Библейски четива (Синодален превод)
Яков 2.14-26 (Апостол)
14Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата?
15Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна,
16а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза?
17Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18Но ще рече някой: ти имаш вяра, пък аз имам дела; покажи ми вярата си без твоите дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
19Ти вярваш, че Бог е един: добре правиш; и бесовете вярват, и треперят.
20Но искаш ли да разбереш, о суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21Нали с дела се оправда Авраам, нашият отец, като положи върху жертвеника сина си Исаака?
22Видиш ли, че вярата съдействуваше на делата му, и чрез делата вярата стана съвършена?
23И изпълни се Писанието, което казва: "повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание", и той бъде наречен приятел Божий.
24Видите ли, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра?
25Също тъй нали с дела се оправда и блудницата Раав, като прие съгледвачите и ги изведе по друг път?
26Защото, както тялото без дух е мъртво, тъй и вярата без дела е мъртва.
Марк 10.46-52 (Евангелие)
46След това дохождат в Иерихон. И когато Иисус излизаше из Иерихон с учениците Си и с множество народ, синът Тимеев, Вартимей, който беше сляп, седеше на пътя и просеше.
47И като чу, че това е Иисус Назорей, той взе да вика и да говори: Сине Давидов, Иисусе, помилуй ме!
48Мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, помилуй ме!
49Иисус се спря и заповяда да го повикат. Викат слепия и му казват: дерзай, стани, вика те.
50Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса.
51И отговаряйки му, Иисус го запита: какво искаш да ти сторя? Слепият Му рече: да прогледам, Учителю!
52Иисус му рече: иди си, твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Иисуса по пътя.
Жития на светиите
Свети свещеномъченик Елевтерий, епископ Илирийски, и онези, които са с него (126)
Името му е форма на гръцката дума за „свобода“. Той е родом от Рим, чийто баща умира в ранна възраст, оставяйки го на отглеждането на майка му Антия, християнка, която го отглежда в страх Божий и любов към святостта. Неговата добродетел и способности са толкова очевидни, че е ръкоположен за свещеник на седемнадесет години, а на двадесет е назначен за епископ на Илирия, голяма епархия, обхващаща приблизително днешна Сърбия.
Пастирската и евангелистка дейност на младия епископ била толкова успешна, че много езичници били обърнати към вярата чрез него. Нарастващата му репутация привлякла вниманието на император Адриан, който изпратил един от висшите си офицери на име Феликс да арестува светия епископ. Но когато Феликс видял и чул Елевтерий, той бил пленен от неговото учение, повярвал в Христос и бил кръстен. Той и свети Елевтерий се върнали и се представили заедно пред императора, безстрашно изповядвайки вярата си.
Елевтерий е подложен на жестоки мъчения, по време на които градският префект Коремон, който е предложил някои от мъченията, е просветен чрез молитвите на светеца за враговете му и провъзгласява за Христос. Той е кръстен от Елевтерий и по-късно обезглавен. След време, когато става ясно, че огънят и мъченията няма да трогнат светия епископ, той е отведен в амфитеатъра и обезглавен. В момента на смъртта му майка му Антия се втурва напред и взема тялото му в ръцете си. Там и тя е обезглавена от палачите.
Бременните жени призовават Свети Елевтерий за безопасно раждане.
Свети мъченик Елевтерий Кубикулярий (4 в.)
Той произхождал от благородно семейство в Константинопол и се издигнал до ранга на Кубикуларий (камергер). Той бил не само съветник, но и близък приятел на императора (вероятно Юлиан Отстъпник). Но Елевтерий бил все по-развито желание да стане християнин; затова, получавайки разрешение от императорския двор, се преместил в провинцията на Витиния, където бил кръстен. Там построил къща, която криела подземен параклис.
Когато Елевтерий се завърнал в двора, някои завистливи придворни го издали на императора, който посетил вилата на Елевтерий и бил бесен, когато открил подземната църква. Когато светецът не се отрекъл от вярата си в Христос, императорът, пренебрегвайки всички предишни приятелски връзки, го обезглавил.
Свети мъченик Вакх Нови (787)
По време на управлението на Константин VI и Ирина, реставратори на светите икони, Светата земя е под контрола на мюсюлманските араби. Много християни там отстъпват от вярата, поставяйки почестите и сигурността в този свят над вечната си радост. Един от тях е бащата на този светец, който отглежда седем деца като мюсюлмани. Съпругата му обаче никога не се отказва от вярата си и се моли постоянно за обръщането на съпруга и децата си във вярата. След смъртта на бащата, третият ѝ син Дачак заявява, че желае да стане християнин. Той е кръстен в манастира „Свети Сава“ близо до Йерусалим, получавайки името Вакхус, и е решен да стане монах. Но игуменът, страхувайки се от репресии срещу манастира, го изпраща обратно в дома му в Йерусалим. Братята му, виждайки радостта и смелостта му в изповядването на вярата, решават да приемат свето кръщение, с изключение на един, който донася Вакхус на властите. Той е арестуван и изправен пред съдията и когато се оказва твърд в изповядването на Христос, е обезглавен.
Нашият преподобни отец Трифон Колски, апостол на Лапония (1583), и неговият ученик Свети мъченик Йона (1590)
Свети Трифон е син на свещеник от Новгород. Синаксарът записва, че в момента на раждането му, по време на утренската служба, се пеел стихът „Блажен е животът на ония, които живеят в пустинята“. През 1525 г. той бил подтикнат от божествено откровение да избяга в далечния север на Русия и да живее като отшелник. Той се установил близо до река Кола, където посвещавал нощите си на молитва, а дните си на провъзгласяване на Христовото Евангелие на местните народи. Езичниците в началото били враждебни, но търпението и смирението му ги спечелили и той покръстил мнозина. Той им построил църква със собствените си ръце на брега на Ладожкото езеро, а по-късно основал там манастир. Свети Трифон починал през 1583 г. Той предсказал собствената си смърт и предстоящото разрушение на манастира от шведите, което се случило през 1590 г. Всички монаси били избити. Първата жертва, старецът Йона, извършил много чудеса в манастира след възстановяването му.