Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 7.1-14
(6-ти час)
1В дните на Ахаза - син на Иоатама, син Озиев, цар иудейски - Рецин, цар сирийски, и Факей, син Ремалиев, цар израилски, отидоха против Иерусалим да го завладеят, но не можаха да го завладеят.
2И биде известено на дома Давидов и казано: сирийци се разположили в земята Ефремова. И разтрепери се сърцето на Ахаза и сърцето на народа му, както се от вятър люлеят дървета в гора.
3И каза Господ на Исаия: излез ти и син ти Шеарясув да посрещнеш Ахаза накрай водопровода на горния водоем, по пътя към нивата на тепавичаря,
4и му кажи: внимавай и бъди спокоен; не бой се, и да не отпада сърцето ти пред двата края на тия димящи главни, от разпаления гняв на Рецина, на сирийци и на сина Ремалиев.
5Сирия, Ефрем и синът Ремалиев кроят против себе си зло, думайки:
6да идем против Иудея и да я размирим, да я завладеем и да й поставим за цар Тавеиловия син.
7Но Господ Бог тъй казва: това няма да стане и не ще се сбъдне;
8защото глава на Сирия е Дамаск, и глава на Дамаск - Рецин; а подир шейсет и пет години Ефрем ще престане да бъде народ;
9и глава на Ефрема е Самария, и глава на Самария - синът Ремалиев. Ако не вярвате, то е, защото не сте удостоверени.
10И продължаваше Господ да говори на Ахаза и рече:
11искай за себе си личба от Господа, твоя Бог: искай или в дълбинето, или във висинето.
12И рече Ахаз: няма да искам и няма да изкушавам Господа.
13Тогава Исаия рече: слушайте, прочее, доме Давидов! нима ви е малко, дето дотягате на людете, та искате да дотягате и на моя Бог?
14Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.
Битие 5.32-6.8 (Вечерня)
32Ной беше на петстотин години; и роди Ной (трима синове:) Сима, Хама и Иафета.
1Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери,
2тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше.
3И рече Господ (Бог): няма Моят Дух да бъде вечно занемарван от (тия) човеци, защото са плът; нека дните им бъдат сто и двайсет години.
4В онова време имаше на земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки, и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци.
5И видя Господ (Бог), че развратът между човеците на земята е голям, и че всичките им сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време;
6и разкая се Господ, задето беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7И рече Господ: ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих; от човек до скот, гадове и птици небесни ще изтребя, защото се разкаях, задето ги създадох.
8А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога).
Притчи 6.20-7.1 (Вечерня)
20Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;
21вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.
22Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:
23защото заповедта е светило, и поуката - светлина, и назидателните поуки - път към живота,
24за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.
25Не пожелавай хубостта й в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,
26защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.
27Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?
28Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?
29Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.
30Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;
31хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.
32Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:
33бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,
34защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,
35няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.
1Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, - и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
Жития на светиите
Светият ни отец Авксентий (470)
Той е от персийски произход, роден в Сирия. Като млад мъж се е отличил като член на двора на император Теодосий Млади. Виждайки суетата на светските почести и удоволствия, той става монах в Константинопол; но когато хората започват да възхваляват неговата святост, той бяга в планината Оксея близо до Халкедон, която по-късно става известна като планината на Авксентий. Там той построил малка колиба и живял в уединение; но с времето бил открит от някои овчари и вярващите започнали да пристигат във все по-голям брой за неговото учение, благословия, молитви и изцеление. Той извършил безброй чудеса, но смирението му било такова, че винаги се стремял да избегне те да му се приписват. Когато го молели да се моли за изцеление на някого, той се опитвал да откаже, казвайки: „И аз съм грешен човек.“ Но когато хората го убеждаваха с молбите си, той призоваваше всички да се молят заедно за изцеление; или им напомняше, че Бог ще даде според вярата им; или казваше на болния: „Господ Иисус Христос те изцелява.“ Когато император Марциан свика Четвъртия вселенски събор в Халкедон, той заповяда отшелникът да се присъедини към събранието на светите отци. Авксентий отказа, като каза, че учението на доктрината е от компетенцията на епископите, а не на монасите. Пратениците на императора го заведоха насила. Той беше посрещнат с почести от императора и потвърди всички решения на Събора.
Той никога не се върна на планина Оксея, а се засели на още по-диво и отдалечено място на планина Скопа, която по-късно стана известна като планина Св. Авксентий. Учениците му построиха малка дървена колиба с един прозорец, през който той можеше да разговаря с непрекъснатия поток от посетители. Той почина в мир през 470 г. Голяма тълпа се събрала за погребението му, а светите му мощи били поверени на женски манастир, чийто духовен отец бил той.
Планината Св. Авксентий скоро се превърна в център на исихастичния живот с седем манастира.
Свети Кирил, равен на апостолите и просветител на славяните (869)
Вижте съвместното честване на светиите Кирил и Методий на 11 май.
Почитаемият Марон, отшелникът от Сирия (ок. 423)
Този аскет и чудотворец е бил приятел на Свети Йоан Златоуст. Прочетете за неговия живот тук.