Библейски четива (Синодален превод)
Съставно 2 - Притчи 10, 3, 8 (Вечерня)
1Паметта на праведния човек се възхвалява, и благословението на Господа е върху неговата глава. Блажен е онзи, който е намерил мъдрост; човекът, който познава разум. Да я придобиеш е по-добро от съкровища от злато и сребро. Тя е по-ценна от скъпоценни камъни; нищо ценно не може да се сравни с нейната стойност. Правдата излиза от нейните уста; тя носи закон и милост на езика си. Затова, мои деца, слушайте ме, защото говоря тежки неща. И блажен е онзи, който пази моите пътища. Защото моите излизания са излизания на живот, и благоволение е приготвено от Господа. Затова ви увещавам и издигам гласа си към човешките чеда. Защото аз, Мъдростта, съм приготвила съвет, знание и разум. Аз съм ги призовала. Съветът и увереността са мои; благоразумието е мое, силата е моя. Обичам онези, които са мои приятели, а онези, които ме търсят, ще намерят благодат. Вие, незлобиви, разбирайте хитростта; вие, необучени, приемете това в сърцето си. Слушайте ме, защото ще говоря тежки неща и ще изрека прави думи от устата си. Защото моят език ще размишлява истина; лъжливите устни са мерзост пред мен. Всички думи на устата ми са с правда, няма нищо криво в тях, нито извито. Всички са прави за онези, които разбират, и правилни за онези, които намират знание. Защото ви уча на истината, за да бъде надеждата ви в Господа и да бъдете изпълнени с дух.
Съставно 4 - Притчи 10; Премъдрост Соломонова 6, 7, 8, 9 (Вечерня)
1Устата на праведния човек излива мъдрост; устните на хората познават благодат. Устата на мъдрия размишлява мъдрост; правдата ги избавя от смърт. Когато праведен човек умре, надеждата не се губи; защото праведен син се ражда за живот и сред неговите блага той ще пожъне плода на правдата. Светлина има винаги за праведните и те ще намерят благодат и слава от Господа. Езикът на мъдрите познава това, което е добро, и мъдростта ще почива в техните сърца. Господ обича свети сърца; а всички, които са непорочни в пътя, са Му угодни. Мъдростта на Господа ще просветли лицето на разума; защото тя изпреварва онези, които я желаят, преди да я познаят, и е лесно съзерцавана от онези, които я обичат. Онзи, който става за нея от зори, няма да се труди напразно, и онзи, който бди заради нея, ще бъде без грижа. Защото тя обикаля и търси онези, които са достойни за нея, и се явява благосклонно на онези по нейните пътища. Злото никога няма да надделее над мъдростта. Заради това и аз станах любител на нейната красота и неин приятел, и я търсих от младостта си, и пожелах да я взема за своя невеста, защото Владетелят на всичко я възлюби, понеже тя е посветена в познанието на Бога и избира Неговите дела. Нейните трудове са добродетели; тя учи на целомъдрие и благоразумие, на правда и мъжество, от които нищо не е по-полезно в човешкия живот. Ако някой копнее за много опит, тя знае да съпоставя древното и това, което предстои. Тя познава завоите на думите и обясненията на загадките. Тя предвижда знамения и чудеса и изхода на времена и сезони. И на всички тя е добър съветник. Защото безсмъртие има в нея и слава в общението с нейните слова. Затова се обърнах към Господа и Го молих и казах с цялото си сърце: „Боже на моите отци и Господи на милостта, Който си създал всичко чрез Твоето Слово и си установил човека чрез Твоята Мъдрост да владее над създанията, които са били създадени от Теб, и да управлява света в святост и правда, дай ми Мъдростта, която седи при Твоя престол, и не ме отхвърляй измежду Твоите чеда, защото аз съм Твой слуга и син на Твоята слугиня. Изпрати я от Твоето свято жилище и от престола на Твоята слава, за да бъде с мен и да ме научи на това, което е угодно пред Теб. И тя ще ме води с познание и ще ме пази със своята слава. Защото всички мисли на човеците са окаяни и техните замисли са непостоянни.“
Премъдрост Соломонова 4.7-15 (Вечерня)
7А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой,
8защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва.
9Мъдростта е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта.
10Като благоугодил Богу, праведникът е обикнат и, като живял посред грешници, е прибран;
11грабнат е, да не би злоба да измени разума му, или коварство да прелъсти душата му.
12Защото упражнението в нечестие помрачава доброто, и вълнението на страстта развратява незлобивия ум.
13Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години;
14защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,
15че благодат и милост има за светиите Му и промисъл - за избраниците Му.
Йоан 10.1-9
(Утринно Евангелие)
1Истина, истина ви казвам: който не влиза през вратата в овчата кошара, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник;
2а който влиза през вратата, пастир е на овците:
3нему вратарят отваря, и овците слушат гласа му, и той зове овците си по име и ги извежда;
4и кога изведе овците си, върви пред тях; а овците вървят подире му, понеже познават гласа му;
5подир чужди човек не вървят, а бягат от него, понеже гласа на чуждите не познават.
