Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 49.6-10
(6-ти час)
6И Той рече: малко е, че Ти ще Ми бъдеш раб, за да се възстановят колената Иаковови и да се възвърнат остатъците Израилеви, но Аз ще Те направя светлина за народите, за да се простре Моето спасение до земните краища.
7Тъй казва Господ, Изкупителят на Израиля, Светият негов, на презирания от всички, на укорявания от народа, на Раба на властителите: царе ще Те видят - и ще станат; князе ще се поклонят заради Господа, Който е верен, заради Светия Израилев, Който Те е избрал.
8Тъй казва Господ: в благоприятно време Те чух и в ден на спасение Ти помогнах; и Аз ще Те пазя и ще Те направя народу завет, за да възстановиш земята, да възвърнеш на наследниците опустошените наследия,
9да кажеш на затворниците: излезте, и на ония, които са в тъмнина: покажете се. Край пътища ще пасат те, и по всички хълмове ще бъдат техните пасища;
10не ще търпят глад и жажда, и не ще ги удари пек и слънце; защото Оня, Който ги милува, ще ги води и ще ги заведе при извори водни.
Битие 31.3-16 (Вечерня)
3И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.
4Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,
5и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;
6вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,
7а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.
8Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.
9И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.
10Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.
11Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.
12Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;
13Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).
14Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си?
15Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро;
16затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.
Притчи 21.3-21 (Вечерня)
3Да пазиш правда и правосъдие е по-угодно на Господа, нежели жертва.
4Горделиви очи и надуто сърце, с които се отличават нечестивците, е грях.
5Помислите на прилежния се стремят към изобилие, а всеки бързелив търпи немотия.
6Придобиване съкровища с лъжлив език е мимолетно духване за ония, които търсят смъртта.
7Насилието на нечестивците ще се струпа върху тях, защото са се отрекли да пазят правдата.
8Крив е пътят на развратения човек; а на чистия постъпките са прави.
9По-добре е да живееш в ъгъл на покрива, нежели със свадлива жена в широка къща.
10Душата на нечестивеца желае зло; в негови очи няма да намери милост и приятелят му.
11Когато наказват кощунника, простият става мъдър; и когато мъдрия вразумяват, той придобива знание.
12Праведникът наблюдава дома на нечестивия: как нечестивци падат в злочестие.
13Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, - и няма да го чуят.
14Таен подарък потушва гняв, а дар в пазуха - силна ярост.
15Да пази правосъдие е радост за праведника и страх за ония, които вършат зло.
16Човек, който се е отбил от пътя на разума, ще се настани в събранието на мъртъвците.
17Който обича веселби, ще осиромашее, а който обича вино и мазно, няма да забогатее.
18Нечестивият ще бъде откуп за праведния, и лукавият - за простодушния.
19По-добре да живееш в пуста земя, нежели със свадлива и сърдита жена.
20Ценно съкровище и тлъстина има в къщата на мъдрия, а глупавият човек ги разпилява.
21Който пази правда и милост, ще намери живот, правда и слава.
Жития на светиите
Свети Софроний, патриарх на Йерусалим (638)
Роден е в Дамаск в знатно семейство и получава добро образование в младостта си. Недоволен от светската мъдрост, той постъпва в манастира „Св. Теодосий“, където става приятел и ученик на Йоан Мосхос. Заедно посещават манастирите и скитовете в Египет; по-късно записват своите открития сред светите монаси в класическото произведение „Духовна ливада“. След смъртта на своя учител Св. Софроний заминава за Йерусалим, който току-що е бил освободен от персите. Той е там, за да види Светия Кръст, върнат от Персия от император Ираклий, който го е пренесъл в Йерусалим на гърба си. Няколко години по-късно, през 634 г., Св. Софроний е избран за патриарх на Йерусалим, където служи на паството си мъдро в продължение на три години и три месеца. Той е бил ревностен в защитата на Православието срещу монотелитската ерес: свикал е Събор в Йерусалим, който я е осъдил, преди тя да бъде осъдена на Шестия Вселенски Събор. Светият патриарх дори е пътувал до Константинопол, за да изобличи патриарх Сергий и император Ираклий, които са приели монотелитската заблуда.
Годините на мир за Светите земи бяха малко; защото точно когато Персийската империя беше решително разгромена от Ираклий, последователите на исляма избухнаха от Арабия, завладявайки по-голямата част от Северна Африка и Близкия изток за няколко години. Светецът беше толкова наскърбен от превземането на Йерусалим през 637 г. от халифа Омар, че умоляваше Бога да го прибере при Себе Си, за да не доживее да види оскверняването на светите места. Молитвата му беше чута и той почина в мир по-малко от година по-късно.
Свети Софроний е автор на „Житието на Света Мария Египетска“, определено да се чете в църквите по време на всеки Велики пост. Той е написал и службата за Великото освещаване на водите. Някои приписват на него вечерния химн „Радостна светлина“, но знаем, че той датира отпреди времето на Свети Василий Велики, който го споменава в своите писания. Изглежда обаче, че Свети Софроний е допълнил химна и че сегашната му форма се дължи на него.
Св. Йоан Мосхос, автор на „Духовната поляна“ (622)
Днес се почита паметта му заедно с тази на неговия ученик и приятел Св. Софроний (виж по-горе).
Свети мъченик Пионий (250)
„Свещеник от Смирна, той пострада там по времето на гоненията на Деций. Те го осъдиха на разпъване на кръст, което за него беше голяма радост. И веднага щом войниците сглобиха кръста и го положиха на земята, Пионий се простря върху него и разпери ръце, призовавайки войниците да забият пироните в ръцете му. Кръстът беше забит в земята с главата надолу, а под главата на мъченика беше запален огън. Имало много зрители. Пионий затворил очи и се помолил на Бога в себе си. Пламъците не успели да запалят дори косата му, и когато огънят най-накрая угаснал и всички помислили, че е мъртъв, Пионий отворил очи и извикал радостно: „О, Господи, приеми духа ми!“, и издъхнал. Този светец написа житието на свети Поликарп Смирненски, с когото сега се радва в Царството Христово. Той пострада и бе прославен през 250 г.“ (Пролог)
Св. Софроний Врачански, епископ и народен будител (1813)
Свети Софроний Врачански (светско име Стойко Владиславов) е роден през 1739 г. в Котел. Той е една от най-светлите фигури на Българското възраждане: епископ, книжовник, просветител и общественик. Ръкоположен е за Врачански епископ през 1794 г.
Автор е на Неделник (1806) - първата новобългарска печатна книга, и на автобиографичното Житие и страдания грешнаго Софрония. Участва активно в политическия живот, като съдейства за основаването на българска държава под руска закрила. Почива на 22 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран е от Българската православна църква.