Православен  Календар

17 Октомври 2037
Събота от 21-а седмица след Петдесетница

Няма пост

Почитани светии

  • Свещеномъченик Иеротей, епископ Атински
  • Обретение мощите на Гурий Казански и Варсануфий Тверски
  • Свещеномъченик Йеротеос, епископ на Атина (I в.)
  • Светият ни отец Амон Египетски (IV в.)

Библейски четива (Синодален превод)

2 Коринтяни 3.12-18 (Апостол)

12Прочее, като имаме такава надежда, ние действуваме с голямо дръзновение, 13а не както Моисей, който туряше покривало на лицето си, за да се не взират синовете Израилеви в края на преходното. 14Ала умовете им се затъпиха, понеже и доднес, кога се чете Ветхият Завет, остава неснето същото покривало, което се снима чрез Христа. 15И доднес, кога се чете Моисей, покривало лежи на сърцето им. 16Но, кога се обърнат към Господа, покривалото се снима. 17А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода. 18А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.

Лука 6.1-10 (Евангелие)

1В съботата, първа след втория ден на Пасха, случи Му се да минава през посевите, и учениците Му късаха класове и, като ги стриваха с ръце, ядяха. 2А някои от фарисеите им рекоха: защо вършите това, което не бива да се върши в събота? 3Иисус им отговори и рече: нима не сте чели, що стори Давид, когато огладня сам и ония, които бяха с него? 4Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен самите свещеници, и яде, и даде на ония, които бяха с него? 5И рече им: Син Човеческий е господар и на съботата. 6Случи Му се и в друга събота да влезе в синагогата и да поучава. Там имаше един човек, комуто дясната ръка бе изсъхнала. 7А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали ще го излекува в събота, за да намерят обвинение против Него. 8Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: стани и се изправи насред. И той стана и се изправи. 9Тогава Иисус им рече: ще ви попитам: какво е позволено да прави човек в събота: добро ли, или зло? Да спаси ли една душа, или да погуби? Те мълчаха. 10И като ги изгледа всички, рече на човека: протегни си ръката. Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.

Жития на светиите

Свещеномъченик Йеротеос, епископ на Атина (I в.)

Вероятно е бил първият епископ на Атина, ръкоположен от самия Свети апостол Павел. Свети Дионисий (виж 3 октомври) описва Свети Йеротеос като свой учител и приятел „след Павел“. Заедно със Св. Дионисий, Св. Йеротеос бил чудесно пренесен от силата на Светия Дух, за да присъства при апостолите при Успение Богородично. Починал в мир.

Светият ни отец Амон Египетски (IV в.)

„Родителите на нашия свети отец Амон починаха, когато той беше още дете. Той беше отгледан от чичо си, който го ожени, когато той беше още много млад. В нощта на сватбата си, веднага щом той и съпругата му се оттеглиха в брачната стая, Амон взе Свещеното Писание и прочете пасажа от Посланието до коринтяните, където апостолът говори за недостатъците на брака поради всички неприятности и грижи, които го съпътстват, докато девиците, посветени на Господа, могат да се посветят без разсейване на молитвата и на духовния труд. И двамата съпрузи приеха буквално следните думи: Отсега нататък, нека онези, които имат жени, да бъдат като че ли нямат... и онези, които се занимават със света, като че ли нямат нищо общо с него (1 Кор. 7:29,31) . Те решиха да останат в девственост и да се оттеглят заедно в пустинно място, където да се отдадат на молитва и пост. Тръгнаха към планината Нитрия, на известно разстояние от Александрия, и се настаниха там в малка колиба. Но, живеейки заедно като мъж и жена, скоро осъзнаха, че е нецелесъобразно да предизвикват природата и да провокират атаките на демоните. Затова се разделиха, всеки да живее отделно в аскеза. Амон никога не употребяваше вино или масло, а се хранеше само със сух хляб, който ядеше на всеки два или три дни.

„Начинът му на живот беше угоден на Господа и много братя, които искаха да прегърнат монашеския живот, скоро дойдоха да се присъединят към него. Когато пристигнеше нов кандидат, Амон веднага му предоставяше собствена килия с всичко необходимо в нея, а другите братя тайно носеха провизии на новодошлия или каквото друго, което можеше да му е полезно. Това показваше, че братската любов беше на първо място сред законите, спазвани в това постоянно растящо братство. За няколко години, под ръководството на Амон, пустинята Нитрия се превърна в истински град. Някои от братята вече искаха да си построят килии на разстояние, където да могат да живеят в по-голяма уединеност, така че когато един ден Свети Антоний Велики дойде да го посети, Аба Амон потърси съвета му относно мястото, което да избере. В деветия час, след като заедно хапнаха скромна храна, те се разходиха из пустинята до залез слънце, когато издигнаха кръст на мястото, до което бяха стигнали, така че онези, които желаеха, да могат да си построят килии там с благословията на двамата старейшини. „По този начин“, каза Аба Антоний, „братята, идващи от Нитрия, след хранене в деветия час, за да видят онези, които са тук, ще се срещнат с тях в този момент. И ако онези, които напускат това място, за да отидат в Нитрия, правят същото, те няма да загубят своята хесихия (тишината).“ Така се създаде пустинята Келия („Келиите“) на почти двайсет километра от Нитрия. Скоро там живееха повече от шестстотин монаси, всеки в собствената си келия.

„Свети Амон и Свети Антоний бяха обединени от дълбока духовна дружба. Когато Аба Амон предаде душата си в мир на Господа в Нитрия, Антоний, далеч на своята планина, прекъсна разговора, който водеше с някои монаси, и в екстаз видя душата на Амон да се издига към Небето, придружена от радостните химни на множество ангели. Сред другите думи, вдъхновени от Светия Дух, Свети Амон каза: „Търпете всички, както Бог търпи вас.“ (Синаксарион)

⚠ Съобщи за неточност