6Тая притча им каза Иисус. Но те не разбраха, за какво им говореше.
7Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците.
8Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха.
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
1 Коринтяни 10.23-28 (Апостол)
23Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, ала не всичко е за поука.
24Никой да не търси своята полза, а всякой - ползата на другиго.
25Всичко, що се продава на месарницата, яжте без никакво издирване за спокойна съвест;
26защото "Господня е земята и онова, що я изпълня".
27Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест.
28Но, ако някой ви каже: това е идолска жертва, не яжте - заради оногова, който ви е обадил, и заради съвестта; защото Господня е земята и онова, що я изпълня.
1 Солунци 4.13-17
(Апостол, Починали)
13Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.
14Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.
15Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,
16защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;
17после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем.
1 Коринтяни 12.7-11
(Апостол, Св. Григорий)
7Но всекиму се дава да се прояви у него Духът за обща полза;
8защото едному се дава чрез Духа слово на мъдрост, другиму - слово на знание, чрез същия Дух;
9едному - вяра, чрез същия Дух; другиму - дарби за лекуване, чрез същия Дух;
10едному - чудодействия, другиму - пророчество, едному - да различава духовете, другиму - разни езици, а другиму - да тълкува езици.
11Всичко това го произвежда един и същият Дух, като разпределя всекиму по отделно, както си иска.
Лука 21.8-9, 25-27, 33-36 (Евангелие)
8А Той рече: пазете се, да се не прелъстите; защото мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки, че съм Аз, и че времето приближи. Не ходете, прочее, подире им.
9А кога чуете за войни и бъркотии, да се не уплашите, понеже трябва това да стане първом; ала не веднага ще бъде краят.
25И ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение;
26тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят,
27и тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма.
33Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат.
34Прочее, внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно;
35защото той ще настъпи като примка върху всички живеещи по цялото земно лице;
36и тъй, бъдете будни във всяко време и се молете, за да можете избягна всичко онова, което има да стане, и да се изправите пред Сина Човечески.
Йоан 5.24-30
(Евангелие, Починали)
24Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.
25Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят.
26Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си;
27и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.
28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий
29и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
Йоан 10.9-16
(Евангелие, Св. Григорий)
9Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери.
10Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие.
11Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците;
12а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците.
13Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците.
14Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават.
15Както Ме познава Отец, тъй и Аз познавам Отца; и душата Си полагам за овците.
16Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир.
Жития на светиите
Нашият отец сред светиите Григорий Богослов, архиепископ на Константинопол (389)
Този светъл лъч на Църквата е един от само тримата свети Отци, които Църквата е удостоила с името „Богослов” (другите са Св. Йоан Богослов и Св. Симеон Новият Богослов).
Той е роден през 329 г. в Арианзус, Кападокия, в благочестиво и свято семейство: баща му Григорий, майка му Нона, брат му Цезарий и сестра му Горгония са всички причислени към светиите на Църквата. Баща му по-късно става епископ на Назианзус. Учи в Палестина, след това в Александрия, а след това в Атина. По пътя към Атина корабът му почти потъва в бурна буря; Григорий, който все още не е бил кръстен, се моли на Господа да го запази и обещава, че отсега нататък ще посвети целия си живот на Бога. Веднага бурята утихва.
В Атина сред съучениците на Григорий са били св. Василий Велики и бъдещият император Юлиан Отстъпникът. Приятелството между Григорий и Василий прераснало в истинско духовно приятелство; те били любящи братя в Христа до края на живота си. След като завършили учението си, светиите Григорий и Василий живели заедно като монаси в скит в Понт. Против волята на свети Григорий, баща му го ръкоположил за свещеник, а свети Василий го посветил за епископ на Сасима (в архиепископията на Кесария, над която свети Василий бил архиепископ).
През 381 г. Вторият Вселенски събор осъди Македоний, архиепископ на Константинопол, и назначи свети Григорий на негово място. Когато пристигнал в града, открил, че арианите контролират всички църкви, и бил принуден да „управлява“ от малка домашна капела. Оттам проповядвал петте си велики проповеди за Светата Троица, Триадиките; те имали толкова силно влияние, че когато напуснал Константинопол две години по-късно, всяка църква в града била възстановена за православните.
Св. Григорий винаги е бил богослов и съзерцателен човек, а не администратор, и задълженията на архиепископа са били мъчителни за него. През 382 г. той получава разрешение от събор на своите събратя-епископи и от императора да се оттегли от Константинополската катедра. Завръща се в Назианз (поради което понякога го наричат Св. Григорий Назиански). Там той почива в мир през 391 г. на възраст от шестдесет и две години.
Неговите писания показват богословска дълбочина и възвишеност на израза, може би ненадминати в Църквата. Неговото учение за Светата Троица е велик бастион на православната вяра; в почти всяка от публикуваните си проповеди той проповядва Троицата като неразделна и от една същност.