Библейски четива (Синодален превод)
Исаия 26.21-27.9
(6-ти час)
21защото ето, Господ излиза от жилището Си да накаже жителите земни за тяхното беззаконие, и земята ще открие погълнатата от нея кръв и вече няма да скрие своите убити.
1В оня ден Господ ще порази със Своя тежък, голям и як меч левиатана - право бягащия змей, и левиатана - лъкатушния змей, и ще убие морското чудовище.
2В оня ден запейте за него - за обичното лозе:
3Аз, Господ, съм негов пазач, и всеки миг го напоявам; нощем и денем го вардя, да се не вмъкне някой в него.
4Гняв няма в Мене. Но ако някой Ми покаже в него тръни и бодили, ще дигна против него война, ще го изгоря съвсем, -
5освен ако прибегне към защитата Ми и сключи мир с Мене. Тогава нека сключи мир с Мене.
6В бъдните дни Иаков ще се укорени; Израил ще даде издънка и ще се разцъфти; и вселената ще се изпълни с плодове.
7Тъй ли го Той поразяваше, както поразяваше ония, които него поразяваха? Тъй ли го убиваше, както са убити ония, които него убиваха?
8С мярка го наказваше Ти, кога го отхвърляше; изхвърли го със силното Си духване, като в ден на източен вятър.
9И чрез това ще се заглади беззаконието на Иакова; и плодът от това ще бъде, че ще се снеме грехът от него, кога всички камъни от жертвениците превърне в буци вар, и няма вече да стърчат дъбрави и истукани на слънцето.
Битие 9.18-10.1 (Вечерня)
18Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
19Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
20Ной почна да обработва земята и насади лозе;
21и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
22И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
23А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
24Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
25рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
26После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
27да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
28И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
29А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
1Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
Притчи 12.23-13.9 (LXX) (Вечерня)
23Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.
24Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.
25Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.
26Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.
27Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.
28В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.
1Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
2От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците - зло.
3Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
4Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
5Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
6Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
7Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
8С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
9Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
Жития на светиите
Свещеномъченик Теодот, епископ на Киренея (326)
Известен със своята мъдрост и добродетел, той е избран за епископ на Кирения на остров Кипър. Когато под император Лициний започва преследване срещу християните, Теодот е арестуван и подложен на много изтезания. Неговият мъчител Сабинус многократно го принуждавал да се отрече от Христос и да се поклони на идолите, но Теодот отговарял: „Ако познаваше добротата на моя Бог, който, надявам се, чрез тези кратки мъчения ще ме направи достоен за вечен живот, би искал да страдаш за Него, както аз.“ Тогава езичниците забивали пирони в тялото му, за което той благодарил на Бога. Вярвайки, че смъртта му наближава, той спокойно дава съвети и наставления на християните около себе си. По Божията провидение от новия император Константин дойде заповед да бъдат освободени всички християни, които бяха задържани заради Христа. Така Теодот беше освободен и, макар и силно отслабен от мъченията, служи вярно на паството си още две години, преди да почине в мир.
Четиристотин и четиридесетте мъченици от Ломбардия (579)
Четиридесет от тях бяха обезглавени на едно място в Ломбардия (в Италия), защото отказаха да ядат храна, принесена в жертва на идолите. Още четиристотин бяха избити, защото отказаха да се присъединят към обичая на ломбардските езичници да танцуват около кози глава, донесена за жертвоприношение на идолите. Смъртта им е записана от Свети Григорий Диалог (Григорий Велики).
Понякога си представяме, че Римската империя се е обърнала към християнството почти за една нощ по времето на царуването на Свети Константин Велики. Този инцидент, случил се повече от двеста години след началото на „християнската ера” в Европа, ни напомня, че разпространението на вярата сред хората често е било бавно и колебливо и че езичеството е останало силна сила в продължение на много векове.
Света мъченица Еуталия (257)
Тя била езическа девойка, която живеела в Сицилия заедно с майка си (също на име Еуталия) и брат си Сермилиан. Когато майката на Еуталия се разболяла от кръвотечение, светите мъченици Алфий, Филаделф и Кирин (10 май) ѝ се явили в сън и ѝ казали, че ще бъде излекувана само ако се кръсти в името на Господа Иисус Христос. Внимавайки на съня, тя повярвала, кръстила се и била излекувана. Дъщеря ѝ Еуталия, виждайки това чудо, също се кръстила. Сермилиан, презиращ и мразещ християнската вяра, първо се подиграл на майка си и сестра си за тяхното обръщане, а след това ги заплашил. Майката избягала от къщата от страх. Еуталия останала, като казала на брат си: „Аз съм християнка и не се страхувам от смъртта.“ Жестокият Сермилиан я преследвал все по-сурово, докато накрая, разярен от безплодието на заплахите си, с ръцете си обезглавил собствената си сестра, без да знае, че й осигурява венец на вечна слава. „И така, в този пример се изпълниха думите на Христос, че Той носи меч сред хората, който ще раздели тези от една кръв, но не и тези от една вяра (Мат. 10:34-35).“ (Пролог)