Православен  Календар

28 Март 2037
Лазарова събота

Великденски пост — Разрешава се вино, елей и хайвер

Почитани светии

  • Мъченик Агапий и седемте с него
  • Свети мъченик Александър (270-275)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 12.28-13.8 (Апостол)

28И тъй, ние, като приемаме царство непоколебимо, нека пазим благодатта, с която да служим благоугодно Богу с благоговение и страх, 29защото нашият Бог е огън, който изтребя.

1Братолюбието да пребъдва между вас; 2страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на Ангели. 3Помнете затворниците, като да сте с тях затворени, и страдащите, понеже и сами сте в тяло. 4Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто; а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог. 5Не бивайте сребролюбци и задоволявайте се с онова, що имате. Защото Сам Бог е казал: "няма да те оставя, нито ще те напусна"; 6тъй че ние с дръзновение да казваме: "Господ ми е помощник, и няма да се побоя: какво ще ми стори човек?" 7Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им. 8Иисус Христос е същият вчера, и днес, и вовеки.

Йоан 11.1-45 (Евангелие)

1Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. 2(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) 3Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! 4Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. 6А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. 7След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. 8Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? 9Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; 10а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. 11Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. 12Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. 14Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; 15ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. 16Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него. 17Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. 18А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; 19и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. 20Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. 21Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 22Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог. 23Иисус й рече: брат ти ще възкръсне. 24Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. 25Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. 26И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? 27Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. 28Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. 29Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. 30(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.) 31Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. 32А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. 33Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се 34и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. 35Иисус се просълзи. 36Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. 37Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре? 38А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. 39Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. 40Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? 41Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. 43Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън! 44И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи. 45Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.

Жития на светиите

Мъченик Агапий и седем с него (303)

Тези свети мъченици са претърпели мъченическа смърт по времето на царуването на Диоклетиан (284-305 г.) в палестинската Кесария. Всички осем са били много млади; само Агапий е бил кръстен християнин. Урбанус, управителят на региона, отбелязал езически празник, като наредил някои християни да бъдат публично измъчвани и екзекутирани: едни чрез изгаряне, други на бесилката, а трети, като ги хвърлили на дивите зверове в арената. Шестима от младежите (Тимолай, Дионисий, Ромул, Плесий и двама на име Александър), виждайки търпението и спокойствието, с които християните понасяха мъченията си, бяха докоснати от Светия Дух и, вързвайки си ръцете, се представиха пред Урбан, казвайки: „И ние сме християни!“ Те бяха незабавно хвърлени в затвора. Няколко дни по-късно Агапий, виден християнин в този град, също се представи заедно с втори Дионисий. Всички осем бяха обезглавени заедно в Кесария. Тяхното мъченичество е записано в „Църковна STORY“ на Евсевий.

Свети мъченик Александър (270-275)

„Той беше от град Сиде в Памфилия. Управителят на император Аврелиан го попита кой е, на което Александър отговори, че е пастир на стадото на Христос. „И къде е това стадо на Христос?“, попита още злият и подозрителен управител. Александър отговори: „По целия свят живеят хората, които Господ Христос е сътворил, сред които онези, които вярват в Него, са Неговите овце, но онези, които са се отклонили от своя Създател, които са поробени от творението и делото на човешките ръце, от мъртви идоли, като теб, са чужденци за Неговото стадо и при Страшния съд на Бога ще бъдат поставени отляво с козите.“ Злият съдия първо заповяда да го бият с железни бичове, а след това да го хвърлят в горяща пещ. Но огънят по никакъв начин не можеше да му навреди. Тогава го обесоха, а след това го хвърлиха на дивите зверове. Но зверовете не го докоснаха. Накрая управителят заповяда да бъде обезглавен. Но веднага щом съдията произнесе присъдата, зъл дух го обзе и го направи бесен. Той беше отведен, виещ, към боговете си, идолите, но по пътя злият дух изтръгна нечестивата му душа от него. Свети Александър пострада между 270 и 275 г.“ (Пролог)

Почитан е на 14 март по гръцкия календар.

⚠ Съобщи за неточност