Библейски четива (Синодален превод)
Евреи 9.8-10, 15-23 (Апостол)
8Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,
9която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,
10а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.
15И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.
16Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;
17понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.
18Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.
19Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и чернена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,
20думайки: "тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог".
21Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.
22И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.
23И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно - с по-добри от тия жертви.
Марк 8.22-26 (Евангелие)
22След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Го да се докосне до него.
23Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
24Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
25После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
26И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
Жития на светиите
Свети пророк Авакум (Авакум) (7 в. пр.н.е.).
Той пророкувал по времето на Йоаким, точно преди еврейският народ да бъде отведен в плен във Вавилон. Самият той избягал от плен и след разрушението на Йерусалим се върнал в родината си. Веднъж носел храна на жетварите си, когато ангел го пренесъл във Вавилон, за да нахрани пророк Даниил в лъвския ров, а след това го отнесъл обратно в Юдея (това е разказано в пълната версия на книгата на Даниил, гл. 6 LXX). Третата глава на неговото пророчество се използва като Четвърта песнопение на Утринния канон (песента обикновено се пее изцяло само в манастири по време на Великия пост, но ермосът на Четвъртата песнопение, изпълняван в много енории, обикновено се отнася до пророка). Неговите свети мощи били намерени чрез откровение в Палестина по време на управлението на Теодосий Велики и там бил построен параклис. Името му означава „Отец на Възкресението“.
Света мъченица Миропея от Хиос (251)
Тя е родена в Ефес. При кръщението е посветена от майка си да служи в светилището на Света Ермиона, една от четирите дъщери на апостол Филип. Много поклонници идвали, за да бъдат помазани с чудотворно миро, извиращо от тялото на Света Ермиона - и от службата си в светилището Миропа получила името, с което е известна. По-късно тя и майка ѝ отишли на остров Хиос, за да избягат от преследването на император Деций.
Когато светият мъченик Исидор (14 май) бил обезглавен, Миропа тайно възстановила тялото му и го погребала с почести. Управителят Нумерий бил разгневен и заповядал на войниците си да намерят тялото, иначе сами ще бъдат обезглавени. Неспособна да позволи на невинни хора да страдат заради постъпката ѝ, Миропа се явила на управителя и му казала къде е погребала тялото. По заповед на Нумерий светото момиче било измъчвано и хвърлено в затвора. Там небесна светлина осветила килията ѝ и самият свети Исидор ѝ се явил с сонм ангели, казвайки: „Мир на теб, Миропа: твоята молитва се възнесла до Бога и скоро ще бъдеш с нас и ще получиш приготвения за теб венеца.“ Миропа, изпълнена с радост, предала душата си на Бога в този момент. Един от стражите, които били свидетели на тези събития, повярвал в Христос и не след дълго бил кръстен и приел мъченическа смърт.
Свети отец Атанасий „Възкресналият“, затворник от Киевските пещери (1176 г.)
След много години аскетична борба, Атанасий починал и бил подготвен за погребение. След като лежал мъртъв два пълни дни, той необяснимо се върнал към живот: монасите, които дошли да го погребат, били смаяни да го видят седнал и плачещ. Братята се събрали около него и му задали много въпроси за това, което е видял за отвъдния свят, но той отговорил само: „Спасете се!“. Когато го притиснали още повече, той казал: „Ако ви кажа, няма да ми повярвате, нито ще искате да ме слушате“. Последният му отговор бил: „Покайте се всеки миг и се молете на Господ Иисус Христос и на Неговата пречиста Майка“. След това се затворил в килията си и живял още дванадесет години, приемайки само хляб и вода и никога повече не говорейки с никого.
Свети (Стефан) Урош, крал на Сърбия (1367)
„Син на крал Душан, той управлявал по време на трудния период на падането на Кралство Сърбия. Смирен, благочестив и кротък, той отказал да се опита да ограничи властта на могъщите благородници със сила. Сред тях бил и Вукашин, който довел до смъртта му. Добрият крал Урош претърпял мъченическа смърт на 2 декември 1367 г. на тридесет и една години. Убит от хора, той бил прославен от Бога. Чудотворните му мощи били съхранявани в манастира Язак във Фрушка гора, откъдето били пренесени в Белград през 1942 г. по време на Втората световна война и поставени в катедралата до телата на княз Лазар и деспот Стефан Щилянович. По време на управлението на този благосклонен крал, манастирът „Свети Наум“ бил построен край Охридското езеро от един от благородниците на Урош, Гргур.“ (Пролог)
Свети Порфирий Кавсокаливийски (1991) (19 ноември ст. ст.)
Един от истинските богоносни старци на нашето време, той беше прославен от Църквата през 2013 г.