир като монах. Накрая, братът на Теодор, Пафнутий, също идва в манастира и е постриган.

Веднъж епископът на Панополис помолил свети Пахомий да му построи манастир; Пахомий поверил на Теодор да извърши работата. Някои от братята негодували срещу властта, дадена на Теодор, защото той бил по-млад от много от тях; но свети Пахомий казал: „Теодор и аз изпълняваме една и съща служба за Бога; и той има и властта да заповядва като отец.“ Когато свети Пахомий починал, той оставил свети Теодор да бъде духовен отец на манастирите, които той основал, задача, която той вярно изпълнявал до смъртта си в дълбока старост.

Свети Николай Мистик, патриарх Константинополски (930)

Той бил известен с чистотата и строгостта на живота си. Когато император Лъв VI се оженил за четвърти път (трите му предишни съпруги починали), патриархът го изгонил от църквата. Императорът изпратил патриарха в изгнание и одобрил брака му от делегати на римския папа. Когато императорът починал, Николай бил възстановен на патриаршеския престол и свикал събор през 925 г., на който четвъртите бракове били забранени в Църквата при никакви обстоятелства. Той починал мирно.

TITLEта Мистикос е била давана на някои високопоставени членове на Императорския съвет (вероятно защото са се срещали тайно). Патриархът е бил придворен с тази TITLE, преди да се отрече от света и да бъде постриган за монах.

Забележка: От ранни времена Източната и Латинската църква са се различавали във възгледите си за брака. Латинската църква е смятала и все още смята, че бракът се разтрогва със смърт, така че на теория е допустим произволен брой повторни бракове (гледна точка, която император Лъв се е опитал да използва). Източната църква традиционно се е отнасяла неудобно към всеки втори брак - някои от Отците дори наричат повторния брак на вдовици или вдовци „бигамия“. Въпреки това Източната църква толерира повторния брак (дори след развод) като отстъпка за спасението на онези, които не могат да поддържат самотното състояние.

Благословената Муса Девица (V в.)

„Свети Григорий Двоеслов разказва за нея, че е била едва на девет години, когато пресветата Божия Майка ѝ се явила два пъти, заобиколена от девици, окъпани в светлина. Когато Муса изразила желанието си да бъде включена в бляскавата компания на Небесната Царица, Божията Майка ѝ казала, че ще дойде за нея и ще я вземе в рамките на един месец, като ѝ обяснила как трябва да прекара тези тридесет дни. На двадесет и петия ден Муса легнал в леглото си и на тридесетия ден пречистата и свята Майка отново ѝ се явила, като я извикала с тих глас, на което Муса отговорил: „Ето ме, чакам, моя Госпожо! Готов съм!“, и тя издъхнала. Тя преминала от този живот към вечен живот през пети век.“ (Пролог)

⚠ Съобщи за неточност