Православен  Календар

11 Декември 2037
Петък от 29-а седмица след Петдесетница

Рождественски пост

Почитани светии

  • Преподобномъченик и изповедник Стефан Нови
  • Свети отец, изповедник и мъченик Стефан Нови (767)
  • Св. 15 Тивериуполски (Струмишки) свещеномъченици (II в.)

Библейски четива (Синодален превод)

Евреи 7.18-25 (Апостол)

18А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност, 19защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога. 20И доколкото това ставаше не без клетва 21(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя - с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: "кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков"), 22дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус. 23Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват; 24а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго. 25Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.

Лука 21.37-22.8 (Евангелие)

37Денем Той поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска. 38И целият народ подраняваше при Него в храма да Го слуша.

1Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха; 2а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа. 3И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте. 4И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде. 5Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари; 6и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа. 7И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне, 8и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.

Жития на светиите

Свети отец, изповедник и мъченик Стефан Нови (767)

Той е роден в Константинопол през 715 г. от благочестиви родители на име Йоан и Анна. Майка му често се е молила на Пресвета Богородица да ѝ се роди син и е получила откровение от Дева Мария, че ще зачене сина, когото желае. Когато детето се ражда, тя го кръщава Стефан, следвайки пророчество на патриарх Свети Герман (честван на 12 май). Стефан постъпва в монашески живот като младеж и се отличава с аскетизъм и добродетел, че отшелниците на планината Авксентий го назначават за свой водач още в млада възраст. „По време на управлението на Константин V (741-775) Стефан показва любовта си към Православието, борейки се за Вярата... Освен че е свиреп иконоборец, Константин подготвя безмилостно преследване на монашеството. През 754 г. той свиква събор, който анатемосва светите икони. Тъй като Свети Стефан отхвърля този събор, императорът формулира лъжливи обвинения срещу него и го изгонва. Но докато е в изгнание, Свети Стефан извършва изцеления със свети икони и отвръща мнозина от иконоборството.“ Когато отново бил доведен пред императора, той му показал монета и попитал чий образ е на нея. „Моят е“, казал тиранинът. „Ако някой потъпче твоя образ, подлежи ли на наказание?“, попитал светецът. Когато стоящите наоколо отговорили с „да“, светецът изстенал поради слепотата си и казал, че ако смятат, че обезчестяването на образа на тленен цар е достойно за наказание, какви мъки ще получат онези, които потъпчат образа на Владиката Христос и на Божията Майка? Тогава той хвърлил монетата на земята и я стъпкал. Той бил осъден на единадесет месеца окови и затвор. По-късно бил влачен по земята и бил убит с камъни, подобно на Стефан Първомъченик; затова е наречен Стефан Нови. Накрая бил ударен с дървена тояга в слепоочието и главата му била разбита, и така той издъхнал през 767 г. (Великият часовник)

Св. 15 Тивериуполски (Струмишки) свещеномъченици (II в.)

Петнадесетте Тивериуполски (Струмишки) мъченици са ранохристиянски светци, пострадали за вярата през II в. по време на гоненията на римските императори. Тивериуполис (днешна Струмица, Северна Македония) е бил римски град, в който ранното християнство се разпространило бързо.

След покръстването на България през 864 г. княз Борис I нарежда на управителя Тарадин да издири мощите на петнадесетте мъченици. Те са открити и стават обект на дълбоко почитание сред българския народ. Мощите им са извършвали множество чудеса и изцеления.

⚠ Съобщи за неточност