Православен  Календар

10 Февруари 2037
Сирни вторник

Пост — Месопуст

Почитани светии

  • Преп. Ефрем Сирин
  • Нашият Свети Отец Ефрем Сирин (373)
  • Нашият Свети Отец Исаак Сириец, епископ на Ниневия (VII в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Юда 1-10 (Апостол)

1Иуда, раб на Иисуса Христа, а брат на Иакова - до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа: 2милост вам и мир и любов да изобилва. 3Възлюбени, като имам голямо усърдие да ви пиша за общото наше спасение, счетох за нужно да ви пиша и помоля - да се подвизавате за вярата, веднъж завинаги предадена на светиите. 4Защото са се вмъкнали някои човеци, чието осъждане е отдавна предназначено, нечестивци, които обръщат благодатта на Бога нашего в разпътство и се отричат от едничкия Владика Бога и Господа нашего Иисуса Христа. 5Искам да ви напомня, - макар да знаете вече това, - че Господ, като избави народа от Египетската земя, погуби отпосле ония, които не вярваха; 6ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден. 7Както Содом и Гомора и околните градове, които по същия начин като тях блудствуваха и налитаха на друга плът, станаха за пример с това, че бидоха наказани с вечен огън, - 8също тъй ще бъде и с тия, които, бълнувайки като насъне, сквернят плътта, презират началниците и хулят властта. 9А Михаил Архангел, когато се препираше с дявола за Моисеевото тяло, не посмея да произнесе хулна присъда, а рече: Господ да ти забрани. 10А тия хулят това, що не знаят; което пък по природа като безсловесните животни знаят, в него се разтляват.

Лука 22.39-42, 45-23.1 (Евангелие)

39И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му. 40А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение. 41И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше, 42като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята. 45Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; 46и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение. 47Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е. 48А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески? 49Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. 51Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го. 52А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! 53Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака. 54Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч. 55Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. 56Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. 57Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам. 58След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм. 59А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. 60Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя. 61Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62И като излезе вън, горко плака. 63Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; 64и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? 65И много други хули казваха против Него. 66А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си; 67и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате; 68ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете; 69отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила. 70И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз. 71А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

1И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,

Жития на светиите

Нашият Свети Отец Ефрем Сирин (373)

Често го наричат „Арфата на Светия Дух“ заради възвишеността на неговите писания. Роден е в Нисибис, Месопотамия, около 306 г. Приел е християнската вяра още в младостта си и заради това е бил изгонен от дома си от баща си, езически свещеник. Попаднал е под грижите на Св. Яков от Нисибис (13 януари), който е бил един от епископите на Никейския събор. Той води строго аскетичен живот, отказвайки се от всички притежания и лишавайки се от всякакви удобства. Казват, че от очите му постоянно текат сълзи: сълзи на разкаяние за собствените му грехове или сълзи на радост, докато съзерцава чудесата на Божията благодат.

На двадесет години той се кръстил и се оттеглил в пустинята, след което се заселил в Едеса. Веднъж, докато вървял към града, към него се приближила блудница. Преструвайки се, че приема предложението ѝ, той я завел на градския площад и ѝ предложил да лежат заедно там, на видно място. Ужасена, жената го смъмри, казвайки: „Нямаш ли срам?“ Светият отговори: „Бедна жено, ти се страхуваш да не те видят другите хора; но защо не се страхуваш да те види Бог, Който вижда всичко и в последния ден ще съди всичките ни дела и най-тайните ни мисли?“ Жената се покая и с помощта на светеца започна нов живот.

Светецът се върнал за известно време в пустинята, а след това в Нисибис, за да помогне на персийските християни, преследвани, защото били считани за съюзници на римляните. Когато Нисибис най-накрая паднал под персийско владичество, св. Ефрем и неговият духовен отец св. Яков се заселили в Едеса. По това време Едеса беше разтърсвана от гностическия еретик Бардаисан, чиито хитрости включваха съчиняването на привлекателни химни, които ставаха популярни и отклоняваха мнозина от истината. Вземайки оръжията на самия Бардаисан, св. Ефрем състави редица химни, красиви по текст и мелодия, които поетично излагаха истинската вяра.

