Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 6.9-12 (Апостол)
9От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
1 Коринтяни 15.47-57
(Апостол, Починали)
47Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;
49и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.
50И това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие, нито тлението може да наследи нетление.
51Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим
52изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим;
53защото това тленното трябва да се облече в нетление, а това смъртното - да се облече в безсмъртие.
54А щом това тленно тяло се облече в нетление, и това смъртното тяло се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне думата написана: "смъртта биде погълната с победа".
55"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?"
56Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът.
57Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа.
Марк 7.31-37 (Евангелие)
31Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.
32И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на Него ръка.
33Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;
34и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата', сиреч, отвори се.
35И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
36И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.
37И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят.
Йоан 5.24-30
(Евангелие, Починали)
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Жития на светиите
Мъченица Евдокия от Хелиополис (II в.)
Евдокия беше от Хелиополис във Финикия (днес Баалбек в Ливан). Тя беше изключително красива езичница, водеше разпуснат живот и забогатя от подаръците на многобройните си любовници. Един ден в Хелиополис пристигна възрастен монах на име Германус, който отседна в дома на един християнин, съсед на Евдокия. Нощем той започна да чете на глас от Псалтира и от книга за Страшния съд. Евдокия го чуваше от съседната къща. Сърцето й беше трогнато и тя стоеше внимателно цяла нощ, слушайки всяка дума с страх и разкаяние. На следващия ден тя умолява Германус да я посети и той й обяснява спасителната християнска вяра. Накрая Евдокия моли местния епископ да я кръсти. Тя освобождава слугите си, дарява цялото си богатство на бедните и влиза в манастир.
„Нейните бивши любовници, разярени от нейното обръщане, от отказа ѝ да се върне към старите си навици и от изчезването на красотата ѝ поради строгите аскетични практики, които извършваше, я издадоха като християнка на управителя Винсент и тя беше обезглавена“ (Великият Часослов). Според някои това се случило по времето на Траян (98–117 г.), а според други – по времето на Адриан (117–138 г.).
„Прологът“ дава малко по-различно описание: че след като влязла в манастира, на Евдокия било позволено да води монашески живот в мир — с такава преданост, че тринадесет месеца след влизането си в манастира тя била избрана за игуменка. Тя живяла петдесет и шест години в манастира и й бил даден дарът да възкресява мъртвите. В старостта й възникнало преследване на християните и Евдокия била обезглавена заедно с много други. „Ето един чудесен пример за това как съдът на нечистотата може да бъде пречистен, осветен и изпълнен с ценен, небесен аромат чрез благодатта на Светия Дух“ (Пролог).