Библейски четива (Синодален превод)
Марк 16.9-20
(3-то утринно Евангелие)
9Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина, от която бе изгонил седем бяса.
10Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха;
11но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха.
12След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село.
13И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха.
14Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал.
15И рече им: идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари.
16Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.
17А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици;
18ще хващат змии, и, ако изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди; на болни ще възложат ръце, и те ще бъдат здрави.
19А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20Те пък отидоха и проповядваха навсякъде; и Господ им помагаше и подкрепяваше словото с личби, от каквито то се придружаваше. Амин.
Римляни 5.1-10 (Апостол)
1И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4търпението - опитност, опитността - надежда,
5а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
Матей 6.22-33 (Евангелие)
22Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло;
23ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?
24Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
25Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
Жития на светиите
свещеномъченик Доротей, епископ Тирски (361 г.)
Той става епископ на Тир във Финикия по време на управлението на Диоклециан. Преследванията при Диоклециан и Максимиан го отвеждат в Тракия; след смъртта им той се завръща в Тир. Преследванията избухват отново при Юлиан Отстъпник и Доротей е заловен и измъчван до смърт на 107-годишна възраст. Той пише учени произведения на гръцки и латински език, разказващи живота на пророците и светците.
Свети наш отец Теодор Отшелник и Чудотворец (583)
Той живял много години като отшелник в пустинята на река Йордан и след дълга и тежка аскетична борба получил дара на чудотворството. Веднъж пътувал с кораб до Константинопол и корабът се отклонил от курса си по време на буря. Питейната вода свършила и екипажът и пътниците били на косъм от жажда. Теодор се помолил на Бога, прекръстил морето и казал на екипажа да пие морската вода. Когато те го направили, с учудване установили, че е прясна и сладка. Когато хората започнали да го почитат, той ги помолил само да благодарят на Бога, Който е извършил чудото. Той починал в мир.
Блажени Игор-Георги, постриган в монах Гавраил, велик княз Черниговски и Киевски (1147)
„Преследван от роднините си, той напуснал света и станал монах. Киевчани, отвратени от династията Олгович [на която бил княз], решили да я унищожат. Те побързали към манастира, хванали младия и невинен схимник и го убили. Заради това злодеяние много нещастия сполетели жителите на Киев, но няколко пъти били виждани свещи да се запалват сами на гроба на този блажен монах и огнен стълб се появил над църквата, където бил погребан.“ (Пролог)
Блажени Константин, митрополит Киевски (1159)
По негово време сред руските князе и в Руската църква царял голям безредик. Един от съперничещите си князе назначил монах на име Ким за Киевски митрополит, без да поиска благословията на Константинополския патриарх, както все още се правело по това време. Патриархът изпратил митрополит Константин да разследва случая, който свалил Ким и изгнал свещениците, ръкоположени от Ким. Това довело до раздори сред народа, като някои подкрепили Константин, други - Ким. Накрая, по молба на князете, патриархът изпратил трети митрополит и двамата - Ким и Константин - били отстранени.
Когато Константин умира през 1159 г., завещанието му заповядва да не бъде погребан, а да бъде изяден от кучета, тъй като чувствал, че е виновен за сеене на раздори в Църквата. Ужасени, но нежелаещи да се противопоставят на последните му желания, хората изхвърлят тялото му навън, както той е заповядал. През трите дни, в които то е лежало открито, Киев е разтърсван от гръмотевични бури и земетресения, при които загиват осем души. Накрая киевският княз заповядва тялото на митрополита да бъде погребано в църквата и времето веднага се успокоява.