Православен  Календар

24 Ноември 2037
Вторник от 27-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Мъченици Мина, Виктор и Викентий
  • Нашият праведни отец Теодор Студит (826)

Библейски четива (Синодален превод)

1 Тимотей 5.11-21 (Апостол)

11А по-млади вдовици не приемай, защото, кога пренебрегнат Христа, искат да се женят. 12Те подпадат под осъждане, защото са отхвърлили първото си обещание; 13освен това, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава. 14И тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща и да не дават никакъв повод на противника за похула; 15защото някои вече се повлякоха подир сатаната. 16Ако някой верен или вярна имат в къщата си вдовици, да ги приглеждат, та църквата да се не товари и да може да приглежда истинските вдовици. 17Презвитерите, които добре изпълняват предстоятелската си служба, да се удостояват с двойна почет, най-вече пък ония, които се трудят в слово и поучение. 18Защото Писанието казва: "не вързвай устата на вол, който вършее", и: "работникът заслужава своята заплата". 19Обвинение против презвитер не приемай, освен при двама или трима свидетели. 20Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх. 21Заклевам те пред Бога, пред Господа Иисуса Христа и пред избраните Ангели, да спазваш това без предубеждение и да не вършиш нищо по пристрастие.

Лука 17.26-37 (Евангелие)

26И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: 27ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. 28Също тъй, както беше и в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха; 29но, в който ден Лот излезе из Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички; 30тъй ще бъде и в оня ден, кога се яви Син Човеческий. 31В оня ден, който бъде на покрива, а нещата му вкъщи, той да не слиза да ги взима; и който бъде на полето, тъй също да се не обръща назад. 32Спомняйте си Лотовата жена. 33Който поиска да спаси душата си, ще я погуби; а който я погуби, ще я оживи. 34Казвам ви: в нея нощ ще бъдат двама на една постелка: единия ще вземат, а другия ще оставят; 35две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят; 36двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят. 37На това Му рекоха: де, Господи? А Той им рече: дето бъде тялото, там ще се съберат и орлите.

Жития на светиите

Свети мъченик Мина (ок. 304 г.)

Този свети мъченик е бил египтянин и войник по време на царуването на Диоклециан и Максимиан. Въпреки че е бил известен с доблестта си в битки, той се отказва от войнишкия си чин, когато легионът му получава заповед да пленява християни в Северна Африка. Бягайки в планините, той пребивава там известно време в мълчание и уединение, посвещавайки дните си на молитва. След време се явява на езически фестивал, отрича идолите и се обявява за християнин. Заради това е предаден на управителя на града, който го подлага на ужасни мъчения и накрая го обезглавява. Някои вярващи вземат част от мощите му и ги погребват с почести близо до езерото Мареотис, на около тридесет мили от Александрия. Църквата, построена над гробницата му, се превръща в място за поклонение не само за безброй египтяни, но и за християни от цял свят: открити са доказателства за пътувания до неговото светилище чак от Ирландия.

Синаксарийът разказва за намесата на светеца във Втората световна война: „През юни 1942 г., по време на Северноафриканската кампания, която е била решаваща за изхода на Втората световна война, германските сили под командването на генерал Ромел са били на път за Александрия и са спрели близо до място, което арабите наричат Ел-Аламейн на името на свети Мина. Там е имало древна разрушена църква, посветена на светеца; и там някои хора казват, че е погребан. Тук по-слабите съюзнически сили, включително някои гърци, са се изправили срещу числено и военно превъзхождащата германска армия и резултатът от предстоящата битка е изглеждал сигурен. През първата нощ на сражението свети Мина се е появил сред германския лагер начело на керван от камили, точно както е бил изобразен по стените на разрушената църква на една от стенописите, изобразяващи неговите чудеса. Това изумително и ужасяващо привидение е подкопало германския морал дотолкова, че е допринесло за блестящата победа на съюзниците. Църквата „Свети Мина“ е възстановена в знак на благодарност и там е основан малък манастир.“

Нашият праведни отец Теодор Студит (826)

„Свети Теодор Студит е роден в Константинопол през 759 г.; благочестивите му родители са се казвали Фотин и Теоктист. Той приема монашески стрит в младостта си в манастира, наречен Сакудион, и става игумен там през 794 г. Около 784 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за презвитер от светейши патриарх Тарасий. След като се присъединява към братството на манастира Студий (който е кръстен на своя основател Студий, римски консул), светецът получава прозвището „Студит“.“ Той се оказал пламенен ревностен пазител на преданията на Отците и се борил дори до смърт заради почитта си към светите икони. Заради благочестивата си ревност изтърпял три изгнания. По време на третото, на което бил осъден от иконоборческия самодържец Лъв Арменец, той смело издържал бит, връзване и водене от една тъмна тъмница в друга в продължение на цели седем години. Накрая бил отзован от изгнание от Михаил Заекващия. Получавайки по този начин кратка почивка от трудовете си на дълго издръжливост, той починал в Господа на 11 ноември 826 г., една неделя, докато учениците му, които стояли около него, пеели 118-ия псалом. Някои казват, че след като получил непорочните Тайни, той самият започнал да пее този псалом. И стигайки до стиха „Никога няма да забравя Твоите повеления, защото в тях си ме съживил“ (ст. 93), той предал духа си, след като живял шестдесет и седем години. В допълнение към другите си свещени писания, той съставил, в сътрудничество с на брат му Йосиф, почти цялата умилостивяваща книга на Триода.“ (Великият часовослов)

Свети Теодор помага за основаването на Студийския (или Студионския) манастир в Константинопол и е негов игумен. Под негово ръководство Студийският манастир се превръща във водещ център на православното благочестие и византийската култура на своето време. Монасите живеят радикално обикновен живот: те дори не са имали собствени килии, а са спяли в големи спални помещения.

⚠ Съобщи за неточност