Православен  Календар

01 Февруари 2037
Неделя на Блудния син

Няма пост

Почитани светии

  • Преп. Макарий Велики
  • Нашият Свети Отец Макарий (Макариос) Велики (ок. 390)
  • Свети отец Марк Евгеникос, митрополит на Ефес и изповедник на православната вяра (1443)

Библейски четива (Синодален превод)

Матей 28.16-20 (1-во утринно Евангелие)

16А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; 17и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. 18И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. 19И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, 20и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.

1 Коринтяни 6.12-20 (Апостол)

12Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо. 13Храната е за корема, и коремът за храната; но Бог ще погуби и едното и другото. Ала тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ - за тялото. 14Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си. 15Нима не знаете, че телата ви са Христови членове? И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница? Съвсем не! 16Или не знаете, че, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото казано е: "ще бъдат двамата една плът". 17А който се съединява с Господа, един дух е с Него. 18Избягвайте блудството; всеки грях, що прави човек, е извън тялото, а блудникът против собственото си тяло греши. 19Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си? 20Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии.

Лука 15.11-32 (Евангелие)

11И още каза: един човек имаше двама сина; 12и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота. 13Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. 14А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; 15и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; 16и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше. 17А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! 18Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, 19и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си. 20И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. 21А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син. 22А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; 23па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, 24защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят. 25А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; 26и като повика едного от слугите, попита: що е това? 27Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. 28Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. 29Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; 30а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле. 31А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; 32а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Жития на светиите

Нашият Свети Отец Макарий (Макариос) Велики (ок. 390)

Роден е около 300 г. в Египет и в младостта си е бил камилар. Докато все още живееше в селото си, той се оттеглил в малка килия, за да се посвети изцяло на аскеза и молитва. Когато хората там искали да го направят свещеник, той избягал в друго село. Там една млада жена, за която се разбрало, че е бременна, лъжливо обвинила Макарий, че е бащата. Макарий бил хванат, оскърбен и пребит, но не направил никакво усилие да се защити; вместо това поел още работа, за да издържа майката и детето й. Когато най-накрая се разкрила невинността му, жителите на града дошли да му поискат прошка; но той избягал в пустинята Скетис (сега наричана Вади Натрун). Тогава бил на трийсет години и до края на живота си прекарал в пустинята.

Скромността му и откъсването му от земните неща били толкова големи, че веднъж, когато забелязал крадец да краде малкото му имущество, той помогнал на мъжа да го натовари на камилата си, дори му посочил малкото неща, които беше пропуснал. Веднъж един демон му казал така: „Всичко, което правиш, правя и аз: ти постиш, но аз никога не ям; ти бдиш, но аз никога не спя; превъзхождаш ме само в едно: в смирението си. Заради това съм безпомощен срещу теб.“ Светецът казал, че демоните могат да бъдат разделени на две категории: онези, които възбуждат страсти като гняв, похот и алчност; и други, много по-страшни, които ни мамят чрез духовна илюзия, богохулство и ерес.

Свети Макарий скоро стана известен в цял Египет и много посетители идваха в неговия уединен дом. Той посрещаше всички с радост, не съдеше никого и предлагаше гостоприемство на всички. Състраданието му се простираше към всички и той се молеше дори за прокълнатите. Веднъж той намери черепа на езически свещеник, който се обърна към него, казвайки: „Всеки път, когато проявяваш милост към нас, които сме в мъки, потопени в огън и тъмнина, ние получаваме утеха и ни е позволено да видим лицата на нашите събратя по страдание.“

Свети Макарий стана ученик на Свети Антоний Велики и на свой ред се превърна в духовен отец на мнозина, които дойдоха да живеят близо до него в пустинята. Той се счита за основател на древната и почитаема монашеска общност в Скетис. На четиридесетгодишна възраст той беше ръкоположен за свещеник по настояване на Свети Антоний, за да не се налага на него и братята му да изминават четиридесет мили през пустинята до Нитрия, за да ходят на църква.

Знаейки, че скоро ще умре, той посети учениците си за последен път и им каза със сълзи в очите: „Нека плачем, братя, така че очите ни да се изпълват непрестанно със сълзи, преди да отидем там, където сълзите ни ще изгарят телата ни.“ Скоро след това той почина. Мощите му почиват в коптския манастир, който носи неговото име. Сборникът от петдесет духовни проповеди, приписвани на Свети Макарий, е съкровищница на православната духовност.

Свети отец Марк Евгеникос, митрополит на Ефес и изповедник на православната вяра (1443)

Този свят защитник на Единната, Света, Католическа и Апостолическа Църква е действал в последните дни на Византийската империя, когато, притиснат от всички страни от турците, императорът в отчаяние е търсил съюз с (или по-скоро подчинение на) папството, надявайки се да получи помощ от Запада. Свети Марк е бил този, който почти сам се е изправил, за да предотврати такава катастрофа за вярата.

Той е роден в Константинопол през 1392 г. в семейство на набожни родители. Получил е добро образование и изглеждало, че е предопределен за светска кариера, но на двадесет и шест години той се отказал от всички светски претенции и станал монах в малък манастир в Никомедия. Скоро турската заплаха го принудила да се върне в Константинопол, където, продължавайки монашеския живот, написал редица трактати за молитвата и догмите на Църквата. С времето той е ръкоположен за свещеник, а след това, по настояване на император Йоан VIII Палеолог, е назначен за митрополит на Ефес. Императорът също го убеждава да се присъедини към делегацията, която пътува към Събора във Флоренция, за да обсъди обединението на Православната църква и църквите под папството. (Свети Марк отива като екзарх на патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия, които не могат да присъстват.)

Гръцката делегация включваше императора и патриарха на Константинопол. Всички, включително митрополит Марк, започнаха с големи надежди, че от Събора може да произлезе истинско единство във вярата, но с напредването на заседанията скоро стана ясно, че папа Евгений и неговите богослови се интересуват единствено от осигуряване на подчинението на Източната църква на папството и неговата теология. Митрополитът се изказа категорично срещу различни латински догми като filioque и Чистилището, но гръцката делегация, отчаяна за западната помощ, се поддаде на удобството и се съгласи да подпише документ за съюз, който би отрекъл самата православна вяра. Свети Марк беше единственият член на делегацията, който отказа да подпише. Когато папата чу за това, той каза: „Епископът на Ефес не е подписал, така че не сме постигнали нищо!“

Когато делегацията се върна в Константинопол, подписалите фалшивия съюз бяха посрещнати с всеобщо осъждане от народа, докато митрополит Марк беше приветстван като герой. Църквите, ръководени от унионистите, скоро бяха почти празни, докато хората се стичаха в църквите, ръководени от верните на православието. Свети Марк напусна града, за да избегне съслужението с унионисткия патриарх. Той беше изпратен в изгнание от императора на остров Лемнос, но беше освободен през 1442 г. Той продължи да се противопоставя на унията до смъртта си през 1444 г. През 1452 г. унията беше официално провъзгласена в Константинопол, но очакваната помощ от Запада не дойде и градът падна в ръцете на турците през 1453 г.

⚠ Съобщи за неточност