Православен  Календар

06 Декември 2037
28-а неделя след Петдесетница

Рождественски пост — Разрешава се риба, вино и елей

Празници

  • Св. благоверен велик княз Александър Невски

Почитани светии

  • Свети Александър Невски (1263)
  • Свети отец Амфилок, епископ на Икония (395)

Библейски четива (Синодален превод)

Лука 24.36-53 (6-то утринно Евангелие)

36Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! 37Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; 38но Той им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат в сърцата ви? 39Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам. 40И като рече това, показа им ръцете и нозете. 41А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им рече: имате ли тук нещо за ядене? 42Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. 43И като взе, яде пред тях. 44И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите. 45Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията, 46и им рече: тъй е писано, и тъй трябваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, 47и да бъде проповядвано в Негово име покаяние и прощение на греховете у всички народи, начевайки от Иерусалим; 48а вие сте свидетели за това; 49и Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. 50И ги изведе вън до Витания и, като дигна ръцете Си, благослови ги. 51И, както ги благославяше, отдели се от тях и се възнасяше на небето. 52Те Му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. 53И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Колосяни 1.12-18 (Апостол)

12като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, 13избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, 14в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, 15и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; 16понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за Него е създадено; 17Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. 18И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство;

Галатяни 5.22-6.2 (Апостол, Св. Александър)

22А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, 23кротост, въздържание. Против такива няма закон. 24Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите. 25Ако живеем духом, по дух сме длъжни и да постъпваме. 26Да не бъдем пустославни, един други да се не дразним, един другиму да си не завиждаме.

1Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. 2Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов.

Лука 14.16-24 (Евангелие)

16А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; 17и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. 18И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. 19Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. 20Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. 21И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. 22И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. 23И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. 24Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани.

Матей 11.27-30 (Евангелие, Св. Александър)

27Всичко Ми е предадено от Моя Отец, и никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие. 28Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; 29вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си; 30защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко.

Жития на светиите

Свети Александър Невски (1263)

„Невски“ означава „от Нева (река)“. Този свят княз превел Русия през един от най-крехките и трудни периоди от нейната STORY. По-голямата част от нацията била смазана под 200-годишното господство на татарите, които опожарили Киев и установили там своята централна територия (известна като Златната Орда). По същото време тевтонски и шведски християнски нашественици се стремели да завладеят от Запада, а папа Инокентий IV от Рим се стремял, чрез обръщане във вярата или завоевание, да изопачи православната вяра на руския народ. В същото време постоянните войни между дребните руски господари правили обединената работа в полза на народа почти невъзможна. В този суров климат княз Александър Новгородски блестял като рядко срещано явление: истински християнски владетел. По време на глад той отварял хазната си за всички нуждаещи се. Няколко пъти пътувал до Златната Орда и дори до Монголия, за да се моли от името на своя народ за облекчение от татарското данъчно облагане и потисничество. Скоро след като става княз на Новгород през 1236 г., царството му е нападнато от силите на Швеция и Литва, заедно с Тевтонския орден, полумонашески военен орден, обещал да принуди славянските и балтийските народи да приемат римокатолицизма. През 1240 г., нощта преди малката му армия да се изправи срещу много по-мощните нашественици, Свети Александър получава видение: Светиите Борис и Глеб се появяват в лодка на река Нева, призовавайки ангелски гребци да побързат да помогнат на „техния сродник Александър“. Насърчен, Александър и малката му войска смазват противниците си в битка. Когато е призован за първи път да отдаде почит на хана, той отива сякаш на собствената си смърт, защото ханът изисква от поданиците си да се подчинят на езически обреди или да умрат, а князът знае, че никога няма да предаде Христовата вяра. Пред хана той казал: „Мой господарю, отдавам почит, че Бог ви е дал суверенитет, но не мога да се покланям на идоли, защото съм християнин и се покланям на единствения Бог в три лица, Създателя на небето и земята.“ Ханът, знаейки за неговата доблест и впечатлен от неговата почтеност, го приел като почетен гост. При друго посещение в Златната Орда, князът предотвратил татарско нашествие в отмъщение за въстанието на друг княз, ровил дълбоко в хазната му, за да откупи пленници, и получил управлението над цяла Русия. Заплахите от Запада продължили. Княз Александър твърдо се противопоставил на мисионерите, изпратени в кралствата му от папа Инокентий IV Римски; в отговор папата започнал това, което Синаксарионът нарича „истински кръстоносен поход“ срещу княза. През 1256 г. съюз от шведи, датчани, финландци и тевтонски рицари се опитал да превземе Новгород, но отново бил отблъснат от Александър, който за известно време окупирал Финландия. През 1260 г. светият княз предприема последно пътуване, за да се обърне към татарите, които увеличили данъка, наложен на руския народ, и отвеждали в робство онези, които не можели да плащат. След като получил намаление на данъка и облекчение за своя народ, той се отправя към дома си, но по пътя към дома, изтощен и болен от трудовете си, той предава душата си на Бога през 1263 г., служейки на народа си без почивка до края. На смъртния си одър той получава монашеска Велика схима и новото име Алексий. „Много чудеса и явления са се случили на гроба му, особено в навечерието на великите руски победи над татарите през 1380, 1552 и 1572 г. Светостта на светия княз е официално призната от Църквата през 1380 г., когато са открити нетленните му мощи. През осемнадесети век Петър Велики обявява Свети Александър Невски за защитник на руския народ.“ (Синаксарий)

Свети отец Амфилок, епископ на Икония (395)

„Сънародник и приятел на Свети Василий Велики и други велики светци от четвърти век, Амфилохий рано изоставил светската суматоха и се оттеглил в пещера, където, като уединеник, живял в аскеза четиридесет години. Епископският престол в Икония след това се опразнил и Амфилохий бил избран по чудесен начин и ръкоположен за епископ на Икония. Той бил чудесен пастир и велик защитник на чистотата на православната вяра и участвал във Втория Вселенски събор през 381 г. Борил се ревностно срещу Македоний, срещу арианите и евномианите. Лично умолявал Теодосий Велики да изгони арианите от всеки град в империята, но императорът не изпълнил молбата му. След няколко дни Амфилохий отново се явил пред императора. Когато епископът бил въведен в присъствената зала, императорът седял на трона си със сина си Аркадий, когото бил взел за съимператор, седнал отдясно му. Влизайки в стаята, Амфилохий…“ почитал Теодосий, но игнорирал Аркадий, сякаш го нямало. Разгневен от това, император Теодосий заповядал Амфилохий незабавно да бъде изгонен от двора. Тогава светецът казал на императора: „Виждаш ли, императоре, как не търпиш обида, отнесена към сина ти? По същия начин Бог Отец не търпи безчестие, отнесено към Сина Му, като се отвръща с отвращение от онези, които Го хулят, и се гневи на тази проклета арианска ерес.“ Чувайки това, императорът разбрал причината за привидното неуважение на Амфилохий към сина му и се удивил на неговата мъдрост и дързост. Сред много други произведения Амфилохий написал няколко книги за вярата. Той починал през 395 г. в дълбока старост и отишъл в безсмъртен живот.“ (Пролог)

Свети Амфилок е роднина на Свети Григорий Богослов: сестрата на баща му Нона (памята се 5 август) е майка на Свети Григорий. Самият Амфилок е бил приятел през целия живот и с тримата велики кападокийски отци: Свети Василий, Григорий Богослов и Григорий Нисийски.

⚠ Съобщи за неточност