Православен  Календар

03 Февруари 2037
Вторник Месопустен

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Максим Изповедник
  • Нашият преподобен отец Максим Изповедник (662)
  • Света мъченица Агнес от Рим (ок. 304 г.)
  • Нашият Свети Отец Максим Гръцки (1556)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Йоаново 3.10-20 (Апостол)

10Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си. 11Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, - да любим един другиго, 12не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му - праведни. 13Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази. 14Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт. 15Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него. 16Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята. 17А който има световните блага, пък като види брата си в немотия, затвори от него сърцето си, - как пребъдва в такъв Божията любов? 18Чеда мои, нека любим не с думи или с език, а с дела и истина! 19И по това познаваме, че сме от истината, и пред Него ще успокояваме сърцата си; 20защото, ако нашето сърце ни осъжда, колко повече Бог, понеже Той е по-голям от нашето сърце и знае всичко.

Марк 14.10-42 (Евангелие)

10Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде. 11А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време. 12В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата? 13И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него. 14И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе. 16И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата. 17Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте. 18И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз? 20А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото. 21Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. 22И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло. 23И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички. 24И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива. 25Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие. 26И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина. 27И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците". 28Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. 29А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче - не. 30Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички. 32Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля. 33И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува. 34И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни. 35И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно; 36и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. 37Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна. 39И пак като отиде, помоли се и каза същите думи. 40А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят. 41И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците. 42Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

Жития на светиите

Нашият преподобен отец Максим Изповедник (662)

Роден е в благородно семейство в Константинопол през 580 г. (Но според наскоро открит документ, той може би е роден в Палестина.) Още от ранна възраст проявява необикновена набожност и дълбоко богословско разбиране и написва някои от най-дълбоките богословски трудове на Църквата. Става главен секретар на император Ираклий и на неговия внук Констант. Но когато монотелитската ерес се наложила в царския двор, Максим не могъл да понесе да бъде заобиколен от тази заблуда и заминал за манастира в Хрисополис, където по-късно станал игумен. От манастира той се борил срещу монотелитизма в проповеди и трактати, които оказали значително влияние; до такава степен, че император Констанс му наредил или да приеме монотелитското учение, или да мълчи. Максим отказа и двете и беше арестуван. Езикът му беше изтръгнат, дясната му ръка отрязана, а той беше осъден на изгнание. Той умря от раните и мъченията си, докато все още беше в затвора в очакване на депортация, на възраст от осемдесет и две години, през 662 г. „Великият Хорологион“ коментира, че „по това време само той и неговите няколко ученици са били православни в Изтока“. Въпреки това, неговата самотна и скъпоструваща позиция, чиито плодове той не е видял приживе, е съхранила православната вяра, когато и императорите, и патриарсите са се отклонили от нея.

Дясната ръка на Свети Максим се почита днес в манастира „Свети Павел“ на Атон.

Света мъченица Агнес от Рим (ок. 304 г.)

Тя била девица от благородно потекло, живяла в Рим по времето на царуването на Диоклетиан. Бил е мъченица на дванадесетгодишна възраст. От ранна възраст обичала целомъдрието („Агне“, произходът на името ѝ, означава „чиста“ или „целомъдрена“ на гръцки). Нейната чистота станала толкова известна, че тя била търсена от много жени в Рим, които тя увещавала да приемат Христос като единствения истински Бог и да Го почитат с целомъдрието си. Заради това с времето тя била арестувана и заведена пред градския префект. Когато тя отказа да се отрече от Христос, префектът я предаде на публичен дом; но всеки, който се опита да я изнасили, беше по тайнствен начин възпрепятстван, а един особено жесток и развратник беше чудотворно поразен от смърт. Пред войниците на префекта Агнес се помоли на Бога и мъртвият човек беше възкресен. Много езически зрители, както и самият префект, извикаха: „Велика е силата на християните!“ Но други твърдяха, че Агнес е извършила това чудо чрез магия и трябва да бъде убита. Префектът нареди тя да бъде изгорена на клада. Тя отдаде живота си спокойно и с молитви на устните си. Някои християни събраха мощите ѝ и ги положиха в гробница, където по-късно бе построена величествена църква. Светите мощи на Света Агнес остават източник на изцеление и до днес.

Нашият Свети Отец Максим Гръцки (1556)

Роден е като Михаил Тиволис през 1470 г. В ранната си младост заминава за Италия, където много учени са потърсили убежище, за да съхранят гръцката култура въпреки падането на Константинопол. След като завършва образованието си във Флоренция, през 1507 г. отива на Светата планина и постъпва в манастира Ватопеди, където получава името Максим. Десет години по-късно е изпратен в Русия в отговор на молба на великия княз Василий Иванович, който търси някой, който да преведе на славянски език произведенията на Светите Отци върху Псалтира, както и други църковни книги. Максим завършва тази работа с такъв успех, че е задържан в Русия, за да коригира съществуващите преводи (от гръцки на славянски) на Свещеното Писание и литургичните книги, както и да проповядва. Работата му предизвикала завистта на някои местни монаси и Максим бил несправедливо обвинен в заговор срещу княза. През 1525 г. той бил осъден като еретик от църковен съд и изпратен в манастира Волоколамск, където живял като затворник, не само понасяйки студ и крайни физически лишения, но и лишен от Светото причастие и достъп до книги.

Един ден пред него се явил ангел и му казал: „Имай търпение: ще бъдеш избавен от вечните мъки чрез страданията тук, на земята.“ В знак на благодарност за това божествено утешение свети Максим написал канон на Светия Дух върху стените на килията си с въглен, тъй като му било отказано ползването на хартия и перо. (Този канон се пее в понеделник след Петдесетница в някои руски и сръбски манастири). Шест години по-късно той беше съден отново и осъден на доживотен затвор в окови в манастир в Твер. За щастие, епископът на Твер го подкрепи и той успя да продължи своята богословска работа и да поддържа обширна кореспонденция въпреки затварянето си. Той издържа тези сурови условия в продължение на двадесет години. Към края на живота си той най-накрая е освободен от царя в отговор на молбите в негова защита от патриарсите на Константинопол и Александрия и намесата на благочестиви руски благородници. Той е посрещнат с почести в Москва и му е позволено да продължи богословската си работа в Лаврата. Цар Иван IV започнал да го почита високо, отчасти защото светецът предсказал смъртта на сина на царя. Когато царът свикал Църковен събор, за да се бори с ученията на някои, които внесли калвинистката ерес в Русия, той помолил св. Максим да присъства. Твърде стар и слаб, за да пътува, светецът изпратил на Събора блестящо опровержение на ереста; това било последното му писмено произведение. Той почина в мир през 1556 г., на възраст от осемдесет и шест години. Не след дълго след смъртта му, той беше прославен от Църквата в Гърция като Св. Изповедник и „Просветител на Русия“. През 1988 г. (!) той беше добавен в календара на светиите от Московската патриаршия.

⚠ Съобщи за неточност