Чувайки за святостта на Свети Василий Велики, Свети Ефрем пътува до Кападокия, за да се срещне с него. Записано е, че при първата им среща Свети Василий го поздравява: „Ти ли си Ефрем, който красиво е навел глава и е поел върху себе си игото на спасителното Слово?“; на което Свети Ефрем отговаря: „Аз съм Ефрем, който си пречи да върви по пътя към небето.“ След като разговарял известно време със сирийския светец, Свети Василий възкликнал: „О, ако само имах твоите грехове!“ Тогава Василий ръкоположил Свети Ефрем в дяконство. Би го ръкоположил и за свещеник, но Свети Ефрем, чувствайки се недостоен, отказал да бъде ръкоположен, както тогава, така и за остатъка от живота си.

Светецът се върнал към живот в уединение; но когато през 372 г. в Едеса настъпил глад, той излязъл, за да изобличи богатите, че не споделят богатството си с бедните. Някои отговориха, че не познават никого, на когото да поведат имуществото си, затова Свети Ефрем ги убеди да дадат милостинята си на него, за да я разпредели на бедните. Като истински дякон, той се грижеше за болните със собствените си ръце. На следващата година той почина в мир.

Свети Ефрем е първият, който използва химнография и песен, за да изрази учението на Църквата, и затова може да бъде наречен първият химнограф на Църквата. Неговите произведения вероятно са били вдъхновение за свети Роман Мелодист, също сириец. Казват, че е написал повече от три милиона стиха на сирийски, в допълнение към много проповеди и трактати. Преведена е само малка част от неговото творчество.

Красива подборка от писанията на Свети Ефрем може да бъде намерена в „Духовен псалтир“, сборник, редактиран от Свети Теофан Затворник, достъпен на английски език.

Нашият Свети Отец Исаак Сириец, епископ на Ниневия (VII в.)

Той е роден в началото на VII век на Изток. Мястото на раждането му не е ясно: „Великият часослов“ казва, че е роден в Източна Арабия (днешния Катар); „Синаксарион“ – че е роден в Кюрдистан. Още млад той влиза в Лаврата на Св. Матей заедно с брат си, но след няколко години монашески живот, като е напреднал далеч в послушанието и молитвената практика, той се оттегля в пустинята. Славата му за святост достигнала до град Ниневия, където хората убедили йерархията да го ръкоположи за техен епископ през 670 г. Неохотно, но послушно, Св. Исаак поел задълженията на пастир на своето стадо в Ниневия. След няколко месеца бил призован да разреши спор между двама вярващи, но те отхвърлили съвета му и казали: „Остави Евангелието си настрана от този въпрос!“ Светият епископ каза: „Ако те не са готови да се подчинят на заповедите на нашия Господ, за какво им съм аз?“, и се оттегли да живее като отшелник в планините на Кюрдистан. По-късно той се установи в манастира Рабан Шапур, където написа своите „Аскетични проповеди“ и други скъпоценни произведения за духовния живот. Там той почина в мир.

Славата на проповедите на Свети Исаак се разпространи и около сто години след написването им те бяха преведени от сирийски на гръцки от двама монаси в Палестина. В този вид те се разпространиха из целия монашески свят, превръщайки се в ценен пътеводител за онези, които търсят пълнотата на молитвения живот. Синаксарионът казва: „Книгата на Свети Исаак е, заедно с „Стълбата“ на Свети Йоан Климак, незаменим пътеводител за всяка православна душа, за да пътува безопасно към Бога. Затова, не много отдавна, един свят духовен отец, Йероним от Егина (починал през 1966 г.), препоръча да се проси, ако е необходимо, за да може да се купи екземпляр.“ Ние сме благословени да разполагаме с добър превод на „Аскетичните проповеди“ на английски език.

Свети Исаак е много необичаен случай на православен светец, живял извън каноничните граници на Църквата: той е бил епископ на „несторианската“ общност, днес наричана понякога „източноправославна“. Чистотата на неговата православна вяра е толкова ясно видима в неговите писания, че Църквата все пак е признала неговата святост.

⚠ Съобщи за неточност